|
}}
'''Конфедерацията на независимите синдикати в България''' (КНСБ) е [[профсъюз]] в [[България]] и най-голямата неправителствена организация в страната с общ брой членове 275 762 души. Тя е призната за национално представителна с решение на Министерски съвет № 635 от 26 юли 2012 г. за срок от 4 години. КНСБ обединява 35 синдикални федерации и съюзи, които са нейни основни членове, както и редица асоциирани членове. Президент на КНСБ е [[Пламен Димитров]], а вицепрезиденти на Конфедерацията са Валентин Никифоров, д-р Иван Кокалов, Чавдар Христов, Николай Ненков и Пламен Нанков.
Създаден през 1945 година под името '''Общ работнически професионален съюз''', профсъюзът е една от основните казионни обществени организации на [[Комунизъм|комунистическия]] [[Тоталитаризъм|тоталитарен режим]] в България.<ref name="груев"/> През 1972 година се преименува на '''Български професионални съюзи''', а през 1990 година приема сегашното си име.
== История ==
=== При тоталитарния режим ===
===На XI-ия извънреден конгрес на БПС, проведен на 12 февруари 1990 г., се учредява Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Това е и първият конгрес на новосъздадената Конфедерация. Председател на КНСБ, при учредяването на организацията, става проф. [[Кръстьо Петков]], а през 1997 г. за председател е избран проф. д-р [[Желязко Христов]], д.м., който ръководи Конфедерацията до 15 септември 2010 г. ===▼
След [[национализация]]та на частната собственост и ликвидирането на останалите партии и опозицията профсъюзите в България се превръщат в междинно звено между партията и трудещите се, оперират на принципа на демократическия централизъм и признават ръководната роля на партията.
''Общият работнически професионален съюз'' (ОРПС) е създаден през 1945 г. на учредителния конгрес в [[София]] и обединява 32 масови браншови профсъюза. Той е формиран на основата на създадения след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 година казионен [[Български работнически съюз]], който след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е поставен под контрола на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]].<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 157 – 158}}</ref> През 1948 г. 90% от работниците членуват в профсъюзите. Основните фигури на всяко предприятие стават директорът, партийният секретар и председателят на профкомитета.
На ІІІ-ия конгрес през 1951 г. е създаден нов ръководен орган – Централен съвет на професионалните съюзи. На VІІ-ия конгрес (1972) Съюзът е преименуван на ''Български професионални съюзи'' (БПС), а Централният съвет на професионалните съюзи става Централен съвет на Българските професионални съюзи (ЦС на БПС), избиран от конгреса и съставен от председател, негови заместници и членове. Приет е [[Кодекс на труда]]. След 1962 г. ролята на профсъюзите почти напълно се обезличава. Те са подчинени на решенията на партийните конгреси и се превръщат в мълчалив сателит и изпълнител на волята на партията. Създава се Движение за комунистически труд и рационализаторското движение. Мястото и ролята на профсъюзите е определена като „комунистическо възпитание“ на трудещите се. При редките трудови конфликти винаги заемат страната на държавата, която е и основният работодател в страната. Така по време на [[Пловдивска стачка и работнически бунт 1953 г.|стачките в тютюневата промишленост през 1947 и 1953 година]] те участват активно в преследванията на работници, участвали в тях. Членството в казионните профсъюзи, както и заплащането на членски внос, е практически задължително за всички работещи в страната.<ref name="груев"/>
През 1987 г. за пръв път в историята на профсъюзите при социализма новият Устав дава определена автономност на профсъюзната организация, за първи път тя може самостоятелно да взима решения за задачите си, формите и средствата за работа. По това време 98% от хората членуват в профсъюз и се предлага членството да е на доброволна основа.
=== След 1990 година ===
▲На XI-ия извънреден конгрес на БПС, проведен на 12 февруари 1990 г., се учредява Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Това е и първият конгрес на новосъздадената Конфедерация. Председател на КНСБ, при учредяването на организацията, става проф. [[Кръстьо Петков]], а през 1997 г. за председател е избран проф. д-р [[Желязко Христов]], д.м., който ръководи Конфедерацията до 15 септември 2010 г.
{{Обработка|форматиране}}
На 12 октомври 2010 г. за изпълняващ длъжността президент след кончината на проф. д-р [[Желязко Христов]], д.м., е избран вицепрезидентът [[Пламен Димитров]]. След проведеното тайно гласуване на VІІ конгрес на КНСБ, което се провежда на 2 и 3 май 2012 г., Комисия по избора с председател Петър Бунев (председател на Синдиката на железничарите в България) обявява избора на Пламен Димитров за президент на КНСБ. За вицепрезиденти са избрани Валентин Никифоров, д-р Иван Кокалов, Чавдар Христов, Николай Ненков и Пламен Нанков, които заедно с Пламен Димитров формират новото конгресно ръководство на Конфедерацията. На конгреса на организацията на 2-3 май 2017 година Пламен Димитров бе преизбран за президент на КНСБ, за негови заместници бяха избрани д-р Иван Кокалов, Чавдар Христов и Пламен Нанков.[[www.knsb-bg.org]]
В цялостната си дейност КНСБ е подкрепена от своите партньори.
| 