Уикипедия

Възродителен процес: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 85.187.244.8 (б.), към версия на Nk
Етикет: Отмяна
Ред 71:
{{основна|Голямата екскурзия}}
 
В края на 80-те години сред управляващите нарастват притесненията от провал на кампанията за преименуване на турците, която довежда до консолидиране на турската общност и противопоставянето ѝ на режима, както и от задълбочаващи се външнополитически проблеми. Докато някои партийни функционери предлагат смекчаване на мерките, водещата линия, поддържана най-активно от Тодор Живков, е за тяхното задълбочаване, като се разглеждат възможности за разселване на турски семейства в други части на страната и изпращане на децата в интернати.{{hrf|Груев|2008|163 – 166}}
В края на 80-те години сред управляващите нарастват притесненията от провал на кампанията за преименуване на турците, която довежда до консолидиране на турската общност и противопоставянето ѝ на режима, както и от задълбочаващи се външнополитически проблеми. Докато някои партийни функционери предлагат смекчаване на мерките, водещата линия, поддържана най-активно от Тодор Живков, е за тяхното задълбочаване, като се разглеждат възможности за разселване на турски семейства в други части на страната и изпращане на децата в интернати.В същото време в съседна [[Социалистическа Федеративна Република Югославия]] започва подобен на възродителния процес конфликт в рамките на СР.Сърбия и намиращата се там Социалистическа автономна област [[Косово]] където болшинството от населението е албанско мюсюлманско , а по малката част - сръбско , като съществуващия автономизъм на Косово провокира огромни вълни от албански национализъм започнал 1981г с етнически бунт потушен от Югославската народна армия.Въпреки всичко напрежението между сърбите и албанците не се прекратява , като местните сърби са постоянно обект на нападение от страна на албански банди , докато местните органи на властта и местната милиция са съставени от косовски албанци постоянно смазващи протестите на сърбите , и започва отново да се нажежава през 1987г след като Председателя на Председателството на ЦК на Съюза на комунистите на Сърбия и член на Председателството на ЦК на Съюза на комунистите на Югославия [[Слободан Милошевич]] (на тези постове от януари и май 1986г) посещава Косово и изправен пред протести на сърбите се обявява в тяхна подкрепа.В следващите 1987-1989г обстановката още повече се нагнетява тъй като Милошевич предлага промяна в Конституцията на СР.Сърбия с която автономния статут на Косово да се ограничи а косовските албанци започват протести и подривни действия в Прищина и др.градове на областта , подкрепени от лидерите на Съюза на косовските комунисти и държавното председателство на САП Косово , като кулминацията на тези събития е на 17 ноември 1988г когато Слободан Милошевич сменя двама от албанските ръководители на Косово [[Азем Власи]] и [[Качуша Яшари]] , като ги заменя с [[Ремзи Колгеци]], вече обявили се против Милошевич , а албански миньори и др. албанци излизат на протести в Прищина на 18 до 22 ноември , а милицията е принудена да използва водни струи , палки и да открие огън със звукови гранати срещу протестиращите.Въпреки това албанските протести продължават и в някои райони са придружени от терористични действия , което принуждава Милошевич да предложи на ръковоството на СФР Югославия и то да приеме части на Югославската народна армия да влязат в Косово и започнат бойни действия срещу албанците с цел усмиряване, докато в същото време сваления партиен ръководител на Косово Азем Власи е арестуван и след процес вкаран в затвора. Подобни действия избухват и в съсъедната [[Социалистическа република Румъния]] където местното унгарско население в Брашов декември 1987г се вдига на бунт срещу Генералния секеретар на Румънската комунистическа партия и Президент на Соц.република Румъния [[Николае Чаушеску]]] , който е потушен от Румънската народна армия. {{hrf|Груев|2008|163 – 166}}
 
Втора отчетлива вълна от съпротивителни действия се развива в периода 1988 – 1989 г. Тя изиграва значителна роля за оформянето на открито гражданско противопоставяне на комунистическия режим в последните му години.<ref>Медиапул: [http://www.mediapool.bg/show/?storyid=149634 Съпротивата на турците бе катализатор и за нашите меки интелигентски акции] – интервю с Антонина Желязкова</ref><ref>{{икона|en}} Magdalena Elchinova [http://sociology.snu.ac.kr/isdpr/publication/journal/30-1/3Magdalena%20Elchinova.pdf Ethnic discourse and group presentation in modern Bulgarian society], p. 59. In: Development and Society, Volume 30 Number 1, June 2001, pp. 51 – 78</ref> Повечето от формиращите се в контекста на [[Перестройка]]та дисидентски групи – [[Независимо дружество за защита правата на човека]], [[Конфедерация на труда „Подкрепа“|Независим профсъюз „Подкрепа“]], „[[Комитет 273]]“, [[Клуб за подкрепа на гласността и преустройството]], [[Независимо сдружение „Екогласност“|„Екогласност“]] – се обявяват срещу Възродителния процес.{{hrf|Груев|2008|176}} През втората половина на 1988 г. несъгласни с Възродителния процес турци и помаци се присъединяват към Независимото дружество за защита на правата на човека. На [[13 ноември]] [[1988]] г. е учредено [[Демократична лига за защита на правата на човека в България|Демократичната лига за защита на правата на човека в България]] с председател [[Мустафа Юмер]] и секретари Сабри Искендер и Али Орманлъ. През април 1989 г. в Джебел е основано „[[Дружество за подкрепа – Виена 89]]“.<ref name=MichIvanov/> Исканията на тези организации и техните членове за гарантиране на малцинствените права в България получават гласност основно чрез изявления в западни радиостанции като [[Свободна Европа]], [[Дойче веле]] и [[Би Би Си]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Възродителен_процес“.