Разлика между версии на „ПФК ЦСКА (София)“

м
Премахнати редакции на 85.118.68.221 (б.), към версия на Scroch
(Премахната редакция 8301768 на Scroch (б.))
Етикети: blanking Заместване
м (Премахнати редакции на 85.118.68.221 (б.), към версия на Scroch)
Етикет: Отмяна
{{Футболен отбор
Левски и ЦСКА са тъпи
| герб = [[Файл:CSKA Sofia logo for 70th anniversary.png|250px]]
| име на отбора = ПФК ЦСКА (София)
| оригинално име = Професионален Футболен Клуб ЦСКА
| прозвище = „Червените“, „армейците“
| основан = {{роден|5|5|1948|1|1}}
| стадион = „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“
| капацитет = 22 015 (18 495 седалки)
| собственик = {{флагче|България}} [[Гриша Ганчев]] (38.5%) <br/> {{флагче|България}} [[Юлиян Инджов]] (38.5%) <br/> {{флагче|България}} [[Христо Стоичков]] (20.0%) <br/>
| президент = {{флагче|България}} [[Димитър Пенев]]
| старши треньор = {{флагче|България}} [[Стамен Белчев]]
| първенство = [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]]
| сезон = [[Първа професионална футболна лига 2016/17|2016/17]]
| място = Първа лига, 2-ро
| спонсор = [[Мтел]] / WINBET
| екипировка = [[Адидас]]
| pattern_la1 = _CSKA_S_17_18_h
| pattern_b1 = _CSKA_S_17_18_h
| pattern_ra1 = _CSKA_S_17_18_h
| pattern_sh1 = _adidasred
| pattern_so1 = _CSKA_2016_17_h
| leftarm1 = FF0000|body1= FF0000 |rightarm1= FF0000 |shorts1= FFFFFF |socks1= FF0000
| pattern_la2 =
| pattern_b2 = _CSKA_S_17_18_a
| pattern_ra2 =
| pattern_sh2 = _adidaswhite
| pattern_so2 = _CSKA_16_17_a
| leftarm2 = FFFFFF |body2= FFFFFF |rightarm2= FFFFFF |shorts2= E20E0E | |socks2= FFFFFF
| pattern_la3 = | pattern_b3 = _CSKA_S_17_18_3rd | pattern_sh3 =_adidasred | pattern_so3 =
| leftarm3 = 000000 |body3= 000000 |rightarm3= 000000 |shorts3= 000000 |socks3= 000000
| настоящ сезон = [[ПФК ЦСКА (София) през сезон {{Футболен сезон}}|ЦСКА {{Футболен сезон}}]], [[ПФК ЦСКА (София) през сезон {{Футболен сезон}} (юноши)|ДЮШ {{Футболен сезон}}]]
}}
{{ОСК ЦСКА (София)}}
'''ЦСКА''' (оригинално [[абревиатура]] от '''''Централен спортен клуб на армията''''', изговаря се ''це&#768; се&#768; ка&#768;'') е [[България|български]] професионален [[футболен клуб]] от [[София]] създаден на 5 май 1948 година, след обединението на „[[ПФК Септември (София)|Септември“ (София)]] с военния клуб [[Чавдар (София)|ЦДВ]] с първоначално име [[Септември при ЦДВ]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.sportal.bg/news.php?id=164430 | заглавие=Дали да признаем титлите и медалите на „АС 23“, „Шипка“ и „Чавдар“ за успехи и на „ЦСКА“? |достъп_дата =2017-08-18 |дата=2009-03-29 |труд=MySportal |издател=sportal.bg |език=bg |цитат=Историята на ЦСКА. Веднага след 9 септември 1944 година, събитията в страната ни се развиват по начин, който принуждава клубовете да търсят спасение в обединения помежду си. }}</ref> През годините досега, името на отбора е променяно на няколко пъти като почти винаги абревиатурата ''ЦСКА'' е запазена, с изключение на годините до [[1962]] г. и когато клубът е преименуван на [[ЦФКА „Средец“]] заради [[Реформа на българския футбол (1985)|реформата на българския футбол]] през 1985 година.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.sportal.bg/news.php?news=381943 | заглавие=Скандалът довел до Витоша и Средец |достъп_дата =2017-08-18 |дата=2012-08-22 |труд=От скрина |издател=sportal.bg |език=bg |цитат=Със силата на този член от старата Конституция партийните големци у нас налагат през 1985 г. скандални и безумни санкции на двата най-големи български отбора Левски и ЦСКА. Всичко става непосредствено след финала за Купата на 19 юни 1985 г., оставил вечна, горчива диря в историята на българския футбол и спорт. }}</ref> От 1948 година досега, ЦСКА участва във всички футболни шампионати на [[Първа професионална футболна лига]] на България („А“ футболна група до 2016 година), като пропуска единствено сезон [[„А“ футболна група 2015/16|2015/16]] поради обявяване в несъстоятелност на футболното дружество.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://btvnovinite.bg/article/sport/objaviha-pfk-cska-ad-v-nesastojatelnost.html | заглавие=Обявиха ПФК ЦСКА АД в несъстоятелност |достъп_дата =2017-08-18 |дата=2016-09-12 |труд=СПОРТ |издател=btvnovinite.bg |език=bg |цитат=ПФК ЦСКА АД официално бе обявен в несъстоятелност и членството му в БФС трябва да бъде прекратено. Решението е взето на датата 9 септември. То подлежи на незабавно изпълнение.}}</ref>
 
