Договор от Нови Сад: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат.
факт
Ред 22:
# Комисията за извършването на правописната реформа и изготвянето на общата терминология определя трите университета в Белград, Загреб и Сараево, както и двете академии в Загреб и Белград и двете "матици" в Нови Сад и Загреб, като отговорни държавни институции за развитието на терминологията, което е необходимо да се осъществява в сътрудничество с федералните институции, и съобразно законодателството и стандартите, както и в диалог с професионалните сдружения на обществениците.
# Решенията на събранието да се сведат до знанието чрез предоставянето им на федералното ръководство на страната и на изпълнителната власт на Народна република Сърбия, Народна република Хърватия, Република Босна и Херцеговина, Република Черна гора, както и на ръководствата на университетите в Белград, Загреб и Сараево, Академиите в Загреб и Белград и "Матица Хърватска" в Загреб, като бъдат ѝ публикувани във вестниците и списанията.
Решенията са подписани от 25 писатели и езиковеди (7 от Хърватия, 15 от Сърбия и 3-ма от Босна), най-видните сред които от двете страни са [[Иво Андрич]] и [[Александър Белич]].
 
{{факт|Решенията са подписани от 25 писатели и езиковеди (7 от Хърватия, 15 от Сърбия и 3-ма от Босна), най-видните сред които от двете страни са [[Иво Андрич]] и [[Александър Белич]]. Въз основа на тези съборни решения през 1960 г. е въведен общ правопис, а "матиците" излизат съответно с правописни речници на латиница за йекавското произношение, и на кирилицата за екавското произношение.|2017|12|15}}
 
== Реакции ==
[[Картинка:Deklaracija.jpg|мини|[[Декларация за името и положението на хърватския книжовен език]]]]
Новосадските книжовни съборни решения срещат още на времето си неодобрение и на запад и на изток.<ref>[http://www.srpskadijaspora.info/vest.asp?id=3464 Звати се Вук Карађић]</ref><ref>[http://www.glas-javnosti.rs/clanak/tema/glas-javnosti-06-10-2008/od-marije-terezije-do-danasnjih-dana КАКО ЈЕ СИСТЕМАТСКИ УНИШТАВАНО СРПСКО ПИСМО]</ref> През 1967 г. 19 хърватски културни учреждения излизат с декларация, че решенията в същност обслужват сръбската експанзионистична политика за асимилация посредством езика.<ref name="vreme">[http://www.vreme.com/cms/view.php?id=313744 Нови језици: Говорите ли нашили]</ref> Хърватските културтрегери искат равноправие между сръбския, хърватския, словенския и македонския езици в Югославия.<ref name="Novacic">[http://nwbih.com/news.cgi?ref1=1215 Прицај српскохрватски да те цео свет разуме]</ref> {{факт|Те веднага се обвинени от съюза на югославските комунисти в "хърватски национализъм", което нагнетява напрежение сред хърватското общество и скоро се стига до събитията известни като "[[хърватска пролет]]".|2017|12|15}}
 
Някои босненски писатели като [[Алия Исакович]] също критикуват новия книжовен договор, който е в същност втория политически книжовен проект в рамките на два века. [[Бошняци]]те критикуват книжовната реформа от позицията, че тях никой не ги е питал за мнението им по въпроса за единния сръбскохърватски книжовен език, и че Босна и Херцеговина не е взела участие в решаването на този въпрос, както и че е трябвало да бъде уважавано и тяхното становище.<ref>[http://www.most.ba/102/093t.aspx Варијанте на поправном испиту]</ref>
 
== Последствия ==
{{факт|Като резултат от общата езикова политика, се ражда даже и нова, но не и оригинална азбука, наречена [[Славица]]. В резултат от събитията свързани с падането на [[желязната завеса]], последвани от войните в бивша Югославия, тази нова (всъщност стара от [[Виена]]) езикова политика се проваля и забравя напълно, при това само в рамките на две десетилетия.|2017|12|15}}
 
== Източници ==