Стенли Фиш: Разлика между версии

Той е Дейвидсън-Кан професор по културология и професор по право в [http://en.wikipedia.org/wiki/Florida_International_University Международния университет на Флорида] в [[Маями]], както и почетен декан на Колежа по свободни изкуства и науки към [http://en.wikipedia.org/wiki/University_of_Illinois_at_Chicago Университета на Илинойс в Чикаго]. Преподавал е в Училището по право „Кардозо“, [[Калифорнийски университет, Бъркли|Калифорнийския университет в Бъркли]], [[Университет „Джонс Хопкинс“|Университета „Джонс Хопкинс“]], [[Пенсилвански университет|Пенсилванския университет]], [http://en.wikipedia.org/wiki/Yale_Law Училището по право към Йейлския университет], [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]], [http://en.wikipedia.org/wiki/John_Marshall_Law_School_(Chicago) Висшето училище по право „Джон Маршал“ в Чикаго] и [[Университет Дюк|Университета Дюк]].

Фиш е преподавател по английска литература в [[Калифорнийски университет, Бъркли|Калифорнийския университет]] в [[Бъркли]] и [[Университет „Джонс Хопкинс“|Университета „Джонс Хопкинс“]] преди да стане професор по английска литература и заедно с това професор по право в [[Университет Дюк|Университета Дюк]] между 1986 и 1998 г. След това, между 1999 и 2004 г., е декан на Колежа по свободни изкуства и науки към Университета на Илинойс в Чикаго, като в същото време е и извънреден гост-професор във Висшето училище по право „Джон Маршал“ в Чикаго между 2000 и 2002 г. По същото време има лекции и в департаментите по политически науки и криминология на Университета на Илинойс в Чикаго и е ръководител на Комитета по религиознание.<ref>Andrea Lynn, [http://www.news.uiuc.edu/news/04/1006humanities.html „Experts in the humanities to discuss future of their discipline“], 10/6/2004 {{икона|en}}</ref> По време на деканството му тук той привлича едни от най-изявените преподаватели в областта на хуманитарните науки в САЩ и превръща колежа в център на вниманието на научната общност и медиите. Ръководството на университета обаче го обвинява в разхищение на средства, стига се до дискусия в академичния печат, след което Фиш за една година се оттегля като обикновен професор по английска литература в департамента по англицистика. Институтът по културология към Университета на Илинойс в Чикаго създава цикъл почетни лекции в чест на Стенли Фиш, които се провеждат от 2005 г. и досега са водени от [[Фредерик Джеймисън]], [[Стивън Грийнблат]], [[Джудит Бътлър]] и [[Славой Жижек]].<ref>[http://huminst.las.uic.edu/ifth/events/the-stanley-fish-lecture Лекции в чест на Стенли Фиш] на сайта на Института по културология към Университета на Илинойс в Чикаго {{икона|en}}</ref> През юни 2005 г. Фиш приема поста Дейвидсън-Кан професор по културология и право в Международния университет на Флорида<ref>[http://news.fiu.edu/releases/2005/06-29_stanleyfish.htm „Leading Professor Stanley Fish to Join FIU Law Faculty“], пресрилийз на сайта на Международния университет на Флорида, 29 юни 2005. {{икона|en}}</ref>. През ноември 2010 г. Фиш е част от постоянната комисия по акредитацията на [http://en.wikipedia.org/wiki/Ralston_College Колежа „Ралстън“], току-що основано висше учебно заведение в [[Савана (Джорджия)|Савана]], [[Джорджия]].<ref>[http://www.ralston.ac Официален сайт на Ralston College] {{икона|en}}</ref> От 1985 г. Фиш е и научен сътрудник към [http://en.wikipedia.org/wiki/American_Academy_of_Arts_and_Sciences Американската академия на изкуствата и науките].<ref>[http://www.amacad.org/members/classList.pdf Списък с активните членове на Американската академия на изкуствата и науките] {{икона|en}}</ref>

