Орган (анатомия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{сливане|Орган (биология)}} |
Termininja (беседа | приноси) сливане с Орган (биология) |
||
Ред 1:
{{към пояснение|орган|Орган}}
[[Файл:The Principle Organs and Vascular and Urino-Genital Systems of a Woman.jpg|дясно|мини|Скица на [[Леонардо да Винчи]] показваща интерпретацията на [[художник]]а за някои по-основни органи: [[сърце]]то, [[черен дроб|черният дроб]], [[далак]]ът, [[аорта]]та, [[трахея]]та и други.]]
'''
== Животински органи ==
▲'''Орган''' се нарича комплексът от [[тъкан]]и и специализирани [[Клетка|клетки]] изграждащи [[Морфология (биология)|морфологично]] обособено структурно цяло за изпълняване на определени функции. Обикновено един или повече типа специализирани тъкани изграждат основната ''функционална единица'' {{#tag:ref|'''Бел.:''' "характеро-определяща, оперативна структура"|group = "бел."}}, която се нарича ''паренхима'', а асоциираните структурни тъкани, групово се наричат ''строма''. Според структурната организация на клетките и тъканите органите биват ''плътни'', като [[кожа]]та, [[панкреас]]ът, [[черен дроб|черният дроб]] и [[Главен мозък|мозък]]ът или ''кухи'', като [[стомах]]ът, [[сърце]]то, [[Тънко черво|тънкото]] или [[дебело черво|дебелото черво]], [[пикочен мехур|пикочният мехур]] и други. <ref>[http://dictionary.reference.com/browse/hollow%20organ Dictionary.com > hollow organ] Citing: Merriam-Webster's Medical Dictionary, 2002</ref>
=== Низши представители ===
[[File:Exodigestion chez Trichoplax adhaerens.jpg|мини|Хранене на трикоплакс: зелената сфера е хранителен източник.]]
Степента на сложност и специализация на органите зависи от [[еволюция|еволюционното развитие]] на определения вид. При едноклетъчните организми, няма органи; сравнително високо организираните структури, обединени от обща функция са изградени от микроцелуларни образования и се наричат [[органели]]. При [[Еукариоти|многоклетъчните]], органите са сложни и диференцирани групи от тъкани, съставени от [[паренхима]] и [[строма]]. Много от представителите на по-примитивните многоклетъчни нямат обособени органи; за същински органи може да се говори едва при [[плоски червеи|плоските червеи]] и по-висши представители на [[Животни|царство Анималия]]. По-низщите [[таксон]]и като [[Плакозоа]], [[Водни гъби|Порифера]], [[Мешести]] и [[Радиата]], не показват признаци на специализирани тъкани обособени в отделни органи. При водните гъби, тялото е изградено от [[желатин]]озен [[мезохиал]] (или мезенхима) обхванат от две тънки [[Клетъчна мембрана|клетъчни мембрани]]. Те имат групи специализирани клетки, които при нужда могат на ново да се предиференцират и преминат през мезохиала от едната обгръщаща мембрана до другата.
=== По-висши представители ===
При останалите по-висши животни, такива клетки са недиференцирани (клонални). Единственият оцелял представител на Плакозоа е трикоплаксът (''Trichoplax adhaerens''), който е многоклетъчен трипластов (оттам и името) организъм, който няма обособени органи, а се храни с бактерии и други едноклетъчни, като напълно ги поглъща и разяжда със силни храносмилателни ензими в течната кухина между обгръщащите го мембрани.
== Растителни органи ==
[[File:Gingembre.jpg|мини|Ризомата ([[корен]]) на [[джинджифил]]а е ароматична [[подправки|подправка]].]]
[[File:Iris sanguinea 2007-05-13 361.jpg|мини|[[Ирис (растение)|Перуниките]] са пример за вегетативно размножаващи се растения.]]
Органите при растенията се разделят на две категории: вегетативни и размножителни.
