Михилци: Разлика между версии

Храм „Свето Възнесение Господне“ или „Свети Спас“ – Историята на храма е не по-малко интересна от тази на селото. Почти до средата ХIХ населението на Михилци не се придържало към установените канони на православието, а извършвалоизвършва някаквисвоеобразни полу-езически полу-православнохристиянски служби и треби под един вековен дъб, който се намирал на мястото на днешната църква. „Службата“ се служила от един старец, който не бил дори духовно лице, и който извършвал такива езически обреди като: „комкване“ (причастяване) с вода събирана от подрязани лози, „пречистване“ чрез прескачане на жарава и др. такива, а мъжетеМъжете стояли с шапки на глава и пушели с лулите си тютюн по време на „службата“, а жените си говорели като на пазар. Пловдивският владика, който бил на посещение по една случайност в селото, се ужасил като видял всичко това и повикал карловският забитин (полицейски началник) и мютевелият (управителя на вакъфа на [[Куршум джамия (Карлово)|Куршум джамия]] в [[Карлово]]) за да вземат решение как да оправят това положение. Забитинът събрал цялото население и му поставил условие - или владиката ги покръства наново и ги наставлява духовно, или мютевлият довежда [[ходжа]] ида ги прави мюсюлмани и да ги наставлява духовно той. Да си изберат сами. Милчани, като видели, че работата отива на зле, приели да ги кръсти владиката и по негово настояване приели да отсекат дъбовото дърво и на това място да построят църква. Мютевлият пък подарил една кория (гора), която била собственост на вакъфа, да я осекат милчани за дървен материал за църквата. И така със средства събрани от селото, помощи от пловдивският митрополит и дарението на карловския мютевелия била построена църквата „Св.Спас“, която в 1878 г. по времето на Освободителната война турците опожарили.

В 1881 г. селяните събрали наново средства и построили сегашният храм „Свето Възнесение Господне (Свети Спас)“ и в 1883 г. църквата била осветена от [[Гервасий Сливенски|епископ Гервасий]].

<!-- == Личности == -->