Разлика между версии на „Иван Александър“

м
Премахнати редакции на Henry lalev (б.), към версия на Ferryca
м
м (Премахнати редакции на Henry lalev (б.), към версия на Ferryca)
Етикет: Отмяна
| майка=[[Кераца Петрица]]
}}
'''Иван Александър''' (на [[старобългарски език|старобългарски]]:<small>''{{кирилица|ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ}}''</small><ref>Както е изписвано в [[Четвероевангелие на цар Иван Александър|Четвероевангелието на цар Иван Александър]]</ref>), е български [[цар]], управлявал от [[1331]] до [[1371]] година. СинИван еАлександър произхожда от рода [[Шишмановци|Шишман]], син на [[Срацимир (деспот)|деспот Срацимир]], деспот на Крън, и [[Кераца Петрица]]. РедомЦаруването съсму сръбскияпродължава владетелцели [[Стефан40 Душан]]години, икоето [[Йоане Кантакузин|византийскиясамо императорс Йоандве Кантакузин]],години Иван Александър е еднапо-малко от най-влиятелнитетова личностина в историята нацар [[БалканскияПетър полуостров]]I през [[14(България)|Петър векI]].
 
Редом със [[Стефан Душан]] и [[Йоан Кантакузин]], Иван Александър е една от най-влиятелните личности в историята на [[Балканския полуостров]] през [[14 век]], което се дължи на гъвкавата му династична политика. Владее отлично [[гръцки език|гръцки]] (на преговорите с императора [[Андроник III]] през [[1332]] г. и превод на гръцко възвание от [[1351]] г.). Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на [[Симеон Велики]].
 
Дългото му управление започва с някои успехи, но липсата на достатъчно военна сила осуетява неговите по-късни политически начинания. В последните му години Българското царство е разделено и отслабено, което при неговите наследници довежда до падане под османско-турска власт.
 
Иван Александър влиза в остър династичен сблъсък с [[Шишман II]], който е в [[Константинопол]], където регентството, начело с [[Анна Савойска]] и [[Йоан Кантакузин]], признава титлата „''цар на България''“ на Шишман II.
 
В крайна сметка след война, дипломатически преговори и мирен договор, отношенията с Византия са уредени.
 
== Царуване ==
С идването си на престола Иван Александър установява мирни отношения с новия [[Сърбия|сръбски]] [[крал]] (цар от [[1346]] г.) [[Стефан Душан]] ([[1331]] – [[1355]]), българин по майчина линия (син на кралица [[Теодора Българска|Теодора Смилец]]), който се жени през [[1333]] г. за една от сестрите на цар Иван Александър – известната царица [[Елена Българска]]. Освен царица Елена в двора на Стефан Душан е имало и немалко други български роднини на Иван Александър, например друга негова сестра.[http://www.rastko.org.yu/rastko-bg/istorija/ppavlov-svsava.php]
 
Първият период ([[1331]] – [[1364]]) от царуването на Иван Александър е успешен: воюва с [[Византия]], подпомогнат от монголски наемници, и заличава последиците от пагубната [[Битка при Велбъжд|битка]] със сърбите при [[Велбъжд]] ([[28 юли]] [[1330]] г.), възвръща земите между река [[Тунджа]] и [[Черно море]] (след [[Битка при Русокастро|битката при Русокастро]], [[18 юли]] [[1332|1331]] г.), използва византийските междуособни борби (1341 – 1347), за да получи ([[1344]] г.) [[Пловдив]] и осем крепости в [[Родопи]]те.
== <u><big>Управление</big></u> ==
Първият период ([[1331]] – [[1364]]) от царуването на Иван Александър е успешен: воюва с [[Византия]], подпомогнат от монголски наемници, и заличава последиците от пагубната [[Битка при Велбъжд|битка]] със сърбите при [[Велбъжд]] ([[28 юли]] [[1330]] г.), възвръща земите между река [[Тунджа]] и [[Черно море]] (след [[Битка при Русокастро|битката при Русокастро]], [[18 юли]] [[1332|1331]] г.), използва византийските междуособни борби (1341 – 1347), за да получи ([[1344]] г.) [[Пловдив]] и осем крепости в [[Родопи]]те.
 
През лятото на [[1341]] г. в [[Константинопол|Цариград]] като претендент за българския престол се появява [[Шишман II|Шишман]], третият син на цар [[Михаил III Шишман Асен]] от брака му с [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]]. Иван Александър настоява претендентът да му бъде предаден, но Йоантурският Кантакузин (който по това време е регентгемир на малолетния император Йоан V)[[Измир|Смирна]] заплашва да изпрати Шишман с кораби до [[Бдин]], където можел да разчита на значителна подкрепа „поради старото приятелство и близостта на рода“. По-късната съдба на този Шишман не е известна, но Иван Александър вдига войските си при [[Сливен]]. ВНай-вероятно крайнасреща турско-византийската армия при [[Одрин]]. сметкаНакрая е сключен мирен договор.
 
