Габриела Мистрал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на ш. Бел1 с references
Plovdiv (беседа | приноси)
Ред 54:
 
== Творчество ==
Лириката ѝ обединява испанската традиция с анимистичната образност на индианската митология. Издава поетичните сборници: „Сонети и смърт“ ([[1914]] г.), „Отчаяние“ ([[1922]] г.), „Тала“„Сеч“ ([[1938]] г.), „Давилня“„Винена преса“ ([[1954]] г.). През последните 10 години от живота си тя работи върху книгата си „Поема за Чили“, която е публикувана посмъртно през [[1967]] г. През 1945 г. Мистрал е удостоена с Нобелова награда за литература.
 
Някои от по-важните теми в поемите ѝ включват [[природа]]та, предателството, любовта, майчината любов, тъгата и съвземането, пътуванията, както и латиноамериканската идентичност като смесица от [[индианци|индиански]] и европейски влияния.
Ред 71:
 
== Източници ==
<references/>2. Нобелови лауреати, Еднотомна енциклопедия, БАН, С., 1994, с. 304.
<references/>
 
3. http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=1215887327&sectionID=1&sq=%d0%9c%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bb
 
{{нобел литература}}