Разлика между версии на „Какараска“

редакция без резюме
| изглед =
| изглед-описание =
| гео-ширина = 41.000
| гео-дължина = 23.5667
| област = Централна Македония
| дем = Сяр
 
=== В Османската империя ===
В края на 19XIX век Какараска е село в Серска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Какараска'' (Kakaraska) живеят 90 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/22|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, отразяваща статистика от [[1873]] година, Какараска е представена един път като село в Серска каза със 76 домакинства и 160 жители българи и втори път като село в Демирхисарска каза като село с 50 домакинства и 170 жители българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 118-119; 136-137.</ref> В 1886 година в селото има 165 християни и 100 мюсюлмани.<ref name="stoixeia">[http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm Демография на селата в бившия дем Копеки]</ref>
 
В 1891 година [[Георги Стрезов]] определя селото като част от Сармусакликол и пише:
{{цитат|Какараска, на ЮИ от [[Бейлик махала]], чифлик от Тефик бея. Църква гръцка. 26 къщи със 150 жители българе. Пътят равен, но на места всякога блатист.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 840.]</ref>}}
 
Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в началото на [[201900 век]]година Какараска има 500 жители българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_14.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 176.]</ref>
 
В първото десетилетие на 20XX век населението на Какараска е в лоното на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година населението на селото се състои от 336 българи патриаршисти [[гъркомани]] и 48 цигани. В Какараска работи гръцко начално училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 200-201.</ref> По-късно селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] и в него има българско училище. В 1908 година по гръцки данни в селото има „40 православни гърци под български терор“.<ref>Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: [http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών]</ref>
 
В доклад от 20 януари 1910 година училищният инспектор на Българската екзархия в Сяр пише:
{{цитат|Какараска е чифлик с 30 къщи - българи и цигани, които са се отказали от Екзархията. Чифликът е собственост на трима стопани, един от които е болницата в гр. Сяр. Тя е построила ново училище само за 4-5 деца. В селото няма църква. Учителят Иван Спиров няма необходимата подготовка и практика... Учениците са 19, от които 14 момчета и 5 момичета.<ref>Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 145.</ref>}}
 
Селото е освободено от [[османско владичество]] от [[Седма рилска дивизия]] по време на [[Балканска война|Балканската война]] през октомври [[1912]] година. През юни [[1913]] година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето от гръцката армия и по силата на [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]] е включено в рамките на Гърция.
 
=== В Гърция ===
В [[1922]] години в Какараска са заселени [[гърци]]-[[бежанци]] от село [[Кости]], България, чиито потомци и до днес практикуват [[нестинарство]]. Според преброяването от [[1928]] година Какараска е смесено местно-бежанско село със 52 бежански семейства с 196 души.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>
 
На [[28 декември]] [[1926]] година селото е прекръстено на Агия Елени, но официално в регистрите с новото име е от 1927 година.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref><ref name="pandektis"/>
 
В 1933 година е построена църквата „[[Св. св. Константин и Елена (Какараска)|Св. св. Константин и Елена]]“.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imsn.gr/ιεροσ-ναοσ-αγιων-κωνσταντινου-και-ελε-2/ | заглавие = Ιερός Ναός Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης | достъп_дата = 2017-12-16 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης | език = | цитат = }}</ref>
 
=== Преброявания ===