Бурятия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 39:
=== Релеф ===
Република Бурятия е предимно планинска страна, равнинните участъци са малко и са разположени на на около 500 – 700 m н.в. (най-ниската точка на Бурятия е крайбрежието на езерото [[Байкал]], намиращо се на 455 m н.в.). Ката цяло планините превишават четири пъти площта на равнините. По характера на релефа Бурятия се дели на няколко региона. Цевтралната и южната част на страната е заета от '''Селенгинските планини''' с хребетите Цаган-Дабан, Цаган-Хуртей, Загански и др. с височини до 1200 – 1700 m. На запад се простират крайните източни хребети на планината '''[[Саян|Източен Саян]]''', като тук се намира най-високата точка на Бурятия – връх ''Мунку-Сардък 3491 m.''. Източно от езерото [[Байкал]] в пределите на Бурятия попада западната и северна част на '''Байкалската планинска област''' с хребетите Хамар-Дабан, Улан-Бургаси, Баргузински, Байкалски, Икатски и Морски с височини до 2000 – 2500 m. В североизточната част се простират краните западни хребети (Южномуйски, Северомуйски, Удокан и Калар) на '''Становата планинска земя'''. Крайните северни части на републиката попадат в източната периферия на '''Витимското плато''' с преобладаващи височини 1000 – 1200 m. В пределите на тези планински системи се намират обширни междупланински котловини: Гусиноозерска, Удинска, Баргузинска, Горноангарска, Муйско-Куандинска, Тункинска, Окинска и др. В някои от тях са разположени степни, лесостепни и алувиални участъци, явяващи се основни селскостопански райони на Бурятия. Страната попада в иглолистната, лесостепната и степната зона, а в крайните ѝ северни части е разпространена зоната на вечно замръзналата почва.
=== Полезни изкопаеми ===▼
Най-известните находища са Джидинско (волфрам, молибден и
=== Климат ===
Страната се намира в умерения климатичен пояс и има рязко континентален климат. Зимата е продължителна, мразовита, без ветрове и малко снегове. Лятото е кратко и топло. Средна януарска температура -25,5°С, средна юлска +17,6°С. За селскостопанските култури са опасни ранните есенни слени, които се появяват през втората половина на месец август. Средното годишно количество на валежите в повечето селскостопански райони на Бурятия (в долините на реките [[Селенга]], Уда, Баргузин и др.) са около 250 – 300 mm, а в планините – от 300 до 500 mm. В основните земеделски райони (основно по долините на реките) броят на дните с температера над 5°С е 150 – 160.
=== Води ===
▲=== Полезни изкопаеми ===
Речната система на страната е сравнително добре развита. Реките течащи по нейната теротория се отнасят към водосборните басейни на реките [[Енисей]], вливаща се в [[Карско море]] и [[Лена]], вливаща се м [[море Лаптеви]]. В Бурятия има 32 603 реки с обща дължина 152 186 km. Разположението на речната мрежа е тясно свързана с разположението на планинските хребети, възвишенията и котловините. За повечето големи и средни реки в републиката са характерни многократните изменения на направлението на течениата им под прав ъгъл, а също и редуването на проломни участъци при пресичането на хребети и възвишения. По източника на подхранването си реките на Бурятия се делят на реки с ясно изразено дъждовно подхранване (до 80%, основно в най-южната част на страната), равно дъждовно и снежно подхранване и с преобладаване на снежното (основно реките в северната част). Обикновено реките на Бурятия замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.
▲Най-известните находища са Джидинско (волфрам и молибден); Озерно и Холодинско (полиметали); Гусиноозерско, Тунгуско и Ахаликско (въглища); Ошурковско (апатити); Молодежно (азбест).
Основните реки принадлежащи към водосборния басейн на река [[Енисей]], в случая водосборния басейн на езерото [[Байкал]] са: [[Селенга]] с притоците си [[Хилок]], [[Чикой]], [[Джида (река)|Джида]] и Уда, реките Баргузин и Горна Ангара, вливащи се в [[Байкал]] и реките Иркут и Ока, леви притоци на [[Ангара]].
== Административно деление ==▼
Към Ленския водосборен басейн принадлежат реките: [[Витим]], [[Чуя]] и Чая, вливащи се директно в [[Лена]], Конда, Ципа и Мама (притоци на [[Витим]]) и Амалат (приток на Ципа).
На територията на Бурятия се намират над 35 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1795 km<sup>2</sup> (без акваторията на езерото [[Байкал]]), а заедно с него – около 23 хил.km<sup>2</sup>. На територията на страната попада по-голямата част от площта на езерото [[Байкал]] и около 60% от бреговата му линия. Блатата и заблатените територии заемат значителни пространства в големите медупланински котловини, в делтата на река [[Селенга]] и на Витимското плато.
=== Почви, растителност ===
Най-разпространените почви в страната са подзолистите. В лесостепните и степни райони на Централна и Южна Бурятия, по долината на река Баргузин и в Тункинската котловина – тъмно сивите горски почви и разновидности на кафявите горски и черноземни почви.
Северните и западните райони на Бурятия са покрити с гъсти иглолистни гори, а южните и централни части – със степна и лесостепна растителност. По северните склонове на хребетите в [[Задбайкалие]]то расте предимно лиственица с примеси от кедрови и смърчово-кедрови гори. По южните склонове – бор и сухолюбиви храсти. Степната растителност се простира до 900 – 1000 m н.в., след това следва горския пояс и в зависимост от изложението на склоновете достига до 1500 – 1600 m по северните и до 2200 m по южните. В северната и северозападна част на Бурятия нагоре от горския пояс следва субалпийския пояс представен от клек и мъхово-лишейна тундра. Широколистни гори (бреза, осика, топола, елша и др.) се срещат на отделни места като малки горички, основно по долините на реките.
== Население ==▼
Населението наброява 984
Националният състав на населението е следният:▼
▲== Административно-териториално деление ==
[[Файл:Map of Buriatia (Areas).png|thumb|450px|Административно-териториално деление на Република Бурятия]]
В Бурятия има 6 [[град]]а, 21 административни района, 29 населени места от градски тип и 614 села.
Line 86 ⟶ 105:
* Тункински район
* Хорински район
▲== Население ==
▲Населението наброява 984 134 души (2017 г.), което представлява 2,83% от населението на Русия и нарежда републиката по този показател на 7-мо място. Урбанизацията на населението е 59,62%.
▲Националният състав на населението е следният:
▲- [[руснаци]] – 64,9%;
▲- [[буряти]] – 29,5%;
▲- [[украинци]] – 0,7%;
▲- [[татари]] – 0,7%;
▲- [[евенки]] – 0,3%.
== Икономика ==
| |||