Кабардино-Балкария: Разлика между версии

Кабардино-Балкария е разположена в централната част по северните склонове на [[Голям Кавказ]] и на Кабардинската равнина, простираща се в северната част на страната. на запад граничи с [[Карачаево-Черкезия|Република Карачаево-Черкезия]], на север със [[Ставрополски край]], на изток с [[Северна Осетия|Република Северна Осетия]] и на юг с [[Грузия]]. Южните и западните райони на Кабардино-Балкарската република са заети от историческата област [[Балкария]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article018267article057249.html «Большая Советская Энциклопедия» – Кабардино-Балкария</ref>

Планините заемат южната половина от територията на страната. На юг, по границата с Грузия от запад-северозапад на изток-югоизток се простира Главния (Вододелен) хребет на [[Голям Кавказ]], където отделни върхове се извисяват над 5000 m – Дъхтау 5203 m и Шхара 5068 m, а на север от нето се отделя късия, но много висок Страничен хребет. В него се издига връх '''[[Елбрус]] 5642 m''' (най-високат точка на Кабардино-Балкария и на [[Русия]]). В североизточна посока паралелно на Главния (Вододелен) хребет се простират още два хребета – Скалист и Пасищен. Главния (Вододелен) и Страничния хребети имат алпийски характер, а другите два са значително по-ниски и наподобяват куести (успоредни хребети или ридове с асиметрични склонове). В Скалистия и Пасищния хребети силно са представени карстовите форми (пещери, въртопи, ували, карстови езера, карстови извори). На североизток полегатите склонове на Пасищния хребет постепенно се сливат с акумелативната Кабардинска равнина и при устието на левия приток на река [[Терек]] река Малка надморската височи е под 200 m.<ref name="bse"></ref>

Кабардино-Балкария е богата на полезни изкопаеми: молибденови и волфрамови руди в района на [[Тирниауз]], полиметални руди, злато, въглища, строителни материали, минерални извори.<ref name="bse"></ref>

Република Кабардино-Балкария попада в умерения климатичен пояс, но като цяло климатичните условия са подчинени на закономерностите на височинната поясност. На север, в Кабардинската равнина средната януарска температура е -2,6°С, средната юлска 23,4°С, а годишната сума на валежите под 500 mm. Продължителността на вегетационния период (с денонощни температури над 10°С) е до 190 дни. В планините средната януарска и февруарска температура е -12°С и по-ниска, средната юлска и августовска – до 4°С и по-ниска, а годишната сума на валежите до 2000 mm и повече. На територията на страната се намират главните центрове на съвременното заледяване на [[Голям Кавказ]]. Най-големите от тях са Безенги и Дихсу.<ref name="bse"></ref>

Животинскиат свят във високите части е богат и е представен от рис, кафява мечка, дива свиня, сърна, тур и др., а от птиците най-разпространени са фазан, сива патица, кеклик, пъдпъдък, тетерев.<ref name="bse"></ref>