Разлика между версии на „Иван Александър“

м
редакция без резюме
м
м
С идването си на престола Иван Александър установява мирни отношения с новия [[Сърбия|сръбски]] [[крал]] (цар от [[1346]] г.) [[Стефан Душан]] ([[1331]] – [[1355]]), българин по майчина линия (син на кралица [[Теодора Българска|Теодора Смилец]]), който се жени през [[1333]] г. за една от сестрите на цар Иван Александър – известната царица [[Елена Българска]]. Освен царица Елена в двора на Стефан Душан е имало и немалко други български роднини на Иван Александър, например друга негова сестра.[http://www.rastko.org.yu/rastko-bg/istorija/ppavlov-svsava.php]
 
== <u><big>Управление</big></u> ==
 
Първият период ([[1331]] – [[1364]]) от царуването на Иван Александър е успешен: воюва с [[Византия]], подпомогнат от монголски наемници, и заличава последиците от пагубната [[Битка при Велбъжд|битка]] със сърбите при [[Велбъжд]] ([[28 юли]] [[1330]] г.), възвръща земите между река [[Тунджа]] и [[Черно море]] (след [[Битка при Русокастро|битката при Русокастро]], [[18 юли]] [[1332|1331]] г.), използва византийските междуособни борби (1341 – 1347), за да получи ([[1344]] г.) [[Пловдив]] и осем крепости в [[Родопи]]те.
 
 
Около това време в Родопите в съюз с българския цар действа войводата [[Момчил]], водач на опълченски отряди от полунезависими планинци. По време на военен поход през [[1343]] г. те завоюват твърдината [[Перперикон]] (край [[Кърджали]]) и там е поставен български [[архонт]], но скоро византийците си възвръщат крепостта.
 
{{цитат}}
 
Действията на Момчил в Беломорието и Родопите принуждават Йоан Кантакузин да потърсят помощта на смирненския емир Умур. На [[7 юли]] [[1345]] г. при крепостта [[Буруград (Перитор)]] турци и византийци разбиват войската на [[Момчил]], който по това време е успял да отдели [[Родопи]]те като свои независими владения. Иван Александър опитва да води борба с феодалната разпокъсаност на царството и побеждава болярина [[Белаур]], отцепил се в северозападна България през 30-те години на века. По-късно обаче сепаратизмът на [[боляри]]те води до отделянето на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] към средата на [[14 век]] под властта на [[Добротица]], вероятен потомък на [[Тертеровци]]. Войводата на [[Влашко]] също отстоява повече самостоятелност спрямо Търновското царство и се обособява, като напълно независим владетел на север от Дунава, въпреки че повечето от стратегическите митнически пунктове остават под властта на Търново.
50

редакции