Бурятия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 50:
Речната система на страната е сравнително добре развита. Реките течащи по нейната теротория се отнасят към водосборните басейни на реките [[Енисей]], вливаща се в [[Карско море]] и [[Лена]], вливаща се м [[море Лаптеви]]. В Бурятия има 32 603 реки с обща дължина 152 186 km. Разположението на речната мрежа е тясно свързана с разположението на планинските хребети, възвишенията и котловините. За повечето големи и средни реки в републиката са характерни многократните изменения на направлението на течениата им под прав ъгъл, а също и редуването на проломни участъци при пресичането на хребети и възвишения. По източника на подхранването си реките на Бурятия се делят на реки с ясно изразено дъждовно подхранване (до 80%, основно в най-южната част на страната), равно дъждовно и снежно подхранване и с преобладаване на снежното (основно реките в северната част). Обикновено реките на Бурятия замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.
Основните реки принадлежащи към водосборния басейн на река [[Енисей]], в случая водосборния басейн на езерото [[Байкал]] са: [[Селенга]] с притоците си [[Хилок]], [[Чикой]], [[Джида (река)|Джида]] и Уда, реките Баргузин и Горна Ангара, вливащи се в [[Байкал]] и реките Иркут и [[Ока
Към Ленския водосборен басейн принадлежат реките: [[Витим]], [[Чуя]] и Чая, вливащи се директно в [[Лена]], Конда, [[Ципа (река)|Ципа]] и Мама (притоци на [[Витим]]) и Амалат (приток на Ципа).
На територията на Бурятия се намират над 35 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1795 km<sup>2</sup> (без акваторията на езерото [[Байкал]]), а заедно с него – около 23 хил.km<sup>2</sup>. На територията на страната попада по-голямата част от площта на езерото [[Байкал]] и около 60% от бреговата му линия. Блатата и заблатените територии заемат значителни пространства в големите медупланински котловини, в делтата на река [[Селенга]] и на Витимското плато.
| |||