Уикипедия

Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Сяр): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 34:
В храма има ценни съдове, икона на Кира Мария с Богородица, позлатен кръст, днес в [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] в България, позлатените черепи на Теодор Тирон и Теодор Стратилат, мечовете им, костеният жезъм на патриарх [[Генадий Схоларис]].<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
 
През 1571 г. храмът е ограбен от турците и е претърпява големи щети. В 1602 година митрополит [[Теофан Флорас]] изгражда западната стена, която днес е начало на нартекса, както и женската църква, както пише в своята Серска хроника [[Синодин Попсидеров]]. В същата година, в съзвучие с тенденцията на подмяна на мраморните иконостаси с дървени, е заменен и този в серската митрополия. Новият иконостас за да интегрира органически в олтарното пространство диаконикона и протезиса, без стълбовете на мраморния иконостас, е на основи преди триумфалната арка и обхваща пространството, където са иконите на Христос Благославящ и Богородица Понолитрия са махнати от местата си и до 1868 година няма икона на Христос в целия храм, а икона на Богородица има само на западната стена.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
 
В 1725 година е изписана южната стена на храма при митрополит [[Стефан Серски]].<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/> Църквата пострадва от големия пожар обхванал Сяр през 1849 година,<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_2.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 44-45.]</ref><ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/> при който частично е унищожена мозаечната композиция Апостолски събор. В 1868 година митрополит [[Неофит Петридис|Неофит Серски]] на мястото на чешмата, която преди пожара от 1849 година е разположена в южния двор и се използва за символично измиване на вярващите, построява камбанарията, като вгражда в нея иконата на Христос Благославящ. Вътрешността е осветена от три сребърни полилеи - един с тридесет и три свещи в три реда в центъра на наоса, вторият с девет свещи пред царските двери и третият с тридесет свещи веднага след главния вход на наоса.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
Църквата пострадва от големия пожар обхванал Сяр през 1849 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_2.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 44-45.]</ref>
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за църквата:
Ред 42:
{{цитат|Катедралната църква — тук всякой знае това — е старина, съградена също тъй от [[Стефан Душан|Душана]]. В Св. Тодор има стълбове от излян камък (сомаки) и украшения от мозайка. Разправяли ми са, че преди двайсетина години гръцкият владика повикал един зидар [[Дебрани|дебрянин]] да направи някои поправки в алтаря. Накарали го да преобърне една каменна плоча, постлана със словянски надпис. Майсторът това познал, защото прочитал някои букви.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 829.]</ref>}}
 
Любопитни са сведенията за храма на [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]], публикувани през [[1893]] година:
{{цитат|Серската гърцка катедрална църква, която е една от най-старите, до скоро е имала връз една от стените си отвънка славянски надписи, писани с керпичи във време съзижданието на църквата; тия надписи сега са заличени.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 157.</ref>}}
 
На 28 юни 1913 година храмът пострадва от изтеглящите се български войски по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В началото на 1917 година българските окупационни власти свалят иконата на Богородица Понолитрия и я отнасят в България.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
В храма се пази главата на Свети Теодор Стратилат.<ref name="Greek Orthodox Religious Tourism">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://greekorthodoxreligioustourism.blogspot.bg/2015/03/blog-post_55.html | заглавие=Η ΤΙΜΙΑ ΚΑΡΑ ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΘΕΟΔΩΡΟΥ ΤΟΥ ΣΤΡΑΤΗΛΑΤΗ |достъп_дата =2016-10-23 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Greek Orthodox Religious Tourism |език= |цитат= }}</ref>
 
Възстановителните работи по църквата започват в 1938 година, ръководени от [[Анастасиос Орландос]], и завършват в 1959 година при [[Евстатиос Стикас]].<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/> В 1973 година храмът е обявен за защитен паметник на културата.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=4637&v17= | заглавие =ΥΑ 31396π.ε./243/25-1-1973 - ΦΕΚ 114/Β/29-1-1973 | достъп_дата = 2014-10-30 | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων }}</ref> В 1983 година прамът е отново ремонтиран, а в 2008 година е възстановена в оригиналния си вид мозайката Апостолски събор в конхата на светилището.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης"/>
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Св._св._Теодор_Тирон_и_Теодор_Стратилат_(Сяр)“.