Стратегията в шахмата се основава на поставянето и постигането на дългосрочни цели по време на партията – например,къдестремеж даза постигане на доминация в центъра или използване на трайни слабости в позицията на противника. Неща като владение на центъра или слабости в пешечната структура се поставятнаричат различнитестратегически фигурифактори, докатозащото тактикатате наблягаимат дълготрайно влияние върху хода на тяхнотопартията. движениеПод върхутактика дъскатасе разбират различни краткосрочни действия, които водят до постигане на стратегическите цели. Тези две части на шахматното мислене не могат напълно да бъдат разделени, защото стратегическите цели са в по-голямата си част достижими чрез средствата на тактиката, докато тактическите възможности се основават на предходната стратегия в играта. Шахматът е изключително богат на тактически мотиви и на практика е невъзможно успешно да се проведе стратегически план без да се използват собствените тактически възможности и да се възпрепястват противниковите. Тактическите операции също се наричат и "комбинации".
Заради различните стратегически и тактически модели играта на шах обикновено се разделя на три фази: дебют – обикновено първите от 10 до 25 хода, когато играчите развиват своите фигури и подготвят обстановката за предстоящата битка; мителшпил – разгръщащата се фаза на играта; и ендшпил, когато повечето фигури са разменени и царете започват да вземат активно участие в борбата.