=== Вегетативни ===
Вегетативните органи са [[корен]], [[стъбло]] и [[лист]]а. Всеки един от тези органи е съставен от растителни тъкани, характерни и диференцируеми под микроскоп. Стъблото например е съставено от три тъкани: [[Епидермис (ботаника)|епидермис]], [[Образувателна тъкан|меристема]] (от своя страна съставен от три по-прости вида тъкани – ''паренхима, коленхима'' и ''склеренхима''); и [[проводяща тъкан]]. И трите органа – корен, стъбло и листа са свързани посредством цеви, изградени от проводяща тъкан които може да бъдат '''ликови''' ''([[ликови цеви|флоем]])'' или '''дървесинни''' ''([[дървесинни цеви|ксилем]])'' цеви<ref>{{cite book|author=Peter A. Raven, Ray F. Evert, Susan E. Eichhorn|year=1999|title=Biology of Plants|publisher=W.H. Freeman and Company|pages=576 – 577|isbn=1-57259-611-2}}</ref>.
=== Размножителни ===
Органите на размножаването зависят от [[Класификация на организмите|отдела]] на растението. За [[покритосеменни]]те растения органите са [[цвят (растения)|цвят]], [[семе]] и [[плод]]. При [[иглолистни]]те органите за размножаване са [[Шишарка|шишарките]] и те биват мъжки (''microstrobillus'') или женски шишарки (''macrostrobillus''). При най-древната група растения – [[плауновидни]], размножаването е чрез спори, които са малки по размер и добре защитени [[гаметофит]]и. При мъховете, гаметофорите носят половите органи – гаметангии; мъжките полови органи се наричат антеридии, а женските – архегонии<ref name="Ralf Reski (1998)">''Ralf Reski (1998)'': Development, genetics and molecular biology of mosses. Botanica Acta 111, 1 – 15.</ref>. Мъховете преминават през сложен цикъл на хаплоидност във вегетативнат си фаза и диплоидност в някои фази на размонжаването си. При рода [[Торфен мъх]] (''сфагнум; Sphagnum
''), спорите се изстрелват от специализиран капсулен апарат с ускорение 36 хиляди пъти гравитационното.<ref>{{cite journal|doi= 10.1126/science.1193047|author= Johan L. van Leeuwen |title= Launched at 36,000''g'' |journal=Science|pages= 395|issue= 5990 |volume= 329 |date= July 23, 2010|pmid= 20651138}}</ref><ref>{{cite journal|doi= 10.1126/science.1190179|author= Dwight K. Whitaker and Joan Edwards |title= ''Sphagnum'' Moss Disperses Spores with Vortex Rings |journal=Science|pages= 406|issue= 5990 |volume= 329 |date= July 23, 2010|pmid= 20651145}}</ref>
При растенията, които се размножават жегетативно, органите за разможаване са съответнте растителни части, създаващи новата растителна колония. При васкуларните растения едни от най-важните органи са [[филиз]]ите и корените.
== Паренхима и строма ==
Line 35 ⟶ 54:
*Най-дългият [[нерв]] е [[седалищен нерв|седалищният]] (ишиатиков нерв; Lat.: ''n. ischiadicus''), причина за често срещаното заболяване след средна възраст – ''[[ишияс]]''.
*Условно „най-силният“ човешки мускул е [[голям дъвкателен мускул|големият дъвкателен мускул]] (масетер; Lat.: ''m. masseter'') – събиращ двете челюсти. Регистрирана е захапка от 4 335 [[Нютон|N]] продължила 2 секунди и записана в [[Световни рекорди на Гинес|рекордите на Гинес]]<ref>http://temples.com/node/4601</ref>. Тази ''убийствена'' захапка е изключение и се равнява на около шест пъти нормалната човешка захапка (около 90 N)<ref>http://zidbits.com/2011/02/what-is-the-strongest-muscle-in-your-body/</ref> Ако обаче се разгледа обема на работата, извършена от сърцето в цялото продължение на живота, или размера на [[очнодвигателни мускули|очнодвигателните мускули]], както и [[мощност]]та на [[матка]]та по време на [[раждане]], трофеят на победител може да бъде оспорван.
*Най-малкият човешки орган е [[Епифиза (нервна система)|епифиза]]та, която расте само през първите две години на живота, а след това запазва стабилен размера си до [[пубертет]]а.<ref>Lack of pineal growth during childhood. Schmidt F, Penka B, Trauner M, Reinsperger L, Ranner G, Ebner F, Waldhauser F. J Clin Endocrinol Metab. 1995 Apr;80(4):
== Източници ==
Line 47 ⟶ 66:
[[Категория:Анатомия]]
[[Категория:Физиология]]
[[Категория:Ботаника]]
[[Категория:Зоотомия]]
| |||