Република Алтай: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 44:
 
== Географска характеристика ==
Република Алтай се намира в центъра на Евразийския континент, в южната част на [[Западен Сибир]], като обхваща северните и централните части на планината [[Алтай]] и крайните западни хребети на планината [[Саян|Западни Саяни]]. На югоизток граничи с [[Монголия]], на юг с [[Китай]], на югозапад с [[Казахстан]], на запад и северозапад с [[Алтайски край]], на север с [[Кемеровска област]], на североизток с [[Република Хакасия]] и на изток с [[Република Тува]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article002471.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Алтай</ref>
 
Над 90% от територията на страната е заета от планини. В южната ѝ част, на границата с [[Казахстан]] са намира най-високата точка на цялата планина [[Алтай]] – връх '''[[Белуха]] 4509 m'''.Високи планински хребети (Катунски, Курайски, Северочуйски, Южночуйски и др.) разделят дълбоко всечените в тях долини или широки котловини, носещи названието степи (Абайска, Уймонска, Чуйска и др.).<ref name="bse"></ref>
 
Климатът е рязко континентален, с късо хладно лято и дълга студена зима. Средната януарска температура е от -12 до -31,8°С, а средната юлска от 9 до 18°С. Годишната сума на валежите е от 100 mm в затворените междупланински котловини до 1000 mm в северозападните части на страната. Продължителността на вегетационния период (дни със средноденонощни температури над 0°) е от 75 до 120 дни.<ref name="bse"></ref>
 
Речната мрежя на Република Алтай е представена от 12 209 реки с обща дължина 42 277 km и се отнася към водосборния басейн на [[Карско море]] и по-конкретно водосборния басейн на река [[Об]]. Основни речни артерии в страната са реките [[Катун (река)|Катун]] и [[Бия]], съответно лява и дясна съставящи на река [[Об]], протичащи през нея със своите горни и средни течения. Други по-големи реки са Пижа (ляв приток на [[Бия]]), Чулишман (влива се в [[Телецкое|Телецкото езеро]] от басейна на Бия), Чуя (десен приток на [[Катун (река)|Катун]]) и най-горните течения на Ануй и [[Чариш]] (леви притоци на [[Об]]). Част от тях се използват за транспортиране на дървен материал. Теченията на почти всички реки в страната са с планински характер и притежават огромни зепади от хидроенергия (9,6 млн. квт средногодишна мощност).
Ред 54:
В Република Алтай има около 6 200 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 560 km², в т.ч. над 3 000 езера с площ над 10 дка. Най-голямото езеро в страната и едно от 63-те големи езера на [[Русия]] е [[Телецкое|Телецкото езеро]], от което изтича река [[Бия]].
 
В северозападните части на страната, нъ ниските склнове на планината [[Алтай]] и в долините на някои реки почвите са черноземни, а в останалата част – планински-горски.<ref name="bse"></ref>
 
Горите заемат 25% от територията на страната, като преобладават иглолистните (сибирска лиственица, кедър, смарч, ела). В ниския планински горски пояс – бор, а от широколистните – бреза, осика, черна топола. Горната граница на горите е на 2 000 – 2500 m, а нагоре следват субалпийски и алпийски пасища. В широките котловини растителността е представена от планинско-степни и полупустинни видове.<ref name="bse"></ref>
 
Животинския сват е разнообразен и богат: планински козел, барс, мечка, вълк, елен марал, белка, собол и др. От птиците – жерав, глухар, тетерев, бяла и тундрова патица.<ref name="bse"></ref>
 
Най-известните находища на полезни изкопаеми са Акташското ([[живак]]) и Майско-Бердското на циментена суровина.