Башкортостан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 28:
| Автомобилен код || 02
|}
'''Република Башкортостан''', '''Башкортостан''' или '''Башкирия''' (на [[башкирски език|башкирски]]: ''Башҡортостан Республикаһы'') е [[Административно деление на Русия|субект в състава на Руската Федерация]]. Заема площ от 142 947 km² (0,84 % от общата площ на [[Русия]], 29-то място в РФ)
▲'''Република Башкортостан''', '''Башкортостан''' или '''Башкирия''' (на [[башкирски език|башкирски]]: ''Башҡортостан Республикаһы'') е [[Административно деление на Русия|субект в състава на Руската Федерация]]. Заема площ от 142 947 km² (0,84 % от общата площ на [[Русия]], 29-то място в РФ) r eазположенd на границата между [[Европа]] и [[Азия]]. Влиза в състава на Приволжки федерален окръг и Уралски икономически район. По данни от [[2016]] г. в републиката живеят 4 071 181 души (2,83% от населението на Русия, 7-мо място в РФ). Столица град [[Уфа]]. Разстояние от [[Москва]] до [[Уфа]] 1519 km
== История ==
Line 46 ⟶ 44:
Република Башкортостан е разположена на границата мужду [[Европа]] и [[Азия]] и заема източните покрайнини на Източноеропейската равнина (Предуралие), широката планинска част на Южен [[Урал (планина)|Урал]] и хълмисто-равнинната част на Задуралието (Задуралски пенеплен). На север граничи с [[Пермски край]] и [[Свердловска област]], на изток с [[Челябинска област]], на югоизток, юг и югозапад – с [[Оренбургска област]], на запад – с [[Република Татарстан]], на северозапад – с [[Удмуртия|Република Удмуртия]]. В тези си граници заема площ от 142 947 km². От север на юг се простира на 550 km, а от запад на изток – на 430 km.
Западната част на републиката е равниннна, а източната – предимно планинска. В Предуралието ясно се открояват Бугулминско-Белебеевското възвишение (на югозапад), източните части на възвишението Общ Сърт (на юг), Уфимското плато (на североизток) с височини на места до 400 – 500 m и намиращата се между тях, по долината на река [[Белая]] – Долнобелска хълмиста равнина. Източната част на страната се заема от най-високите части на планината Южен [[Урал (планина)|Урал]]. Тук
[[File:Pumpjacks in Ishimbay.jpg|thumb|250px|Помпи за нефт на компанията [[Башнефт]]]]▼
[[File:Sibay quarry.jpg|thumb|250px|Кариера край [[Сибай]]]]▼
Република Башкортостан е една от най-богатите територии на Русия, що се отнася до минерални ресурси със залежи на около 3000 вида. Башкортостан е богат на [[нефт]] и е един от основните центрове за добив на нефт в Руската федерация. Други важни природни залежи са на [[природен газ]], [[въглища]], [[желязна руда]], [[манган]], [[хром]], [[олово]], [[волфрам]] и др.▼
Климатът на Башкортостан е континентален. Средна януарска температура -14°C (град [[Бирск]]), -14°C (село Кага). Средна юлска температура 16,5°C (село Кага), 20,5°C (село Раевски). Средногодишна температура от 0,3°C (в планините) до 2,8°C (в равнините). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 500 mm в Предуралието, над 500 – 600 mm в планинските части на Южен [[Урал (планина)|Урал]] и около 300 mm в Задуралието. В равнинните части вегетационният период (с температури над 10°C) е 120 – 135 дни, температурната сума 1800 – 2000°C.
[[File:Соколиная скала.jpg|thumb|250px|Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на [[Белая]])]]
Територията на Република Башкортостан се отнася към три водосборни басейна: на река [[Волга]] (79%), на река [[Урал (река)|Урал]] (20%) и на река [[Об]] (1%). Към водосборния басейн на [[Волга]] спадат реките: [[Кама (река)|Кама]] с левите си притоците си [[Белая]] и [[Ик]]; [[Уфа (река)|Уфа]], [[Дьома]] и Сим (притоци на [[Белая]]) и [[Ай (река)|Ай]] (приток на [[Уфа (река)|Уфа]]). Към водосборния басейн на река [[Урал (река)|Урал]] освен самата река[[Урал (река)|Урал]], протичаща в източната част с притока си [[Сакмара]]. Към водосборния басейн на река [[Об]] – най-горните течения на реките Уй (ляв приток на [[Тобол]]) и [[Миас (река)|Миас]] (десен приток на [[Исет]]).
