Джордж Хуберт Уилкинс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м допълване в инфо-кутия, форматиране; форматиране: 19x тире-числа, 4x заглавие-стил, 2 интервала, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Личност
| име = Джордж Хуберт Уилкинс
| име-оригинал = George Hubert Wilkins
| категория =
| портрет =
| портрет-описание = Сър Джордж
| описание = австралийски изследовател
| роден-място = [[Халет]], [[Южна Австралия]], [[Австралия]]
| починал-място = [[Фрамингам]], [[Масачузетс]], [[САЩ]]
| националност = {{USA}}
| баща =
| майка =
| вложки = {{Личност/Учен | категория = изследовател
| област =
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
Сър '''Джордж Хуберт Уилкинс''' ({{lang-en|George Hubert Wilkins}}) (
== Ранни години (1888
Роден е на [[31 октомври]] [[1888]] година в
[[File:Bundesarchiv Bild 102-09459, Sir Georg Hubert Wilkins.jpg|thumb|200px|Сър Джордж Хуберт Уилкинс (крайния в дясно)]]
== Експедиционна дейност (1913
От 1913 до 1917 година участва като фотограф в Канадската арктическа експедиция на [[Вилялмур Стефансон]].
От 1917 до 1919 година участва като доброволец в Австралийския експедиционен корпус и воюва на френския фронт по време на [[Първата световна война]].
През 1920
През 1923
През 1927 година извършва полети над [[Арктика|Централна Арктика]], а през 1928 със самолет, който самостоятелно пилотира, прелетява от [[Аляска]] до [[Шпицберген]], като разстоянието от 2000 мили е изминато за 20 часа и 30 мин., което е върхово постижение за тези времена. За своите достижения през юни 1928 на Уилкинс му е присъдено рицарско звание. В края на същата година възглавява експедиция в [[Антарктида]] и става първият човек използвал самолет на седмия континент.
В
През лятото (декември-март) на 1929
През 1931 година извършва околосветски полет с [[Дирижабъл|дирижабъла]] „Граф Цепелин“ и същата година с
От 1933 до 1939 година участва в четири експедиции на [[Линкълн Елсуърт]] в [[Антарктида]] – 1933
През 1937
==
След последната си експедиция в Антарктида Уилкинсън се установява в [[САЩ]]. Една година преди смъртта си
Умира на [[30 ноември|31 ноември]] [[1958]] година във [[Фрамингам]], [[Масачузетс]], на 70-годишна възраст. След смъртта му по негово собствено желание тялото му е кремирано и прахта му е разпръсната над Северния полюс. == Памет ==
'''Неговото име носят:'''
* бряг Уилкинс ({{coord|69|45|S|62|35|W|}}), в [[Антарктика]], [[Антарктически полуостров|Антарктически п-ов]];
* залив Уилкинс ({{coord|73|37|N|124|10|W|}}), на западното крайбрежие на остров [[Банкс (остров)|Банкс]], в [[Канадски арктичен архипелаг|Канадския Арктичен архипелаг]];
* планина Уилкинс ({{coord|75|20|S|66|00|W|}}), в
* проток Уилкинс ({{coord|78|09|N|111|44|W|}}), в
* шелфов ледник Уилкинс ({{coord|70|15|S|73|00|W|}}), в
От 2007 г. името на Уилкинс носи летище в австралийската част на Антарктида – едно от няколкото на континента, имащо писта от лед и можещо да приема граждански пасажерски полети.
== Съчинения ==
* ''„Flying the Arctic“'' (1928);
* ''„Undiscovered Australia“'' (1928);
* ''„The Wilkins-Hearst Antarctic Expedition 1928
* ''„Further Antarctic Explorations“'', The Geogr. Review, 1930;
* ''„Under the North Pole“'' (1931)
* ''„Thoughts through space“'' (1942).
== Източници ==
<references />
* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 486
* Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 405. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
* Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 217, 244, 251. http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=847
* Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 129
* Картография. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 110
{{СОРТКАТ:Уилкинс, Джордж Хуберт}}
|