Скити: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавена информация
Ред 1:
{{от пренасочване|Саки|други значения}}
 
[[Картинка:Scythia-Parthia 100 BC.png|мини|350п|Скития (1 век пр.н.е)]]
[[Картинка:ScythianWarriors.jpg|мини|350п|Скитски бойци, нарисувани върху чаша, намерена в кургана Кул'Оба край [[Керч]] (Национален Ермитаж, Санкт Петербург)]]
Line 40 ⟶ 39:
Първите разкрити скитски (сакски) погребения от [[Бронзова епоха|бронзовата епоха]] са курганите в [[Република Алтай]] в [[Руска федерация|Руската федерация]]. Те образуват [[Пазъръкска култура|Пазъръкската култура]] по името на оброчище край днешното село [[Улаган]].
 
Пет големи погребални могили и няколко по-скромни погребения са изследвани в периода [[1925]] – -[[1949]] г., основно от екип на руския археолог Сергей Руденко. Могилите са съставени от камери, изградени от стволове на листокапна борика (''Larix Europaea''), засипани с големи камъни.
 
В гробниците било оставено всичко необходимо за задгробния живот на погребаните. Аристократите били полагани в гроба заедно със своите коне, а в една от могилите е намерен и прочутият Пазъръкски килим – най-старият известен ориенталски килим, изработен от сбита и пресована вълна.
Line 49 ⟶ 48:
 
== Археогенетика ==
Според по-ново изследванеизследвания на древна [[ДНК]] извършени на скитски кости от Пазърък, скитите са носители, както на западно евразийски, така и на източноазиатски и сибирски [[хаплогрупи]], а междурасовите контакти започват през 5-ти век пр.н.е.<ref>Tracing the Origin of the East-West Population Admixture in the Altai Region (Central Asia) Mercedes González-Ruiz et al., PLOS, November 9, 2012, DOI: 10.1371/journal.pone.0048904: ''Here we present support to the hypothesis that the gene pool of Iron Age inhabitants of Mongolian Altai was similar to that of western Iron Age Altaians (Russia and Kazakhstan). Thus, this people not only shared the same culture (Pazyryk), but also shared the same genetic east-west population admixture. In turn, Pazyryks appear to have a similar gene pool that current Altaians [...] Combined with the previous studies performed so far in the Altai region, our results suggest that the Altai represented a boundary to gene flow up to the beginning of the Iron Age and that during the Scythian period of the Altai (5th to 3rd century BC) there were demographic events in the region that led to a population admixture in both sides of the Altai.''</ref> Според друго изследване скитите произхождат от носителите на т.нар. [[Ямна култура]] и се разселват както на запад към Европа, така и на Изток в Централна Азия и Южен Сибир. Поради голямата си мобилност като ездачи, с което превъзхождат завареното население, те заемат обширни територии. Според изследването, скитите се разделят на Източни и Западни, като при заселването си се смесват с местно население. На Изток това са главно носители на източноазиатско ДНК, но между двете групи има не само културен обмен, но и генетичен. Западните скити също имат източноазиатска генетична връзка, но тя е по-слаба. Според изследването източноазиатското ДНК при Западните ските се засилва най-много през Железния период, много преди идването на тюркските народности в ранното Средновековие.<ref>Ancestry and demography and descendants of Iron Age nomads of the Eurasian Steppe. Martina Unterländer et al. Nature Communications 8, Article number: 14615 (2017) doi:10.1038/ncomms14615</ref>
Според по-старите изследвания генетичният пренос по време на бронзовата епоха е бил от запад на изток а ролята на миграцията на индоевропейците на изток (културите Ямна и Андроново) е подчертана. Генетичните изследвания върху номадите от желязната епоха са ограничени от малкия брой на тестваните проби, обикновено ограничен до една културална група, или въз основа на анализ само на митохондриални хаплогрупи (mtDNA).
[[File:Skytia.jpg|thumb|Карта на Скития|400px]]
Според по-старите изследвания генетичният пренос по време на бронзовата епоха е бил от запад на изток а ролята на миграцията на индоевропейците на изток (културите Ямна и Андроново) е подчертана. Генетичните изследвания върху номадите от желязната епоха са ограничени от малкия брой на тестваните проби, обикновено ограничен до една културална група, или въз основа на анализ само на митохондриални хаплогрупи (mtDNA).
В по-скорошно проучване публикувано в Nature Communications са анализирани проби от индивиди свързани със скитската култура от различни географски и времеви периоди. Пробите са разпределени в две групи взети от две географски зони: западна (регион Дон-Волга и регион югозападно от Урал, на брой n=34 отбелязани с 1,2 и 3 на картата) и източна зона (Източен Казахстан и планината Алтай). Последната група включва проби които се свързват с културата Пазирик. Въпреки че двете групи са разделени от разстояние 2000-3500 километра, археологическите данни разкриват, че те са поразително сходни в културата и начина на живот.
Източната група от проби (на брой n = 113 отбелязани с 4,5,6 и 7 на картата) може да бъде разделена на четири културни подгрупи, хронологически разпръснати през първото хилядолетие преди новата ера. Не е установена значима генетична разлика между тези подгрупи по отношение на анализа на митохондриалните хаплогрупи (mtDNA). Приблизителните изчисления по метода на [[Томас Бейс|Бейс]] (ABC, Approximate Bayesian Computation ) показва, че те най-вероятно са наследени от една единствена популация. Симулираните сценарии при които се приема, че митохондриалните гени от пробите на източните скитски подгрупи са наследени от две различни популации получават много малка статистическа подкрепа.
 
