Уикипедия

Габриела Мистрал: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 6:
| портрет = Gabriela Mistral 1945.jpg
| портрет-описание = През 1945 г.
| име-рождено = Lucila de María del Perpetuo Socorro Godoy Alcayaga
| роден-място = [[Викуня (град)|Викуня]], [[Чили]]
| починал-място = [[Ню Йорк]], [[Съединени американски щати|САЩ]]
Ред 20:
| течение =
| дебют =
| известни творби = „Отчаяние“ (1922)<br>„Сеч“ (1938)
| награди = [[image:Nobel prize medal.svg‎|Нобелова награда|25px]] [[Нобелова награда|Нобелова (1945)]]
| повлиян =
| повлиял =
}}
| баща = Хуан Херонимо Годой Вилануева
| деца =
| подписмайка = Петронила Алкаяга Рохас
}}
'''Габриела Мистрал''' ({{lang-es|Gabriela Mistral}}) е артистичният [[псевдоним]] на Лусия Годой Алкаяга (''Luisa Godoy Alcayaga''), чилийска [[поет]]еса, възпитател, [[дипломат]] и [[феминизъм|феминистка]]. Тя е първата латиноамериканска носителка на [[Нобелова награда за литература]] от [[1945]] година.
Ред 54:
 
== Творчество ==
Лириката и&#768; обединява испанската традиция с анимистичната образност на индианската митология. Издава поетичните сборници: „Сонети иза смърт“смъртта“ (''Sonetos de la Muerte,'' [[1914]] г.), „Отчаяние“ (''Desolación,'' [[1922]] г.), „Нежност“ (''Ternura,'' 1924 г.), „Сеч“ (''Tala,'' [[1938]] г.), „Преса за грозде“ (''Lagar,'' [[1954]] г.). През последните 10 години от живота си тя работи върху книгата си „Поема за Чили“(''Poema de Chile''), която е публикувана посмъртно през [[1967]] г. През 1945 г. Мистрал е удостоена с Нобелова награда за литература.
 
Някои от по-важните теми в поемите и&#768; включват [[природа]]та, предателството, любовта, майчината любов, тъгата и съвземането, пътуванията, както и латиноамериканската идентичност като смесица от [[индианци|индиански]] и европейски влияния.
Ред 60:
На български Габриела Мистрал е превеждана от [[Георги Мицков]], [[Атанас Далчев]] и [[Нели Константинова]].<ref>[http://litclub.com/library/prev/mistral/index.html Габриела Мистрал в Литературен клуб].</ref>
 
== Библиография на български ==
* ''Desolación'', Instituto de las Españas en los Estados Unidos, Nueva York, 1922.
* ''Lecturas para mujeres. Destinadas a la enseñanza del lenguaje'', con prólogo de Palma Guillén. México: Departamento Editorial de la Secretaría de Educación de México, 1923.
* ''Ternura. Canciones de niños: rondas, canciones de la tierra, estaciones, religiosas, otras canciones de cuna''. Madrid: Saturnino Calleja, 1924.
* ''Nubes blancas: poesías, y La oración de la maestra'', B. Bauza, Barcelona, 1930.
* ''Tala'', Editorial Sur, Buenos Aires, 1938.
* ''Antología'', selección de la autora; Editorial Zig-Zag, Santiago, 1941.
* ''Los sonetos de la muerte y otros poemas elegíacos''. Santiago: Philobiblion, 1952.
* ''Lagar'', Editorial del Pacífico, Santiago, 1954.
* ''Recados, contando a Chile''. Santiago: Editorial del Pacífico, 1957.
 
=== Издания на български език ===
* Габриела Мистрал. ''Вода и хляб''. Превод от испански Александър Муратов, Атанас Далчев. София: Народна култура, 1963, 89 с.
* Сесар Валйехо, Габриела Мистрал, Пабло Неруда. ''Откриване на живота: Поет. проза''. Съставителство и превод от испански Нели Константинова. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1984, 155 с.
Line 74 ⟶ 85:
* ''Нобелови лауреати'', Еднотомна енциклопедия, БАН, С., 1994, с. 304.
* [http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=1215887327&sectionID=1&sq=Мистрал МИСТРАЛ (Mistral) Габриела (псевдоним на Лусила Годой Алкайяга) (1889–1957)], znam.bg
 
== Външни препратки ==
* [http://www.litclub.bg/library/prev/mistral/index.html Стихотворения на Габриела Мистрал в Литературен клуб (пр. Атанас Далчев и Александър Муратов)]
* [https://literaturensviat.com/?p=60436 Габриела Мистрал в Литературен свят]
 
{{нобел литература}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Габриела_Мистрал“.