Бурятия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 36:
== Географска характеристика ==
=== Географско положение, граници, големина ===
Република Бурятия се намира в южната част на [[Сибир|Източен Сибир]], в [[Задбайкалие]]то, на източния и югоизточния бряг на езерото Байкал. На юг граничи с [[Монголия]], на запад с [[Република Тува]], на северозапад и север с [[Иркутска област]], на изток и югоизток със [[Забайкалски край]]. В тези си граници Република Бурятия има площ от 351&nbsp;334 km<sup>2</sup>, което представлява 6,86% от територията на [[Русия]] и 15-то място по големина.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article002185.htmll «Большая Советская Энциклопедия» – Република Бурятия</ref>
 
http://bse.sci-lib.com/article002185.html
 
=== Релеф ===
Република Бурятия е предимно планинска страна, равнинните участъци са малко и са разположени на на около 500 – 700 m н.в. (най-ниската точка на Бурятия е крайбрежието на езерото [[Байкал]], намиращо се на 455 m н.в.). Ката цяло планините превишават четири пъти площта на равнините. По характера на релефа Бурятия се дели на няколко региона. Цевтралната и южната част на страната е заета от '''Селенгинските планини''' с хребетите Цаган-Дабан, Цаган-Хуртей, Загански и др. с височини до 1200 – 1700 m. На запад се простират крайните източни хребети на планината '''[[Саян|Източен Саян]]''', като тук се намира най-високата точка на Бурятия – връх ''Мунку-Сардък 3491 m.''. Източно от езерото [[Байкал]] в пределите на Бурятия попада западната и северна част на '''Байкалската планинска област''' с хребетите Хамар-Дабан, Улан-Бургаси, Баргузински, Байкалски, Икатски и Морски с височини до 2000 – 2500 m. В североизточната част се простират краните западни хребети (Южномуйски, Северомуйски, Удокан и Калар) на '''Становата планинска земя'''. Крайните северни части на републиката попадат в източната периферия на '''Витимското плато''' с преобладаващи височини 1000 – 1200 m. В пределите на тези планински системи се намират обширни междупланински котловини: Гусиноозерска, Удинска, Баргузинска, Горноангарска, Муйско-Куандинска, Тункинска, Окинска и др. В някои от тях са разположени степни, лесостепни и алувиални участъци, явяващи се основни селскостопански райони на Бурятия. Страната попада в иглолистната, лесостепната и степната зона, а в крайните ѝ северни части е разпространена зоната на вечно замръзналата почва.<ref name="bse"></ref>
 
=== Полезни изкопаеми ===
Най-известните находища са Джидинско (волфрам, молибден и злато); Озерно и Холодинско (полиметали); Гусиноозерско, Тунгуско и Ахаликско (кафяви въглища); Ошурковско (апатити); Молодежно (азбест). Освен това има още находища на желязна руда, нефелинови сиенити, боксит, графит, химически чист мрамор и др.<ref name="bse"></ref>
 
=== Климат ===
Страната се намира в умерения климатичен пояс и има рязко континентален климат. Зимата е продължителна, мразовита, без ветрове и малко снегове. Лятото е кратко и топло. Средна януарска температура -25,5°С, средна юлска +17,6°С. За селскостопанските култури са опасни ранните есенни слени, които се появяват през втората половина на месец август. Средното годишно количество на валежите в повечето селскостопански райони на Бурятия (в долините на реките [[Селенга]], Уда, Баргузин и др.) са около 250 – 300 mm, а в планините – от 300 до 500 mm. В основните земеделски райони (основно по долините на реките) броят на дните с температера над 5°С е 150 – 160.<ref name="bse"></ref>
 
=== Води ===
Line 61 ⟶ 59:
Най-разпространените почви в страната са подзолистите. В лесостепните и степни райони на Централна и Южна Бурятия, по долината на река Баргузин и в Тункинската котловина – тъмно сивите горски почви и разновидности на кафявите горски и черноземни почви.
 
Северните и западните райони на Бурятия са покрити с гъсти иглолистни гори, а южните и централни части – със степна и лесостепна растителност. По северните склонове на хребетите в [[Задбайкалие]]то расте предимно лиственица с примеси от кедрови и смърчово-кедрови гори. По южните склонове – бор и сухолюбиви храсти. Степната растителност се простира до 900 – 1000 m н.в., след това следва горския пояс и в зависимост от изложението на склоновете достига до 1500 – 1600 m по северните и до 2200 m по южните. В северната и северозападна част на Бурятия нагоре от горския пояс следва субалпийския пояс представен от клек и мъхово-лишейна тундра. Широколистни гори (бреза, осика, топола, елша и др.) се срещат на отделни места като малки горички, основно по долините на реките.<ref name="bse"></ref>
 
== Население ==