Уилям Шекспир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 78.90.113.217 (б.), към версия на LordBumbury Етикет: Отмяна |
||
Ред 28:
'''Уѝлям Шѐкспир''' ({{lang-en|William Shakespeare}} <ref name="изписване" group="б.">Фамилното име на Шекспир, освен в наложилата се в наши дни форма ''Shakespeare'', е изписвано и по други начини: ''Shaxpere'', ''Shakspere'', ''Shak-speare'', ''Shake-speare''. Правописът като Шекспир се е утвърдил в България от руски, като за първи път е посочен в „Енциклопедия на братя Данчови“ от 1936 г. По съвременните правила за транскрипция от английски език би трябвало да се пише „Шейкспиър“, но е правилно да се използва исторически установеното Шекспир.</ref>) е [[Англия|английски]] [[драматург]] и [[поет]].
Смятан е за най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история{{hrf|Greenblatt|2005|11}}{{hrf|Bevington|2002|1 – 3}}{{hrf|Wells|1997|399}}. Той е наричан често „[[национален поет]] на Англия“ и „Ейвънския бард“.{{hrf|Dobson|1992|185 – 186}}<ref name=national-cult group="б.">„Националният култ“ към Шекспир и определянето му като „бард“ водят началото си от септември 1769 г., когато актьорът [[Дейвид Гарик]] организира едноседмичен карнавал в Стратфорд, за да отбележи почетното звание, присъдено на Шекспир от градския съвет. Освен че дарява на града статуя на Шекспир, Гарик съставя и бездарно стихотворение, подложено на подигравки от лондонската преса, в което нарича бреговете на Ейвън родно място на „несравнимия бард“.({{harv|McIntyre|1999|412 – 432}})</ref> Оцелелите произведения на Шекспир, някои писани в съавторство, включват 38 [[Пиеса|пиеси]],<ref name=exact-figures group="б.">Точният брой на написаните от Шекспир пиеси е неизвестен.</ref> 154 [[сонет]]а, 2 дълги повествователни поеми и няколко други стихотворения. Пиесите му са
Шекспир се ражда и израства в град [[Стратфорд на Ейвън]]. На 18 години се жени за Ан Хатауей, от която има три деца: Сюзана и близнаците Хамнет и Джудит. Между 1585 и 1592 г. започва успешна кариера в [[Лондон]] като актьор, писател и съсобственик на театрална трупа, наречена [[Мъжете на Лорд шамбелана]], а по-късно – [[Мъжете на краля]]. Изглежда около 1613 г. той се оттегля в Стратфорд, където умира три години по-късно. Не са запазени много източници за личния живот на Шекспир и до днес продължават споровете по въпроси като външния му вид, сексуалната му ориентация, религиозните му възгледи и авторството на произведенията, които му се приписват.{{hrf|Shapiro|2005|xvii–xviii}}{{hrf|Schoenbaum|1991|41, 66, 397 – 98, 402, 409}}{{hrf|Taylor|1990|145, 210 – 23, 261 – 5}}
Ред 34:
Шекспир създава повечето си произведения между 1589 и 1613 г.{{hrf|Chambers|1930|Vol. 1: 270 – 271}}{{hrf|Taylor|1987|109 – 134}}<ref name=play-dates group="б.">Датите на представянето и точното време на написване на отделните пиеси не са известни.</ref> Ранните му пиеси са главно [[Комедия|комедии]] и [[Историческа драма|исторически драми]], жанрове, които достигат върха на развитието си в края на 16 век. По-късно, до около 1608 г., пише главно [[Трагедия|трагедии]], сред които [[Хамлет]], [[Крал Лир]], [[Отело]] и [[Макбет]], смятани за едни от най-значимите произведения в английската литература. През последните години от активната си писателска дейност Шекспир пише [[Трагикомедия|трагикомедии]], наричани понякога романси, и работи съвместно с други драматурзи.
Много от неговите пиеси са публикувани в издания с променливо качество и точност. През 1623 г. двама от неговите сътрудници издават т.нар. „[[Първо фолио]]“, сборник с драматични произведения, който включва 36 от 38-те пиеси, смятани днес за писани от
Още приживе Шекспир е уважаван поет и драматург, но славата му достига до днешните си размери едва през XIX. век. По това време [[Романтизъм|романтиците]] възторжено приветстват неговия гений, а [[Викторианска епоха|викторианците]] се прекланят пред него с благоговение, което [[Джордж Бърнард Шоу]] нарича „бардопоклонство“.{{hrf|Bertolini|1993|119}} През XX. век неговите произведения са многократно приемани и преоткривани от нови течения в театъра и изкуствознанието. Пиесите му остават популярни и днес и са непрекъснато изучавани, изпълнявани и преинтерпретирани в различен културен и политически контекст по целия свят.
| |||