Димитър Зафировски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кор. източник Македонска енциклопедија
Ред 13:
След навлизането на български войски в Македония се връща в Гевгели и през 1941 година става секретар на Местния комитет на комунистическата партия за Гевгели. Отделно е член на пленума на Покрайненския комитет на [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]] за Македония. Влиза в отдел Агитационна пропаганда на [[Главен щаб на НОВ и ПОМ|Главния щаб на НОВ и ПОМ]] и ЦК на МКП. През 1943 година сътрудни на вестник „Народна борба“, а на следващата година и на списание „[[Илинденски път]]“.
 
След установяването на комунистическата власт в страната си променя името на '''Зафировски'''.<ref>Тюлеков, Димитър. „Политическият мит за „македонско малцинство“ в България“, МНИ, Благоевград, 2007, стр. 63.</ref> Делегат е на [[Списък на делегатите на Първото заседание на АСНОМ|Първото заседание на АСНОМ]]. В периода 1946-1947 е съветник и пръв секретар на югославското посолство в [[София]], а от следващата година е пръв директор на [[Институт за национална история|Института за национална история]]. Между 1955 и 1972 година е директор на [[Национална и университетска библиотека „Свети Климент Охридски“|Народната и университетска библиотека на Македония „Свети Климент Охридски“]].<ref>{{cite book |title= Македонска енциклопедија, МАНУ,том Скопие,I |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2009, стр.|publisher= Македонска академија на науките и уметностите |location= Скопје |isbn= 978-608-203-023-4 |pages= 558-559 |url= |accessdate=}}</ref>
 
== Бележки ==