Република Алтай: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 32:
'''Република Алтай''' ({{lang-ru|Республика Алтай}}) е [[Административно деление на Русия|субект в състава на Руската Федерация]].
 
Република Алтай се намира се в [[Сибирски федерален окръг|Сибирския федерален окръг]] и е част от икономически регион Западен Сибир. Разположена е на площ от 92&nbsp;600 км<sup>2</sup>km² (0,54% от РФ, 38-мо място в РФ). Населението наброява 202&nbsp;947 души (2002 г.), а гъстотата на населението е 2,2 д./km². Официални езици в републиката са руски и алтайски. Столицата е град [[Горно-Алтайск]]. Разстояние от [[Горно Алтайск]] до [[Москва]] 3 641 km.
 
== История ==
Ред 41:
През [[1756]] г., след падането на Джунгарската държава, Северен Алтай е анексиран от [[Руска империя|Руската империя]].
 
Република Алтай е създадена на [[1 юни]] [[1922]] г. като ''Ойротска автономна област'' в състава на Алтайския край, преименувана на [[7 януари]] [[1948]] г. в ''Горноалтайска автономна област''. От 25 октомври [[1990]] г. статутът и&#768; е повишен (на ''Горноалтайска АССР)'', от [[3 юли]] [[1991]] г. – ''Горноалтайска ССР'' в състава на [[Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република|РСФСР]], от май8 февруари [[1992]] г. – ''Република Горни Алтай'', отот12 декември 1993 г. – Република Алтай.
 
== Географска характеристика ==
Република Алтай се намира в центъра на Евразийския континент, в южната част на [[Западен Сибир]], като обхваща северните и централните части на планината [[Алтай]] и крайните западни хребети на планината [[Саян|Западни Саяни]]. На югоизток граничи с [[Монголия]], на юг с [[Китай]], на югозапад с [[Казахстан]], на запад и северозапад с [[Алтайски край]], на север с [[Кемеровска област]], на североизток с [[Република Хакасия]] и на изток с [[Република Тува]].
 
Над 90% от територията на страната е заета от планини. В южната ѝ част, на границата с [[Казахстан]] са намира най-високата точка на цялата планина [[Алтай]] – връх '''[[Белуха]] 4509 m'''.Високи планински хребети (Катунски, Курайски, Северочуйски, Южночуйски и др.) разделят дълбоко всечените в тях долини или широки котловини, носещи названието степи (Абайска, Уймонска, Чуйска и др.).
 
Климатът е рязко континентален, с късо хладно лято и дълга студена зима. Средната януарска температура е от -12 до -31,8°С, а средната юлска от 9 до 18°С. Годишната сума на валежите е от 100 mm в затворените междупланински котловини до 1000 mm в северозападните части на страната. Продължителността на вегетационния период (дни със средноденонощни температури над 0°) е от 75 до 120 дни.
 
Речната мрежя на Република Алтай е представена от 12 209 реки с обща дължина 42 277 km и се отнася към водосборния басейн на [[Карско море]] и по-конкретно водосборния басейн на река [[Об]]. Основни речни артерии в страната са реките [[Катун (река)|Катун]] и [[Бия]], съответно лява и дясна съставящи на река [[Об]], протичащи през нея със своите горни и средни течения. Други по-големи реки са Пижа (ляв приток на [[Бия]]), Чулишман (влива се в [[Телецкое|Телецкото езеро]] от басейна на Бия), Чуя (десен приток на [[Катун (река)|Катун]]) и най-горните течения на Ануй и [[Чариш]] (леви притоци на [[Об]]). Част от тях се използват за транспортиране на дървен материал. Теченията на почти всички реки в страната са с планински характер и притежават огромни зепади от хидроенергия (9,6 млн. квт средногодишна мощност).
 
В Република Алтай има около 6 200 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 560 km², в т.ч. над 3 000 езера с площ над 10 дка. Най-голямото езеро в страната и едно от 63-те големи езера на [[Русия]] е [[Телецкое|Телецкото езеро]], от което изтича река [[Бия]].
 
В северозападните части на страната, нъ ниските склнове на планината [[Алтай]] и в долините на някои реки почвите са черноземни, а в останалата част – планински-горски.
 
Горите заемат 25% от територията на страната, като преобладават иглолистните (сибирска лиственица, кедър, смарч, ела). В ниския планински горски пояс – бор, а от широколистните – бреза, осика, черна топола. Горната граница на горите е на 2 000 – 2500 m, а нагоре следват субалпийски и алпийски пасища. В широките котловини растителността е представена от планинско-степни и полупустинни видове.
 
Животинския сват е разнообразен и богат: планински козел, барс, мечка, вълк, елен марал, белка, собол и др. От птиците – жерав, глухар, тетерев, бяла и тундрова патица.
 
Най-известните находища на полезни изкопаеми са Акташското ([[живак]]) и Майско бердското-Бердското на циментена суровина.
 
== Население ==
Населението на страната е 202&nbsp;947 души (0,14% от ФР, 79-то място в РФ), от които над 50&nbsp;000 живеят в гр. [[Горно Алтайск]], а останалата част – в селата. Населението е разпределено неравномерно – около 50 % от него е разпределено на 9 % от териториятата на страната (гр. Горноалтайски, Маймински и Шебалински райони).
 
Националният състав на населението е изключително разнообразен. В Република Алтай живеят над 100 националности и народности. По-голямата част от населението са [[руснаци]] (57,41%). [[Алтайци]]те са коренното население на страната, като всъщност представляват съвкупност от малки тюркско говорещи народи – [[телеути]], [[теленгити]] (1,17%), [[алтай-кижи]], [[кумандинци]], [[чалканци]], [[тубалари]] и др. Те съставляват 30,64%, приблизително 60 0000 души, от населението на страната. 5,97% от населението са [[казахи]], а останалата част се състои от тубалари (0,76%), [[украинци]] (0,71%), кумадинци (0,46%), [[немци]], [[латвийци]], [[естонци]] и др. За коренно население са признати и живеещите от над 200 г. в тези райони староверци.
Line 61 ⟶ 80:
* Кошагачски;
* град [[Горно Алтайск]]
 
== Физико-географски данни ==
Република Алтай се намира в южната част на Западен Сибир в басейна на реките Бия и Катун, в центъра на Евразийския континент. Има външна граница с [[Хакасия]], [[Монголия]], [[Казахстан]] и [[Алтайски край]].
 
Климатът е рязко-континентален, с късо горещо лято и дълга студена зима. Средната температура през януари е -23,5<sup>о</sup>С, а през юли: +22<sup>о</sup>С
 
Релефът се характеризира с високи хребети, разделени от тесни и дълбоки речни долини и широки между планински котловини.
 
Най-високата планина е Белуха (Кадин-Бажи) – 4506 m, която е и най-високата точка на [[Сибир]].
 
Хидрографската мрежа наброява над 20 хиляди потока с обща дължина над 60 хил. км и около 7 хиляди езера с обща площ над 600 км<sup>2</sup>. Най-големи реки са Катун и Бия, които при сливането си образуват река [[Об]] – най-голямата река в Сибир.
 
Най-голямо езеро – Телецкое (Алтин-Кьол) с площ 230,8 км<sup>2</sup> се намира на 430 m височина и дълбочината му достига 325 метра. Близо 70 реки се вливат в Телецкото езеро.
 
Най-известните находища на полезни изкопаеми са Акташското ([[живак]]) и Майско бердското на циментена суровина.
 
Разстояние от столицата Горно Алтайск до Москва: 3 641 km.
 
== Икономика ==