Разлика между версии на „Ятова граница“

редакция без резюме
м (Премахнати редакции на 212.39.89.157 (б.), към версия на Мико)
Етикет: Отмяна
Никоя друга от главните [[фонетика|фонетични]] изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. Успоредно на ятовата граница, обикновено от западната ѝ страна, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси е също част от границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на запад от ятовата граница, а втората — на изток): ''поляни-полени'', ''пияни-пиени'', ''ние береме-ние берем'', ''я, яз-аз'', ''он-той'', ''жежок-горещ'', ''крап-къс'', ''разбой-стан''.
 
На север ятовата граница започва от устието на река [[Вит]], минава през [[Никопол]]ско, на изток от [[Луковит]] и [[Плевен]] и на запад от [[Ловеч]], [[Пирдоп]] и [[Панагюрище]]. След това тя преминава през [[Ихтиман]]ско, [[Пазарджик|Пазарджишко]], [[Разлог (област)|Разложко]], [[Гоце Делчев (град)|Гоцеделчевско]], [[Петрич]]ко, [[Солунско]]. Има и местни диалекти, които варират по звучене между западни и източни, а се различават по други части на фонетиката (например произнасянето на звука ''х'' след последна гласна в думите).
 
== Вижте също ==