Габриела Мистрал: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Plovdiv (беседа | приноси)
Plovdiv (беседа | приноси)
Ред 54:
 
== Творчество ==
Лириката ѝ обединява испанската традиция с анимистичната образност на индианската митология. Издава поетичните сборници: „Сонети и смърт“ (''Sonetos de la Muerte,'' [[1914]] г.), „Отчаяние“ (''Desolación,'' [[1922]] г.), „Сеч“ (''Tala,'' [[1938]] г.), „Винена„Преса преса“за грозде“ (''Lagar,'' [[1954]] г.). През последните 10 години от живота си тя работи върху книгата си „Поема за Чили“(''Poema de Chile''), която е публикувана посмъртно през [[1967]] г. През 1945 г. Мистрал е удостоена с Нобелова награда за литература.
 
Някои от по-важните теми в поемите ѝ включват [[природа]]та, предателството, любовта, майчината любов, тъгата и съвземането, пътуванията, както и латиноамериканската идентичност като смесица от [[индианци|индиански]] и европейски влияния.