Сава Груич: Разлика между версии

Генерал '''Сава Груич''' ({{lang-sr|Сава Грујић}}) е сръбски военен деец, политик и дипломат, участник в [[Сръбско-турски войни|Сръбско-турските войни]] от 1876–1878 година, пет пъти министър-председател на [[Кралство Сърбия|Сърбия]] в периода от 1888 до 1906 година.

 

 

Груич завършва Артилерийската школа в [[Белград]] (през 1861) и [[Михайловска военна артилерийска академия|Михайловската артилерийска школа]] в [[Санкт Петербург]]. До 1870 година е на руска служба. Тогава се завръща в родината си и работи във военната фабрика в [[Крагуевац]]. Заради връзките си със социалисти три години по-късно е уволнен, но през 1875 година се връща на работа като ръководител на фабриката.<ref name="blsoe-gru">Moritsch, Andreas. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=914 Grujić, Sava], в: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 2. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1976, с. 97-98</ref>

 

През 1879 година Груич е назначен от княз [[Милан Обренович]] за генерален консул на Сърбия в [[Княжество България]]. Като резултат от тази мисия, година по-късно той издава в Белград изследване за създаването на българската армия („''Основи воjног уређења кнежевине Бугарске''“).<ref name="blsoe-gru"/> През следващите години Груич изпълнява длъжността на посланик в [[Атина]] (1882) и Санкт Петербург (1885).<ref name="blsoe-gru"/>

 

Груич се намесва във вътрешната политика на Сърбия в момент, когато крал Милан се опитва да стабилизира властта си след поражението в [[Сръбско-българската война]]. Груич става министър на войната в правителството на [[Либерална партия (Сърбия)|Либералната]] и [[Народна радикална партия|Радикалната партия]] през 1887 година. В края на същата година той оглавява за няколко месеца първия радикалски кабинет. От 1889 до 1891 година, по време на регетството на малолетния [[Александър Обренович]], е отново министър-председател, като този път ръководи и министерството на външните работи.<ref name="blsoe-gru"/>

 

От 1891 до 1893 година Груич е посланик в [[Цариград]]. През 1893-1894 година отново е начело на правителството закратко. От 1897 до 1899 е посланик в Санкт Петербург (за втори път след мисията от 1885).<ref name="blsoe-gru"/> През 1899 година е обвинен за покушението над бившия крал Милан. Лишен е посланическия пост и повикан на съд, но остава в чужбина. След конфликта между Милан и сина му, крал Александър, Груич е възстановен на служба.<ref name="sytin-gru"/> През 1900-1903 година отново представлява Сърбия в [[Османската империя]].<ref name="blsoe-gru"/>

 

След [[Майски преврат в Сърбия|Майския преврат]] Груич се завръща във вътрешната политика. От 1903 до 1910 година Груич е начело на [[Държавен съвет (Сърбия)|Държавния съвет]], с прекъсвания през 1903-1904 и 1906 година, когато е начело на правителства на Радикалната и [[Самостоятелна радикална партия|Самостоятелната радикална партия]] и военен министър.<ref name="blsoe-gru"/>