Георги Чанков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки
Ред 44:
Участва в организирането на стачка в креватната фабрика „Братя Стоеви“ в с. [[Кирилово (Област Стара Загора)|Кирилово]], Старозагорско, през 1929 г., с искане за еднакъв осемчасов работен ден за всички работници (тези от селото се трудели по 12 часа, а градските – по 8), заради което е бит от полицията. От 1930 г. е член на [[БРП|БРП (т.с.)]].
 
=== Функционер на Комунистическата партия ===
По решение на Централния комитет на БРП (т.с.) през 1931 г. заминава да учи в [[Международна ленинска школа|Международната ленинска школа]] в [[Москва]]. Връща се в България в края на 1932 г. и е избран за секретар на ЦК на [[Български комунистически младежки съюз|Българския комунистически младежки съюз]] (БКМС). На този пост работи до септември 1934 г., когато е изпратен отново в Москва като представител на БКМС в [[Комунистически интернационал на младежта|Комунистическия интернационал на младежта]].
 
Line 50 ⟶ 51:
През април 1939 г. от затвора излиза [[Йорданка Чанкова]], с която живее на семейни начала от 1933 г. Докато се снабдяват с документи, необходими за оформянето на официален брак, на 15 август 1939 г. полицията блокира квартирата им и ги арестува. Венчават се в църквата на [[Софийски централен затвор|Софийския централен затвор]]. На последвалия процес съпругата му е освободена ([[Закон за защита на държавата|ЗЗД]] дава право на роднини да укриват своите близки). Георги Чанков с допълнителна нова присъда от 1 година за ползване на чужди документи, е изпратен в [[Сливенски затвор|Сливенския затвор]], после преместен в [[Плевенски затвор|Плевенския]] и накрая в затворническия лагер до хасковското село [[Динево]]. По време на 3,5-годишния си престой в затворите е избран в ръководството на затворническата комунистическа организация. Заедно с Райко Дамянов и [[Георги Михов (офицер)|Георги Михов]] ръководят импровизиран затворнически съд, който подготвя новоарестуваните политически затворници да се защитават пред военно-полевите съдилища. Благодарение на тази подготовка много от обвинените получават по-леки присъди. Успява да избяга от лагера в Динево през февруари 1943 година.
 
=== Комунистическо съпротивително движение и Деветосептемврийски преврат ===
В края на март 1943 г. е определен за секретар на Окръжния комитет на БРП (т.с.) в София. Между април-май 1943 г. е политкомисар на I Въстаническа оперативна зона на [[Народоосвободителна въстаническа армия|НОВА]]. През април 1944 г. се отправя в партизанската база на [[Трънски партизански отряд|Трънския отряд]] при с. [[Кална]], Трънско (днес в [[Сърбия]]). На 3 май 1944 г. по решение на Политбюро замества [[Боян Българанов]] за поддържане на връзките с [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]]. Участва в похода на [[Втора софийска народоосвободителна бригада]] от с. Кална към Западна [[Стара планина]] и в [[Битка при Батулия|битката при Батулия]] на 23 май 1944 г. Заедно с [[Веселин Георгиев]] се измъкват от обкръжението благодарение на факта, че войниците, изпратени срещу тях, се преструват, че не ги забелязват и ги заобикалят. <ref>
{{cite book |title=Равносметката |last= Чанков |first= Георги |year=2000 |publisher= Христо Ботев |location= София |isbn=954-445-696-1 |pages=75 }}</ref>. След няколкодневен преход, като се укриват, успяват да стигнат до София.

=== След Деветосептемврийския преврат ===
{{факт|По време на [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] участва в завземането на [[Министерство на отбраната на България|Военното министерство]].|2017|12|16}} Произведен е в чин [[полковник]], а през 1952 г. и [[генерал-лейтенант]]<ref>[http://archives.bg/politburo/en/component/content/article/48-chlenovenapb/107-2012-01-04-19-13-25 Георги Чанков] в Протоколи на Политбюро (ПБ) и на ЦК на БКП (1944 – 1989)</ref>.
 
=== Политическа дейност ===
Член е на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро на ЦК на БРП (к.)]] от 1944 г. (точната дата не е известна, тъй като тогава не са се водили протоколи) до 17 юли 1957 г. Едновременно с това от септември 1944 до 25 януари 1954 г. е и [[секретар на ЦК на БКП]]. Между 13 ноември 1950 и 17 юли 1957 г. е заместник-председател, а впоследствие – първи заместник-председател на Министерския съвет.
 
