Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Сяр): Разлика между версии

Църквата е разположена в центъра на града и е бившата катедрала на [[Серска и Нигритска епархия|Серската митрополия]]. Представлява голяма правоъгълна базилика с вътрешни размери 15,60 на 24 метра, разделена на две части пронаос и наос. Вътрешността е разделена на три кораба с два реда колони. Първоначалната сграда е вероятно от 6VI век.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imsn.gr/ιεροσ-ναοσ-αγιων-θεοδωρων-σερρων/ | заглавие = Ιερός Ναός Αγίων Θεοδώρων | достъп_дата = 6 февруари 2014 г | издател = Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης }}</ref><ref name="Βιβλιοθήκη Σερρών">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.serrelib.gr/serres3.htm | заглавие = Βυζαντινά και μεταβυζαντινά μνημεία της πόλης | достъп_дата = 2014-05-13 | фамилно_име = Βουρουτζίδης | първо_име = Χαράλαμπος | издател =Βιβλιοθήκη Σερρών }}</ref>

В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ констатира, че храмът макар и подновен, носи следи от дълбока древност. В него са запазени 6 колони от зелен мрамор и няколко камъка с изображения и гръцки надписи. Григорович не намира тук стари гръцки и сръбски документи за които имал предварителни сведения.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text4.phtml?id=2235 Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.]</ref>

Църквата пострадва от големия пожар обхванал Сяр през 1849 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_2.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 44-45.]</ref>

{{цитат|Катедралната църква — тук всякой знае това — е старина, съградена също тъй от [[Стефан Душан|Душана]]. В Св. Тодор има стълбове от излян камък (сомаки) и украшения от мозайка. Разправяли ми са, че преди двайсетина години гръцкият владика повикал един зидар [[Дебрани|дебрянин]] да направи някои поправки в алтаря. Накарали го да преобърне една каменна плоча, постлана със словянски надпис. Майсторът това познал, защото прочитал някои букви.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 829.]</ref>}}