Разлика между версии на „Милутин Гарашанин“

редакция без резюме
{{към пояснение|Гарашанин|Гарашанин}}
{{Биография инфо
| име = Милутин Гарашанин
Гарашанин оглавява изпълнителната власт през 1884 година, малко след [[Тимошка буна|Тимошката буна]], като съвместява министър-председателския пост с ръководството на външните работи на сръбското кралство.<ref name="hering-garasi"/>
 
[[Файл:Izvestaj za postavuvanje srpski vladici.JPG|дясно|мини|Писмо от сръбския посланик в Цариград [[Йеврем Груич]] до Гарашанин от юли 1885 година за опитите за назначаване на сръбски владици в Османската империя]]
Обезпокоен от българското национално движение, засилено след създаването на [[Княжество България]], Гарашанин замисля и привежда в действие мерки за организиране на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]]. Той повежда преговори с османското правителство за изпращане на сръбски [[Консул (дипломация)|консули]] и с [[Цариградската патриаршия]] за назначаване на сръбски [[Епископ|епископи]] в областта. Издейства въвеждане на сръбски учебници в училищата в Османската империя и подготвя издаването на вестник в [[Цариград]] за полемика с българския печат. Планът на Гарашанин, в който България се разглежда като основен враг на сръбските национални интереси и се предвижда сътрудничество с турци и гърци срещу българските тежнения, става основа за сръбската политика по [[Македонския въпрос]] през следващите години.<ref>Самарџић, Момир. Делатност Милутина Гарашанина на организовању српске пропаганде у Старој Србији и Македонији 1885. године: корени и план, в: [http://www.iib.ac.rs/docs/IstorijskiCasopis51%282004%29.pdf Историјски часопис, књ. LI (2004)]. Белград 2004, с. 119-120, 124-126. Посетен на 09.12.2017.</ref>