Пърси Биш Шели: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ognyan61 (беседа | приноси)
Ognyan61 (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 6:
| починал-място=[[Тиренско море]]
}}
'''Пърси Биш Шели''' (на [[английски език|английски]] ''Percy Bysshe Shelley'') е [[Англия|английски]] [[поет]], един от най-изтъкнатите представители на [[романтизъм|романтизма]], наред с [[Джон Кийтс]] и [[Джордж Байрон]]. Той е смятан за един от най-добрите лирически поети, писали на английски език. Сред най-значимите му произведения са поемите ''„[[Адонаис]]“'' и ''„[[Освободеният Прометей]]“''.
 
Ексцентричният живот на Шели и безкомпромисният му идеализъм го превръщат в широко известна и силно очерняна личност, още докато е жив. По-късно той става идол за следващите две или три поколения британски поети, сред които са викторианските автори [[Робърт Браунинг]], [[Алфред Тенисън]], [[Данте Габриел Росети]] и [[ОлджърнънАлджърнън Чарлз Суинбърн]], както и [[Уилям Бътлър Йейтс]].
 
Втората му съпруга на Шели е известната писателка [[Мери Шели]], автор на ''[[Франкенщайн (роман)|Франкенщайн]]''.
 
== Биография ==
=== Образование и първи работи ===
Пърси Биш Шели е син на Тимъти Шели, депутат в парламента от партията на [[виги]]те, по-късно втори баронет на Кесъл Горинг, и съпругата му Елизабет Пилфолд. Той израства в [[Съсекс]] и получава първоначалното си образование у дома. През [[1802]] постъпва в училище в [[Брентфорд]], а през [[1804]] — в [[Итън Колидж|Итънския колеж]].
 
През [[1810]] Шели постъпва в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]]. По това време публикува първата си книга, [[готически роман|готическия роман]] ''„Zastrozzi“'' (''„Застроци“''; 1810), както и ''„Original Poetry by Victor and Cazire“'' в съавторство със сестра си Елизабет. През същата година публикува и привидно пародийната стихосбирка ''„Posthumous Fragments of Margaret Nicholson“'', може би в съавторство със състудента си Томас Джеферсън Хог.
Ред 25:
Четири месеца след изгонването си от университета, 19-годишният Шели заминава за [[Шотландия]] с 16-годишната ученичка Хариет Уестбрук, дъщеря на Джон Уестбрук, собственик на кафене в [[Лондон]]. Семейство Уестбрук привидно осъждат бягството, но тайно поощряват връзката на дъщеря си с бъдещия баронет. След женитбата им на [[28 август]] 1811, Шели кани състудента си Хог да гостува в дома им, но го отпраща, когато последният започва да досажда на Хариет. Заедно с тях по настояване на съпругата му живее и по-голямата ѝсестра Елизабет Уектбрук. Бащата на Шели не одобрява неравния брак и спира издръжката му. През този период Шели посещава Езерната област, където има намерение да пише. Малко по-късно заминават за [[Дъблин]], където Шели пише радикални политически памфлети, призоваващи за автономия на [[Ирландия]], свобода на мисълта и политически права за [[католицизъм|католиците]].
 
През следващите две години Шели пише и през [[1813]] публикува ''„Queen Mab“'' (''„Кралица Маб“''), утопична поема, пропита с радикалната философия на [[Уилям Годуин]]. По това време Шели, все по-недоволен от почти тригодишния си брак и особено от влиянието на балдъзата си, започва да търси по-подходяща интелектуална среда, като често оставя жена си и двете си деца сами. Хариет и Елизабет се местят при родителите си. Шели започва да учи италиански и да посещава дома и книжарницата на Годуин в Лондон. Годуин има три добре образовани дъщери — Джейндоведените иот Фанивтората отму предишнисъпруга браковеДжейн и Фани — и [[Мери Шели|Мери]], дъщеряот напървата Годуинму исъпруга, феминистката [[Мери Уолстънкрафт]]. Тя учи в Шотландия и когато се завръща в Лондон, Шели лудо се влюбва в нея.
 
[[File:HistorySixWeeksTourMap.png|thumb|HistorySixWeeksTourMap|мини|250px|Пътешествията в Европа от 1814 (червени точки) и 1816 г. (зелени точки)]]