Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Сяр): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 30:
Първоначалната сграда е вероятно от VI век.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/><ref name="Βιβλιοθήκη Σερρών"/> В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ констатира, че храмът макар и подновен, носи следи от дълбока древност. В него са запазени 6 колони от зелен мрамор и няколко камъка с изображения и гръцки надписи. Григорович не намира тук стари гръцки и сръбски документи за които имал предварителни сведения.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text4.phtml?id=2235 Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.]</ref>
 
До XV век писмени сведения за храма няма, но следитеСледите от многократните обновявания са видни. Надписът в църквата „ΙΕΡΟC Ο ΦΙΛΙΠΠΟC ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗC ΤΟΝ CΙΚΟΝ ΕΔΟΜΗ [CΑΤΟ ΚΛΗCΕΙ ΘΕΟΔΩΡΟΥ ΜΑΡΤΥΡΟC ΤΟΥ ΚΑΛΛΙΝΙΚΟ[Υ]“ със споменаването на един мъченик Теодор, показва освещаване на храма в XI или първата третина на XII век, тъй като от края на IX век светецът в православната църква получава две лица - Теодор Тирон и Теодор Стратилат. Първоначално е базилика с трансепт, която претърпява преобразувания при император Василий ΙΙ - светилището получава арки, шест цветни колони поддържат оловния покрив и същевременно разделят храма на три кораба. Вероятно църквата пострадва при превземането на Сяр от цар Калоян в 1205 година. В 1221 година градът е завладян от Теодор Комнин, който обогатява храма с красиви мозайки. В 1255 година Теодор II Ласкарис дарява иконите в храма със сребро, заради помощта на светците за отвоюването на падналия в 1254 година в български ръце Мелник. Декорацията на храма е пищна, описана от [[Йоан Педиасим]] - мраморната преграда на олтара, владишкият трон, разделителните зелени колони.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
 
Църквата пострадва от големия пожар обхванал Сяр през 1849 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_2.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 44-45.]</ref>