Кумани: Разлика между версии

'''Куманите''' (наричани още ''половци'' и ''кипчаци'') са [[номади|номадски]] тюркоезичен народ, който се е формирал в степите на [[Азия]] и е нахлул в [[Европа]] през [[10 век]]. Първоначално те се появяват в земите на Източна [[Украйна]] и [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]].

През [[1241]] г. войските на куманите са разгромени от новопоявилите се в Европа [[татари]] и от монголските орди. Много кумански племена отстъпват към [[Унгария]] и България, където трайно се установяват и са асимилирани от местното население. Онези кумани (половци), които остават в земите на днешна [[Русия]], са подчинени на [[Златна орда|Златната орда]].

Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на [[Второто българско царство]]. Според някои изследователи всички династии управлявали Втората българска държава - – [[Асеневци]], [[Тертеровци]] и [[Шишмановци]] са с кумански произход.<ref>Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185–13651185 – 1365, István Vásáry, Cambridge University Press, 2005, ISBN 1139444085, Introduction.</ref> Много от тях вземат участие в борбите срещу Византия и получават високи постове сред българската аристокрация. Описвайки "Завземането„Завземането на Константинопол"Константинопол“, Вилардуен постоянно нарича [[Калоян]] „крал на [[власи]]те и българите“ и разкрива военните преимущества на куманската лека кавалерия срещу кръстоносците, с която Калоян побеждава. <ref>Joinville and Villehardouin "Chronicles„Chronicles of the Crusades"Crusades“, Penguin Classics, london, 1963</ref>

Заселилите се кумани по българските земи постепенно са претопени от местното население, но въпреки това оставят доста следи в българската култура и топонимия. Пример за това е името на град [[Куманово]], днес в [[Република Македония]]. Село Кумани, малко балканско селце разположено в полите на Централен Балкан, България. Имена, с които българите кръщават децата си: Куман, Кумана, Кузман, Кузмана. Фамилните имена: Куманов, Куманова, Кумановски. Също от кумански произход е фамилията Котоманов, разпространена основно във Варненско (от куман. kotoman - – големец). От кумански произход са и трите български династии на Второто Българско царство (Асеневци, за Асен се знае че преди да се покръсти се е наричал Белгун, от тюрк. bilge - – мъдър, Тетртеровци, от terter - – орел и Шишмановци, от şişman – дебел).

Куманите произхождат от "Слабите„Слабите хуни"хуни“, т.н. чуйски племена, които след разгрома на Северна хунну основават държавата [[Юебан]].

След разпадането на Тюркския каганат и Западния тюркски каганат, чуйските племена се консолидират около племето чумугун, вече наричано „Имак”„Имак“ или „Кимак”„Кимак“ и заедно с „Кипчак”„Кипчак“ образуват Кимакския каганат със столица град Имакия на р. Иртиш.