При избухването на поредната гражданска война във Византия, Иван Александър севзима опитвастраната дана извлечеАлексий максималнаАпокавк, ползаобръщайки загръб себена сиЙоан Кантакузин и собственатаосманските симу държавасъюзници. През 1341 г. напада Византия, а войската му станува по поречието на река Марица. Войниците му се впускат в плячкосване, но тази тактика се оказва пагубна за българите. Част от търновските войници са разбити и пленени от хората на Кантакузин, а други от турските отряди на Умур бег. Иван Александър се оттегля в Търново и с посредничество през 1342 г. сключва договор с Кантакузин.
[[Картинка:Coin Ivan Alexander with Michael Asen IV.jpg|left|thumb|250px|Сребърна монета на Иван Александър и сина му Михаил Асен]]
 
След като губисе позицииосвобождава вот Тракиянапиращия от север български цар, Йоан Кантакузин потегля с войските си към мощната крепост Солун – вторият град в империята след Константинопол. Опитът за превземане се оказва неуспешен и димотишкият император търси помощта на Стефан Душан в Сърбия. Но докато той е в Сърбия, Алексий Апокавк обсажда крепостта Димотика (1342 – 1343). Императрица Ирина моли Иван Александър за помощ при обсадата. Царят се отзовава на молбата и през 1342 г. достига вратите на крепостта. Той обаче не участва във военните действия, а изисква ромеите да предадат крепостта в негови ръце, и в същото време изисква от Стефан Душан да задържи Йоан Кантакузин. Изгубила надежда, Ирина вика на помощ Умур бег, който дебаркира с 380 кораба, превозващи 29 000 войника на Дарданелите. Научавайки за това, царят се оттегля в Търново.
 
През 1344 г. императрица Анна Савойска му отстъпва голяма част от Тракия, както и девет крепости в Родопите, за да може Иван Александър да и&#768; помогне срещу Йоан Кантакузин, който вече е успял да стане господар на византийските територии в Тесалия, Македония, Беломорието и част от Тракия. Цар Иван Александър се съгласява на това и потегля отново на поход, но заявява, че ще помогне на Анна само ако Умур бег се изтегли зад Босфора.
[[Файл:Bulgaria Ivan Alexander (1331-1371).svg|290px|мини|България при Иван Александър]]
 
Около това време в Родопите в съюз с българския цар действа войводата [[Момчил]], водач на опълченски отряди от полунезависими планинци. По време на военен поход през [[1343]] г. те завоюват твърдината [[Перперикон]] (край [[Кърджали]]) и там е поставен български [[архонт]], но скоро византийците си възвръщат крепостта. (В ново време там е открит [[Златен печат на Иван Александър|златният печат]] на царя, който по-късно е откраднат от Пловдив и сега вероятно се намира в чуждестранна частна колекция.)
 
{{цитат|Никой от нашите първи царе не изглежда толкова велик като цар Иван Александър – неговата военна мощ наподобява втори [[Александър Велики]], по вяра и набожност той е втори [[Константин I Велики|Свети Константин]]; така той залови всичките си врагове, подчини ги и установи мир във Вселената.<ref>Открито в [[Софийски песнивец|Софийския песнивец]] (1337 г.), с. 311а-312б. Адаптирано от Цанев, Стефан, „''Български хроники''“, с. 459 – 460.</ref>|''Възхвала на Иван Александър''<ref>Пълният автентичен текст на [[Старобългарски език|старобългарски]] е наличен в {{cite journal|title=Болгарский „пѣснивец“ 1337 года. „Похвала“ и отырвок псалтырнаго текста.|url=http://feb-web.ru/feb/izvest/1897/03/973-786.htm|last=Архангелский|first=А. С.|journal=Известия ОРЯС ([[Руска академия на науките|РАН]])|year=1897|language=Russian|accessdate=2007-02-11}}</ref> от неизвестен съвременник на царя}}
Действията на Момчил в Беломорието и Родопите принуждават Йоан Кантакузин да потърсят помощта на смирненския емир Умур. На [[7 юли]] [[1345]] г. при крепостта [[Буруград (Перитор)]] турци и византийци разбиват войската на [[Момчил]], който по това време е успял да отдели [[Родопи]]те като свои независими владения. Иван Александър опитва да води борба с феодалната разпокъсаност на царството и побеждава болярина [[Белаур]], отцепил се в северозападна България през 30-те години на века. По-късно обаче сепаратизмът на [[боляри]]те води до отделянето на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] към средата на [[14 век]] под властта на [[Добротица]], вероятен потомък на [[Тертеровци]]. Войводата на [[Влашко]] също отстоява повече самостоятелност спрямо Търновското царство и се обособява, като напълно независим владетел на север от Дунава, въпреки че повечето от стратегическите митнически пунктове остават под властта на Търново.
 
