Кабардино-Балкария: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 47:
=== Води ===
Територията на Кабардино-Балкария попада в два водосборни басейна – тези на реките [[Терек]] и [[Кума (река, Каспийско море)|Кума]], вливащи се в Каспийско море. Най-голямата река в страната е река [[Терек]] и заедно със своите леви притоци Малка (210 km), Баксан с десния си приток Чегем, Черек и Урух обхваща 95% от цялата територия. В крайна северозападна част преминава най-горното течение на река Золка (105 km), десен приток на [[Кума (река, Каспийско море)|Кума]], която заедно със своите малки притоци покрива 5% от територията на Кабардино-Балкария.
Общо в страната има 2172 реки с обща дължина 5470 km. Болшинството от реките текът в тесни каньони, с голям наклон и с голяма скорост. След навлизането си в равнината долините им значително се разширяват, а коритата им се разделят на ръкави и протоци. По начина на подхранването си се делят на вида: с преобладаващо ледниково подхранване ([[Терек]], Малка, черек и техните притоци) и със смесено подхранване с преобладавене на подземното – предимно малките реки в северната част. Всичките реки в репуликата са с пролетно-лятно или ясно изразено лятно пълноводие.
В Кабардино-Балкария има над 450 малки езера и изкуствени водоеми с обща площ около 16,6 km². Повечето езера са с ледников произход, но има и карстови и ледниково-тектонски. Най-голямото езеро в страната е Силтран Кьол (0,3 km², 300 дка), а карстовото езеро Церик Кьол е петото по дълбочина езеро в [[Русия]] с дълбочина от 368 m.
=== Почви, флора и фауна ===
На север, в Кабардинската равнина са развити черноземните и тъмнокафявите почви, на които се отглеждат земеделски култури. В долините на Терек и Малка (долното течение) има алувиални почви, обрасли с пасища, храсти и редки гори. В ниската и среднопланинската зана на куестите има планински черноземни и кафяви горски почви, на които расте широколистна растителност и се отглеждат земеделски култури. По високите части на Скалистия, Страничния и Главния хребети планинско ливадните почви са покрити със субалпийски и алпийски пасища. Горите заемат 180 хил. ха и са представени основно от бук, габър, даб, бреза, елша и бор.
Животинскиат свят във високите части е богат и е представен от рис, кафява мечка, дива свиня, сърна, тур и др., а от птиците най-разпространени са фазан, сива патица, кеклик, пъдпъдък, тетерев.
== Население ==
| |||