Василий Смирненски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 25:
=== Анхиалски митрополит ===
[[File:Basil of Smirna Bust in Vassiliada Zagorichani 2013.jpg|мини|250п|Бюст на Василий в двора на църквата „[[Рождество Богородично (Загоричина)|Рождество Богородично]]“ в Загоричани]]
В 1865 година, когато митрополит [[Софроний II Анхиалски]] подава оставка поради болест, Йоаникий Никейски предлага Василий за негов заместник. На 21 август 1865 е избран за анхиалски митрополит с 10 гласа срещу епископ [[Иларион Левкийски]] (2 гласа) и епископ [[Мелетий Гортински]] (0 гласа).<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=243 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=2014-09-07}}</ref><ref name="Μάρκου Μάρκου"/> На 25 септември 1865 година в столичния храм „[[Свети Николай Дзивалски]]“ е ръкоположен за свещеник от Йоаникий Никейски.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> На 27 септември в патриаршеската катедрала „[[Свети Георги (Цариград)|Свети Георги]]“ е ръкоположен за анхиалски митрополит.<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=245 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=2014-09-07}}</ref><ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Ръкополагането е извършено от митрополит Йоаникий Никейски в съслужение с митрополитите [[Гавриил Еноски]], [[Антим
През октомври 1870 година Василий поема временно директорското място на Семинарията на Халки и налага строга дисциплина, с която овладява ученическите брожения след оттеглянето на Константин Ставруполски. Патриарх [[Антим VI Константинополски]] го предлага за наследник на митрополит [[Паисий Кепоглус|Паисий Кесарийски]] и на 18 април 1871 година Василий е избран за [[Кесарийска епархия|кесарийски митрополит]], но не приема избора<ref name="Kiminas 102">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 March 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 102 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 2014-09-15}}</ref> и през септември 1871 година се връща в [[Поморие|Анхиало]]. Междувременно на 27 февруари 1870 година е публикуван фермана за учреждаване на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Василий заедно с Илияс Танталидис, патриарх [[Кирил II Йерусалимски]] и [[Йоан Анастасиадис|Йоан Кесарийски]] не подкрепя твърдата линия към българските искания.<ref>Маркова, Зина. Българската екзархия (1870 - 1879), Издателство на БАН, София, 1989, стр. 50.</ref> През септември 1872 г. митрополит Василий взима участие в поместния Цариградски събор и е сред малцината, които са против провъзгласяването на Българската църква за схизматична. Заради благосклонното му поведение му е предложено да оглави новата църква, но Василий отказва.
| |||