В Башкортостан има 12 725 реки с обща дължина 57 366 km, като голяма част от тях са маловодни. За тях е характерно смесеното подхранване, като преобладава снежното (50 – 70%). Характеризират се с ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно и особено зимно маловодие.
На територията на страната има над 7900 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 550 km², в т.ч. 1650 езера с площ над 10 дка. Голяма част от тях са разположени в западната част на републиката, предимно покрай теченията на големите реки. Най-големите есетествени езера са: Асликул (23,5 km²) и Кандрикюл (15,6 km²). Най-голям изкуствен водоем е Павловското водохранилище на река [[Уфа (река)|Уфа]], Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на [[Белая]]) и Кармановското водохранилище на река Буй (ляв приток на [[Кама (река)|Кама]]
▲[[File:WlTqPdi0gFA.jpg|thumb|250px|Езерото Асиликюл]]
▲[[File:Pumpjacks in Ishimbay.jpg|thumb|250px|Помпи за нефт на компанията [[Башнефт]]]]
▲[[File:Sibay quarry.jpg|thumb|250px|Кариера край [[Сибай]]]]
▲Република Башкортостан е една от най-богатите територии на Русия, що се отнася до минерални ресурси със залежи на около 3000 вида. Башкортостан е богат на [[нефт]] и е един от основните центрове за добив на нефт в Руската федерация. Други важни природни залежи са на [[природен газ]], [[въглища]], [[желязна руда]], [[манган]], [[хром]], [[олово]], [[волфрам]] и др.
Башкортостан е и богат на гори. Общата територия, покрита с гори е около 62 000 km² – повече от една трета от цялата територия на републиката. Преобладаващите дървесни видове са бреза, иглолистни, липа и явор.▼
Голяма част от равнинните територии на Башкортостан са разположени в зоната на лесостепите и степите с преобладаване на черноземните почви. На север, в Предуралието е подзоната на силно разредените смесени гори, съпроводени със сиви горски и подзолисти почви. В планинските части на страната е ясно изразено поясното зониране: поясът на дъбово-липовите гори върху сиви горски почви; борово-еловите гори върху планински подзолисти почви. Черноземните почви заемат около 34% от цялата територия на страната, сивите горски почви – 35%, подзолистите и планинско подзолистите почви – 5,5%, алувиалните почви – 5,5%, останалите – 18%.
▲
== Население ==
Line 106 ⟶ 82:
Административно-териториално републиката се дели на 54 административни района, 21 [[град]]а, 4 674 населени места.
[[Файл:Admin-map-Bashkiria-region.gif|300 px|thumb|Административно-териториално дебение на Башкортостан]]
=== Райони ===
Абзелиловски; Алшеевски; Архангелски; Аскински; Аургазински; Баймакски; Бакалински; Балтачевски; Белебеевски; Белокатайски; Белорецки; Бижбулякски; Бирски; Благоварски; Благовещенски; Буздякски; Бураевски; Бурзянски; Гафурийски; Давлекановски; Дувански; Дюртюлински; Ермекеевски; Зиан-чурински; Зилаирски; Иглински; Илишевски; Ишимбайски; Калтасински; Караиделски; Кармаскалински; Кигински; Краснокамски; Кугарчински; Куш-наренковски; Куюргазински; Мелеузовски, Мечетлински; Мишкински; Миякински; Нуримановски; Салаватский; Стерлибашевски; Стерлитамакски; Татишлински; Туймазински; Уфимски; Учалински; Федоровски; Хайбуллински; Чекмагушевски; Чишмински; Шарански; Янаулски.
Line 113 ⟶ 90:
Столица – град [[Уфа]].
== Икономика ==
| |||