Джон Кийтс: Разлика между версии

По време на краткия си живот (умира едва 26-годишен) Кийтс получава постоянна негативна критика от вестниците и списанията по неговото време, но посмъртното му влияние върху поети като [[Алфред Тенисън]] и [[Уилфред Оуен]] е огромно. [[Поезия]]та на Кийтс се характеризира със сложен избор на думи и чувствена образност, особено в одите му, които остават в [[английска литература|английската литература]] като едни от най-добрите. Неговите писма имат голяма стойност, описвайки [[естетика|естетичнатаестетическата]] теория за „[[Негативна„негативната дееспособност|негативната дееспособност]]“дееспособност“<ref>[http://books.google.com/books?id=wIs6AAAAMAAJ&printsec=frontcover&dq=Negative+Capability#PPA277,M1 The Complete Poetical Works of John Keats edited by Horace Elisha Scudder, Boston: Riverside Press, 1899 – стр. 277]</ref>.

През 1810 майка му умира от [[туберкулоза]], оставяйки него, братята и сестрите му в ръцете на баба му, която наема двама настойници, за да се грижат за новите ѝ „поверени“. Един от настойниците е Ричард Абей. Абей и Джон Кийтс никога не успяват да завържат приятелство. Ричард смята, че мечтата на Джон да стане поет, е смешна и по-късно Кийтс и сестра му Фани гледат на Абей като на чудовище. Двамата настойници отстраняват Кийтс от старото му училище, за да го запишат като [[чирак]] на хирург в аптеката на Томас Хамънд и Едмънтън<ref>[http://anidea.co.uk/lower-edmonton/local/churchst.html Church Street, Edmonton, London], посетен на 2 април 2008 г.</ref> (част от Северен Лондон). Това чиракуване продължава до 1814, когато, след като се скарва с хирурга, Джон напуска и става студент в болницата Гай (''Guy's Hospital'', днес част от [[Лондонски кралски колеж|Кралския колеж]] в [[Лондонския университет]]). През същата година той посвещава все повече време на изучаване на литература. Кийтс пътува до [[Уайт (остров)|остров Уайт]] през пролетта на 1819, където прекарва една седмица. По-късно същата година отсяда в [[Уинчестър]]. Тук той пише ''„Изабела“Изабела'', ''„НавечериетоНавечерието на св. Агнес“Агнес'' и ''„Ламия“Ламия''. Части от ''„Хиперион“Хиперион'' и поетичната трагедия ''„[[Отон I (Свещена Римска империя)|Отон Велики]]“'' също са написани в Уинчестър.

След смъртта на баба му Джон разбира, че е брат му – Том Кийтс, е поверен на неговите грижи. Том страда, както и майка му, от туберкулоза. Завършвайки [[епос|епичната]] си поема ''„Ендимион“'', Джон Кийтс отпътува за [[Шотландия]] и по-късно [[Ирландия]], където пътешества с приятеля си [[Чарлс Браун]] (''Charles Brown''). Кийтс обаче също показва признаци на туберкулозна инфекция по време на пътуванията и се завръща преждевременно. След като го прави, открива, че състоянието на брат му Том се е влошило, а поемата му ''„Ендимион“Ендимион'', както и другите му творби, е получила голямо количество негативна критика. На 1 декември 1818 Том умира от заболяването си, а Джон се мести отново, заживявайки в къщата на Браун в [[Хампстед]] в близост до Хапмстед Хийт – един от най-големите паркове в Лондон, покриващ 790 [[акър|акра]] земя. Там той живее в съседство с Фани Браун (''Fanny Brawne''). Кийтс се влюбва във Фани. Но това е по-скоро нещастна любовна връзка за поета, чийто плам към девойката му носи повече злочест, отколкото радост. По-късно (посмъртно) публикуваната им кореспонденция скандализира Викторианското общество. В дневника на Фани е открит само един ред за раздялата им: ''„Г-н Кийтс напусна Хампстед.“'' Писмата на Фани до Кийтс са унищожени след смъртта му, както пожелава самият поет. През 1937 г. обаче се появява колекция от 31 писма, писани от Фани до сестрата на Кийтс – Франсис. Те са публикувани от Оксфорд Юнивърсити Прес (''Oxford University Press''). Тези писма откриват дълбочината на чувствата на Браун към Кийтс и в се опитват да възстановят нейната репутация, но остава спорно дали са успели.