Използвано е приблизително изчисление по метода на ABC за да се прецени дали източните и западните скити могат да споделят общ произход. Многорегионалният модел за генетичен произход показва най-добро съгласие с емпирично наблюдаваните данни, докато модела за западен произход също получава известна подкрепа и не може да бъде напълно отхвърлен от статистическият анализ. Тези резултати показват, че западните и източните скитски групи възникват независимо в съответните им географски региони и след това са претърпяват значителна експанзия на населението през първото хилядолетие преди новата ера. Генетичният пренос между скитските групи от желязната епоха е непрекъснат и асиметричен от западна към източна посока.
 
ABC симулациите доказват връзката между номадските групи от средната бронзова епоха от Западен Сибир ([[Андроновска култура|Андроновската култура]]) и източните скити. Тези симулации обаче не успяват напълно да уловят моделите на генетично разнообразие наблюдавани в популациите от бронзовата епоха, което предполага, че истинската демографска история на родословието на популациите от желязната епоха може да е била по-сложна от извършените моделни пресмятания.
Според по-ново изследване на древна [[ДНК]] извършени на скитски кости от Пазърък, скитите са носители, както на западно евразийски, така и на източноазиатски и сибирски [[хаплогрупи]], а междурасовите контакти започват през 5-ти век пр.н.е.<ref>Tracing the Origin of the East-West Population Admixture in the Altai Region (Central Asia) Mercedes González-Ruiz et al., PLOS, November 9, 2012, DOI: 10.1371/journal.pone.0048904: ''Here we present support to the hypothesis that the gene pool of Iron Age inhabitants of Mongolian Altai was similar to that of western Iron Age Altaians (Russia and Kazakhstan). Thus, this people not only shared the same culture (Pazyryk), but also shared the same genetic east-west population admixture. In turn, Pazyryks appear to have a similar gene pool that current Altaians [...] Combined with the previous studies performed so far in the Altai region, our results suggest that the Altai represented a boundary to gene flow up to the beginning of the Iron Age and that during the Scythian period of the Altai (5th to 3rd century BC) there were demographic events in the region that led to a population admixture in both sides of the Altai.''</ref>
 
Генетичните тестове на скитите от желязната епоха и популациите свързани с Ямната култура не могат да бъдат обяснени с едно единично общо родословие нито пък могат да бъдат моделирани като смесица от Ямната и LBK (немски: Linearbandkeramik) култури.
В по-скорошно проучване са анализирани проби от индивиди свързани със скитската култура от различни географски и времеви периоди. Пробите са разпределени в две групи взети от две географски зони: западна (регион Дон-Волга и регион югозападно от Урал) и източна зона (Източен Казахстан и планината Алтай). Последната група включва проби които се свързват с културата Пазирик. Въпреки че двете групи са разделени от разстояние 2000 – 3500 километра, археологическите данни разкриват, че те са сходни в културата и начина на живот. Според това проучване скитите произхождат от носителите на т.нар. [[Ямна култура]] и се разселват както на запад към Европа, така и на Изток в Централна Азия и Южен Сибир. Поради голямата си мобилност като ездачи, с което превъзхождат завареното население, те заемат обширни територии. Според изследването, скитите се разделят на Източни и Западни, като при заселването си се смесват с местно население. На Изток това са главно носители на източноазиатско ДНК, но между двете групи има не само културен обмен, но и генетичен. Западните скити също имат източноазиатска генетична връзка, но тя е по-слаба. Източноазиатското ДНК при Западните ските се засилва най-много през Железния период, много преди идването на тюркските народности в ранното Средновековие.<ref>Ancestry and demography and descendants of Iron Age nomads of the Eurasian Steppe. Martina Unterländer et al. Nature Communications 8, Article number: 14615 (2017) doi:10.1038/ncomms14615</ref> Съвременните популации с генетична връзка със западните скити се намират главно в близка географска близост с Кавказ, Русия и Централна Азия, и са ирански и други индоевропейски групи. Популациите с генетични прилики с източните скитски групи са разпределени в по-широк географски обхват почти изключително сред говорещите тюркски езици.
Съвременните популации с генетична връзка със западните скити се намират главно в близка географска близост с Кавказ, Русия и Централна Азия, и са ирански и други индоевропейски групи. Популациите с генетични прилики с източните скитски групи са разпределени в по-широк географски обхват почти изключително сред говорещите тюркски езици.<ref>https://www.nature.com/articles/ncomms14615</ref>
 
== Митология на скитите ==