Иван Александър сам подчертава своите победи в [[Мрачка грамота|Мрачката грамота]] ([[1347]] г.)
 
ДействиятаБългарските наопити Момчилза разширение в Беломорието и РодопитеТракия принуждават ЙоанИзточно-римските Кантакузин(византийските) императори да потърсят помощта на смирненскияосманските емири, техни доскорошни врагове, отнели им по-голямата част от емирМала УмурАзия. На [[7 юли]] [[1345]] г. при крепостта [[Буруград (Перитор)]] турци и византийци разбиват войската на [[Момчил]], който по това време е успял да отдели [[Родопи]]те като свои независими владения, които след това са загубени за Второто Българско царство. Иван Александър опитва да води борба с феодалната разпокъсаност на царството и побеждава болярина [[Белаур]], отцепил се в северозападна България през 30-те години на века. По-късно обаче сепаратизмът на [[боляри]]те води до отделянето на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]] към средата на [[14 век]] под властта на [[Добротица]], вероятен потомък на [[Тертеровци]]. Войводата на [[Влашко]] също отстоява повече самостоятелност спрямо Търновското царство и се обособява, като напълно независим владетел на север от Дунава, въпреки че повечето от стратегическите митнически пунктове остават под властта на Търново.
 
[[File:Military campaign of Amadeus VI against Bulgaria (1366-67).png|290px|thumb|Военни действия на Амадей VI в България (1366 – 67)]]
Във войни с нахлуващите от юг [[турци]] загиват синовете напрестолонаследниците Иван Александър(1349 Иван Асен IVг.) и Михаил (1355 г.). След смъртта на двамапървите отму синовете сисинове Иван Александър присъжда областта [[Видин]], като наследствено владение на синатретия си син [[Иван-Срацимир]]. Царят се развежда със съпругата си Теодора Бесараб, дъщеря на войводата на Влашко, и се жени за еврейка,еврейката която еСара, покръстена и приема иметокато Теодора. (За различаване от първата съпруга на Иван Александър тя е наречена в историографията Теодора IIІІ.) Нейният син [[Иван Шишман]] като „багренороден“„багрянороден“, т. е. роден, когато Иван Александър е цар, е определен за наследник на царството в Търново, пренебрегвайки правата на родения преди него трети син Иван-Срацимир. Така Иван Александър, в стремежа си да задоволи щенията на еврейката Сара (Теодора), сам осъществява териториалната раздробеност на България, създава условия за династични сблъсъци и за последвалия от това упадък на неговата държава. Този период е прекрасно описан от патриарха на българската литература [[Иван Вазов]] – драмата „Пропаст“ и стихотворението „Жидов гроб“.
 
ПрезДокато авторитетът на царската власт запада, през страната преминава и епидемия от чума (ок. 1348 г. и по-късно), а сред населението се появяват разпуснатост и ереси. Много области в Тракия страдат от набезите на османските турци.
 
В последния период ([[1365]] – [[1371]] г.) от управлението на Иван Александър България търпи поражения, когато се бори против [[Унгария|унгарското]] нахлуване във [[Видинско царство|Видинското царство]] ([[1365]] – [[1369]] г.) и срещу граф [[Амадей VI Савойски]] при похода му към Българското Черноморие ([[1366]] – [[1367]] г.). Отношенията с византийския император продължават да са враждебни. Съвсем в края на царуването на Иван Александър османското нашествие в [[Тракия]] засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са [[Пловдив]] и [[Стара Загора]]. Накрая той окончателно разделя царството между синовете си [[Иван Шишман]] (владетел на [[Търновско царство|Търновското царство]]) и [[Иван Срацимир]] ([[Видинско царство|Видинското царство]]). Настъпва упадък в държавата и наследниците на Иван Александър стават последните самостоятелни български владетели.
През страната преминава и епидемия от чума (ок. 1348 г. и по-късно), а сред населението се появяват разпуснатост и ереси. Много области в Тракия страдат от набезите на османските турци.
 
Иван Александър е нерешителен политик, който се опитва да се възползва, с променлив успех, от обстановката на Балканите. Неговите военни поражения костват на България много, но той укрепва българската държава, разширява я и укрепва отношенията между Българското царство и засилващата се Сърбия.
В последния период ([[1365]] – [[1371]] г.) от управлението на Иван Александър България търпи поражения, когато се бори против [[Унгария|унгарското]] нахлуване във [[Видинско царство|Видинското царство]] ([[1365]] – [[1369]] г.) и срещу граф [[Амадей VI Савойски]] при похода му към Българското Черноморие ([[1366]] – [[1367]] г.). Отношенията с византийския император продължават да са враждебни. Съвсем в края на царуването на Иван Александър османското нашествие в [[Тракия]] засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са [[Пловдив]] и [[Стара Загора]].
 
== Просветна, културна и религиозна дейност ==