Художник: Разлика между версии

Определянето на българските [[иконопис]]ци като „художници“ е спорно. В българската научната литература общоприето и по-правилно е те да се наричат „'''зографи'''“ или „иконописци“. При липса на светска живопис в [[България]] до към средата на [[19 век]], те самите са се наричали „зографи“ (название, заимствано от [[гръцки език|гръцкото]] ζωγραφος), а съответният глагол е бил „зографис (у) вам“. В заглавието на една от [[ерминия|ерминиите]] от [[Самоков]] (Cod. D. Slavo 39, ок. [[1836]] – [[1838]]) пише: „…иконописание тоест зоография… зографи т.е. живописцы“. Относно [[икона]], изписана (ср. руското „написать икону“) с маслени бои, там се казва: „Куга правишъ образъ сосъ безиръ“. Старите гръцки ерминии наричат светската живопис с маслени бои със западния термин „naturale“, близък по смисъл на „живопис“. От „образ“ – в стария смисъл на „икона“ – произлиза и глагол: ср. „изобрази“ в подписа на иконописеца Кръстю от [[1803]] г. Прочути български зографи от [[19 век]] като [[Захарий Зограф|Захарий]] от [[Самоков]] и [[Дичо Зограф|Дичо]]<!--НАРОЧНО го оставям така, защото после няма да се сетим в статията за музиканта Дичо от D2 да напишем „За информация за Дичо Зограф, вижте ...“.--> от с. [[Тресонче]] добавят по гръцки пример към имената си „Зограф“, докато [[Никола Образописов|Никола Иванов]] (Самоков, [[1828]] – [[януари]] [[1915]]), като полурелигиозен, полусветски художник и автор на първата българска светска картина, приема като ново „фамилно“ име „Образописов“. Интересно е да се отбележи, че той е син и ученик на известния зограф на име [[ЙоанЙован Иконописец]].