През лятото на 1949 година, когато лидерът на БКП [[Георги Димитров]] вече е тежко болен, Чанков и [[Вълко Червенков]] се срещат с [[Йосиф Сталин]], който им дава указания за новата организация на ръководството на партията. След смъртта на Димитров през юли 1949 година Чанков е сред основните претенденти за поста му, наред с [[Васил Коларов]], Вълко Червенков и [[Антон Югов]], но е взето е решение ръководството на партията да е до голяма степен колективно и действащо под преките напътствия на Йосиф Сталин, като за първи секретар на ЦК е избран Червенков, а за втори секретар – Чанков. През следващите месеци, след смъртта на Коларов, Червенков успява да се наложи като ръководител на партията.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 22 – 24, 69 – 70 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>
 
През 1954 година, когато под съветски натиск Червенков е принуден да се откаже от поста си на първи секретар на Централния комитет, Чанков оказва важна подкрепа за избирането на този пост на [[Тодор Живков]], който започва партийната си кариера като негов подчинен в софийския окръжен комитет.{{hrf|Христов|2009|77}}
==== Политбюро, ЦК и НС ====
 
Властовите амбиции на [[Тодор Живков]] и утвърждаването на [[Хрушчов]] в [[Московски Кремъл|Кремъл]] водят до елиминирането на Чанков като евентуален конкурент за лидерския пост на БКП <ref name="todor-jivkov-mit-i-istina">{{cite book |title=Тодор Живков – мит и истина |last=Кастелов |first=Боян |url=http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=2053218846&sectionID=5 |accessdate=2010-08-05}}</ref>. На свикания през 1957 г. Юлски пленум на Централния комитет на БКП [[Антон Югов]] изнася доклад, в който го обвинява във фракционна дейност и провеждане на линия, насочена против партийната политика <ref>Вестник „Работническо дело“, от 17 юли 1957 г., бр. 198</ref>. Обвинен е и за икономическите проблеми в страната, включително т.нар. „продоволствен курс“, като е отстранен от Политбюро и правителството.<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те - 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 143}}</ref>
==== В немилост ====
ВластовитеСлед амбициикато напрез 1956 година [[Тодор Живков]] иокончателно утвърждаванетоизтласква наЧервенков [[Хрушчов]]като партиен лидер, през следващите години той систематично елиминира повечето дотогавашни влиятелни фигури в [[Московскипартийното Кремъл|Кремъл]]ръководство, водятзаменяйки доги елиминиранетос налоялни Чанковлично към него функционери, като евентуаленсред конкурентпървите заотстранени лидерскияс поствисок наранг БКПе <refГеорги name="todor-jivkov-mit-i-istina">Чанков.{{citehrf|Христов|2009|113}} Още през декември 1956 година той е отстранен от ръководството на [[Държавна bookпланова комисия|title=ТодорДържавната Живков –планова миткомисия]] и истинаостава |last=Кастеловв |first=Боянправителството |url=http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=2053218846&sectionID=5като |accessdate=2010-08-05}}</ref>вицепремиер без портфейл. На свикания през 1957 г. Юлски пленум на Централния комитет на БКПминистър-председателят [[Антон Югов]] изнася доклад, в който го обвинява във фракционна дейност и провеждане на линия, насочена против партийната политика .<ref>Вестник „Работническо дело“, от 17 юли 1957 г., бр. 198</ref> Самият Живков го определя като „много опасен... ограничен човек, много труден и самонадеян“.{{hrf|Христов|2009|113}} Обвинен е и за икономическите проблеми в страната, включително т.нар. „продоволствен курс“, като е отстранен от Политбюро и правителството.<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те - – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 143}}</ref>
 
През 1957 г. е назначен за инвестиционен директор на Циментовия завод в [[Девня]]. През 1959 г. е директор на [[ДЗС|Държавното земеделско стопанство]] в [[Свищов]]. Поради влошеното здравословно състояние от 1960 г. минава временно в пенсия.
Line 66 ⟶ 70:
От 1966 до 1967 г. заема поста на [[пълномощен министър]] в Посолството на [[България]] в [[Бразилия]]. След завръщането си до 1969 г. е заместник-директор на обществени начала (без възнаграждение) в търговското дружество „[[Булет]]“, където отговоря по въпросите на капиталното строителство. От 1970 до 1973 г. е посланик в [[Белгия]].
 
==== Реабилитация ====
На 8 януари 1990 г. е реабилитиран след решение на Политбюро на ЦК и на Бюрото на [[Централна контролно-ревизионна комисия|Централната контролно-ревизионна комисия]].
 
Line 72 ⟶ 75:
Първата му съпруга [[Йорданка Чанкова]] загива по време на Съпротивителното движение на 31 май 1944 г. край с. [[Елешница (Софийска област)|Елешница]].
 
През 1946 се оженва за [[Савка Чанкова]] (по баща Попйорданова), от която има две дъщери: Светлана (1948–20001948 – 2000) и Катя (1952).
 
== Литература ==
Line 79 ⟶ 82:
== Бележки ==
<references />
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1}}
 
{{Пост списък|Секретариат на ЦК на БКП|1}}
Line 88 ⟶ 94:
 
{{СОРТКАТ:Чанков, Георги}}
[[Категория:Български политици (1945 – 1989)]]
[[Категория:Вицепремиери на България]]
[[Категория:Секретари на ЦК на БКП]]