Атанасие Стойкович: Разлика между версии

'''Атанасие Стойкович''' ({{lang-ru|Афана́сий Ива́нович Стойкович}}; род. 12 юли 1773 г. - поч. 6 септември 1832 г.) е руски учен и преподавател от сръбски произход<ref>[http://servo.aob.rs/eeditions/CDS/Razvoj%20astronomije%20kod%20Srba/7/pdfs-s/25.pdf Пејовић, Надежда и Жарко Мијајловић. Књиге Атанасија Стојковића у виртуелној библиотеци Математичког факултета, Зборник радова конференције “Развој астрономије код Срба VII”, Београд, 18-22. април 2012, уредник М. С. Димитријевић, Публ. Астр. друш. “Руђер Бошковић” бр. 13, 2014, с. 548] - „постоји брдо које носи презиме једног Србина – Атанасија Стојковића“</ref><ref>[http://stnmedia.ru/?id=19527 Славенко Терзич: «Сербский народ прошел свою Голгофу»] - “С конца XVIII и до начала XX столетия несколько выдающихся профессоров ваших университетов были также сербами, например, физик Афанасий Стойкович…”</ref><ref>[http://old.kubsu.ru/University/departments/FISMO/NOC_and_Labours/Severokavkaz/sbornic_2010.pdf Птицын А.Н. Переселенцы из южнославянских земель Австро-Венгерской монархии в России XIX в., в: Проблемы новистики и исторического славяноведения, Краснодар 2010, с. 72“], „серб из Срема Афанасий Стойкович“</ref>, съосновател и втори ректор на [[Харковски университет|Харковския университет]]<ref>[http://www.univer.kharkov.ua/ua/general/our_university/rectors?cat=2&ofs=0 Стойкович Афанасій Іванович]{{икона|uk}}]</ref>.

От 1809 г. е член-кореспондент на [[РускаИмператорската академия на науките|Руската (ИАН) в Санкт Петербург(днес: [[Руска академия на науките]],). аПо предложение на [[Александър Шишков]] от 1828 г. ие действителен член на [[Руска академия|Руската академия]], -влята по-късно предложение нав [[Александър Шишков]]ИАН.

Атанасие Стойкович превежда [[нов завет|Новия завет]] на [[славяносръбски език]]. Автор е и на приемания за първи сръбски съвременен роман „Аристид и Наталия“, излязъл на [[славяносръбски език]] през 1801 г.