В своето есе „Софистиката по отношение на конвенциите“ философката [[Марта Нусбаум]] твърди, че теоретичните възгледи на Стенли Фиш стъпват на един „краен релативизъм и дори радикален субективизъм“. Като омаловажава работата му до чиста [[софистика]], Нусбаум твърди, че Фиш „разчита на регулативния принцип на непротиворечието, когато поставя на везните конкуриращи се принципи“, като по този начин разчита на нормативни стандарти на аргументация дори когато се обявява срещу нормативните стандарти. Предлагайки алтернатива, Нусбаум се опира на [[Джон Ролс]] и труда му ''[[Теория на справедливостта]]'', за да даде „пример за рационален тип аргументация“. Нусбаум смята за уместна критиката, която Ролс полага спрямо недостатъците на утилитаризма, показвайки, че разумната личност твърдо ще предпочита правосъдна система, която признава границите между отделните личности, вместо да се опира на съвкупността от желанията им. „Това“, твърди тя, „е толкова различно от риторичната манипулация“.<ref>Nussbaum, Martha C. ''Love's Knowledge.'' "Sophistry„Sophistry About Conventions."“ New York: Oxford University Press, 1990, pp. 220–229220 – 229. {{икона|en}}</ref>

[[Камила Паля|Камил Палия]], авторка на прочутата книга [http://en.wikipedia.org/wiki/Sexual_Personae:_Art_and_Decadence_from_Nefertiti_to_Emily_Dickinson ''Sexual Personae''] и обществена активистка, атакува Фиш с определението „тоталитарен [http://en.wikipedia.org/wiki/Tinkerbell Тинкърбел]“, обвинявайки го в лицемерие, задето води лекции за културното многообразие от позицията на хабилитиран професор с постоянен трудов договор в нераздираната от расови противоречия и спокойна кула„кула от слонова косткост“ на Университета Дюк.<ref> Camille Paglia, [http://gos.sbc.edu/p/paglia.html Crisis In The American Universities], ''Gifts of Speech'', September 19, 1991 {{икона|en}}</ref>

Дейвид Хирш, изявен критик на постструктуралистките влияния върху [[херменевтика]]та, порицава Фиш за „пропуски в логическата строгост“ и „небрежност по отношение на риторическата прецизност“. Хирш сравнява работата на Фиш с платното на Пенелопа в [[Одисея]], като заявява, „това, което литературоведът от една страна тъче през деня, от друга разприда през нощта“. „Тъкането и разпридането при Фиш не са диалектически обвързани“, пише той, „тъй като от редуването им не следва никакво движение напред“. В крайна сметка, Хирш вижда Фиш като „лутащ се из собствените си [[Елисейски полета]], безнадеждно чужд на изкуството, истината и човечеството“.<ref>Hirsch, David H. ''The Deconstruction of Literature: Criticism after Auschwitz''. Hanover, New Hampshire: University Press of New England, 1991. pp. 4, 22–2822 – 28, 68. {{икона|en}}</ref>

** [http://books.google.bg/books/about/%D0%9D%D1%8F%D0%BC%D0%B0_%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%BE_%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BEНяма_такова_нещо_като.html?id=NESPtgAACAAJ&redir_esc=y ''Няма такова нещо като свободно слово и това е добре'']. Превод от английски Милена Якимова и [[Милен Русков]]. София: Критика и хуманизъм, 2003, 416 с. <ref>[[Марин Бодаков]], [http://www.kultura.bg/media/my_html/2284/c-stenli.htm „Т. нар. свободно слово е убежище за мошеници“], рец. във в. [[Култура (вестник)|„Култура“]], бр.29, 18 юли 2003 г.</ref>

* „Има ли текст в този клас“. - – сп. ''[[Литературна мисъл]]'', 3 (1994), 77- – 89

* „Лошата шега на професор Сокал“ (превод от английски [[Елена Алексиева]]). - – сп. ''[[Летература]]'', 29, 3- – 21

* [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1234.pdf „Литературознанието навлиза в киното“ (Рецензия за филма „Вой“)], превод от английски Ивайло Радославов, в. „Литературен вестник“, бр.30, 5 октомври 2011 г., с.1- – 2

* Owen, J. Judd. ''Religion and the Demise of Liberal Rationalism''. Chapters 6&ndash;8 and "Appendix„Appendix: A Reply to Stanley Fish."“ University of Chicago Press, 2001.

* Perez-Firmat, Gustavo. „Interpretive Assumptions and Interpreted Texts: On a Poem by Stanley Fish“. – В: ''Essays in Literature'', 11 (1984), 145–152145 – 152.

* {{икона|en}} [http://www.english.unt.edu/~simpkins/Fish%20Acceptable.pdf „What Makes an Interpretation Acceptable?“]. - – В: ''Is There a Text in This Class? The Authority of Interpretive Communities''. Cambridge, MA: Harvard UP, 1980, pp. 338- – 355

* {{икона|en}} [http://www.gwu.edu/~ccps/rcq/Fish.pdf „Don’t Blame Relativism“]. - – В: ''The Responsive Community'', Summer 2002