Сава Груич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
договор с България и пропаганда в Македония 1904
Редакция без резюме
Ред 15:
Груич завършва Артилерийската школа в [[Белград]] (през 1861) и [[Михайловска военна артилерийска академия|Михайловската артилерийска школа]] в [[Санкт Петербург]]. До 1870 година е на руска служба. Тогава се завръща в родината си и работи във военната фабрика в [[Крагуевац]]. Заради връзките си със социалисти три години по-късно е уволнен, но през 1875 година се връща на работа като ръководител на фабриката.<ref name="blsoe-gru">Moritsch, Andreas. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=914 Grujić, Sava], в: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 2. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1976, с. 97-98</ref>
 
През 1876 година Груич (по това време [[майор]] в щаба на сръбската армия) съставя план за бойни действия срещу [[Османската империя]], който предвижда настъпление към [[Ниш]] и повдигане на въстание в българските земи. Планът му е възприет от сръбското командване в основните му постановки, но групировката, действаща към Ниш, е отслабена съществено заради опасения от турски нападения откъм [[Видин]] и [[Босна]].<ref>{{cite book | last = Jовановић | first = Слободан | year = 1934 | title = Влада Милана Обреновића. Књига 2 | publisher = Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе) | location = Београд | url = http://www.digitalna.nb.rs/sf/NBS/Knjige/Zbirka_knjiga_Slobodana_Jovanovica/TDJ-0989-008 | accessdate = 15.12.2017 | pages = 31-33}}</ref> След избухването на [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война от 1876 година]] Груич командва артилерията на Моравско-Тимошката армия.<ref name="blsoe-gru"/> Участва в боевете при Бабина глава (край [[Пирот]]) и [[Алексинац]].<ref name="sytin-gru">Новицкий, В. Ф. (ред.). Военная энциклопедия. Том 8. Санкт Петербург, Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1912. [https://dlib.rsl.ru/viewer/01004002286#?page=227 с. 515]. Посетен на 15.12.2017.</ref> Повишен е в чин [[полковник]]. Оглавил военното министерство през ноември 1876, той реорганизира разбитата в първата война сръбска армия и я подготвя за [[Втора сръбско-турска война|Втората сръбско-турска война]] от 1877-1878 година.{{hrf|Jовановић|1934|179}} Остава военен министър до октомври 1878 година.<ref name="blsoe-gru"/>
 
През 1879 година Груич е назначен от княз [[Милан Обренович]] за дипломатическигенерален агентконсул на Сърбия в [[Княжество България]]. Като резултат от тази мисия, година по-късно той издава в Белград изследване за създаването на българската армия („''Основи воjног уређења кнежевине Бугарске''“).<ref name="blsoe-gru"/> През следващите години Груич изпълнява длъжността на дипломатически агентпосланик в [[Атина]] (1882) и Санкт Петербург (1885).<ref name="blsoe-gru"/>
 
Груич се намесва във вътрешната политика на Сърбия в момент, когато крал Милан се опитва да стабилизира властта си след поражението в [[Сръбско-българската война]]. Груич става министър на войната в правителството на [[Либерална партия (Сърбия)|Либералната]] и [[Народна радикална партия|Радикалната партия]] през 1887 година. В края на същата година той оглавява за няколко месеца първия радикалски кабинет. От 1889 до 1891 година, по време на регетството на малолетния [[Александър Обренович]], е отново министър-председател, като този път ръководи и министерството на външните работи.<ref name="blsoe-gru"/>
 
От 1891 до 1893 година Груич е дипломатически агентпосланик в [[Цариград]]. През 1893-1894 година отново е начело на правителството закратко. От 1897 до 1899 е агентпосланик в Санкт Петербург (за втори път след мисията от 1885).<ref name="blsoe-gru"/> През 1899 година е обвинен за покушението над бившия крал Милан. Лишен е посланическия пост и повикан на съд, но остава в чужбина. След конфликта между Милан и сина му, крал Александър, Груич е възстановен на служба.<ref name="sytin-gru"/> През 1900-1903 година отново представлява Сърбия в [[Османската империя]].<ref name="blsoe-gru"/>
 
След [[Майски преврат в Сърбия|Майския преврат]] Груич се завръща във вътрешната политика. От 1903 до 1910 година Груич е начело на [[Държавен съвет (Сърбия)|Държавния съвет]], с прекъсвания през 1903-1904 и 1906 година, когато е начело на правителства на Радикалната и [[Самостоятелна радикална партия|Самостоятелната радикална партия]] и военен министър.<ref name="blsoe-gru"/>