Гийермо дел Торо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 27:
Той започва да снима свой собствени късометражни филми на [[Супер 8]] още на 8-годишна възраст, докато учи в [[Йезуитски орден|йезуитското училище]] и мечтае един ден да стане режисьор. Въпреки това младият дел Торо първо поема по пътя на специалните ефекти, след като се премества в САЩ и се записва на курсове при легендарния Дик Смит. Завръщайки се в родината си през 1986 година, въпреки че е само на 21 години, на дел Торо е предложено да стане продуцент на ''Dona Herlinda and Her Son'' от неговия ментор Джейми Хумберто Хермосийо, един от най-уважаваните мексикански режисьори. По същото време той създава своя собствена компания за специални ефекти – ''Necropia'', с която участва в снимането на над 20 игрални филма. Същевременно започва да посещава лекции по кино, докато работи като журналист. Някой от неговите статии са публикувани в едни от най-престижните вестници в Мексико.
Той дори успява да намери време да напише и публикува книга за филмите на [[Алфред Хичкок]] – един от любимите му режисьори. През 1992 година, след години работа в Мексиканската телевизия, дел Торо най-накрая успява да намери бюджет за да направи своя първи филм – „Кронос“. Модерно представяне на мита за вампирите, „Кронос“ е приет и възхваляван от критиците по целия свят, печелейки огромен брой международни награди, между които престижната Награда на Критиката в [[
За дел Торо работата с Мирамакс по този филм представлява огромно разочарование, но въпреки това той е благодарен, защото успява да натрупа опит и да се учи от грешките си. Той се връща в Мексико и основава своя собствена продуцентска компания, за да има по-голям контрол над филмите си. В този момент братята Алмодовар съзират изключителният талант на дел Торо и му предлагат да направи един нискобюджетен филм на ужасите в Испания. Обезсърчен от холивудския си опит, дел Торо незабавно приема предложението и се възползва от него, за да направи един много по-личен филм. Това е ''The Devil’s Backbone –'' проект, който той е замислял повече от 15 години, дори преди идеята за „Кронос“. Под маската на една призрачна история той представя един детски свят, който се сблъсква с действителността на войната.
| |||