От създаването си ЦСКА е [[Първа професионална футболна лига|шампион на България]] 31 пъти (национален рекорд), носител е на 20 [[Национална купа на България по футбол|национални купи на България]] и 4 [[Суперкупа на България|Суперкупи]].<ref name="CSKA">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) | заглавие=ЦСКА (София) |достъп_дата =2017-08-18 |труд=Визитна картичка |издател=bgclubs.eu |език=bg }}</ref> Със своите два полуфинала в турнира за [[Купа на европейските шампиони|Купата на европейските шампиони]] през сезони [[Купа на европейските шампиони 1966/67|1966/67]], [[Купа на европейските шампиони 1981/82|1981/82]]<ref name="CSKA" /> и един полуфинал за [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]] през [[Купа на носителите на купи 1988/89|1988/89]]<ref name="CSKA" /> година, ЦСКА е най-титулуваният отбор от България в [[Европейски клубни турнири по футбол|европейските клубни турнири]], заемащ на 60-то място, най-предно от всички български представители в класацията за [[Класация за най-добър отбор на Европа за 20-ти век|най-добър отбор на Европа за 20-ти век]] на Международната федерация за футболна история и статистика.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090922020042/http://www.iffhs.de:80/?a413f0e03790c443e0f40390b41be8b01905fdcdc3bfcdc0aec70aeedb883ccb05ff1d | заглавие=Europe's Club of the Century |достъп_дата =2017-08-18 |издател=iffhs.de |език=en |цитат=For some years now, the IFFHS has been asked by clubs, sports journalists and fans to determine the clubs of the century for the individual continents but on a realistic basis without imaginary values and subjective influences. }}</ref>
 
Цветовете на титулярния екип на отбора са червена фланелка с бели гащета, клубът често е наричан с прякорите „червените“ и „армейците“.<ref name="CSKA" /> ЦСКА играе домакинските си мачовете в София на стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“ с капацитет от 22&nbsp;995 места (18&nbsp;495 седалки).<ref name="CSKA" /> Най-големият съперник на клуба от България е [[ПФК Левски (София)]] и мачовете между двата отбора често се наричат ​​[[Вечното дерби|Вечното дерби на България]].<ref name="LevskiVsCSKA">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.bgderbi.com/2010/01/blog-post_06.html | заглавие = История на Вечното дерби | достъп_дата = 2017-08-18 | фамилно_име = Пайташев | първо_име = Румен | издател = BGderbi.com | език = bg| цитат =Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... }}</ref>
 
Това е най-успешният български футболен отбор в досегашната история на българския футбол (по крайни позиции)<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bgclubs.eu/ranking/position | заглавие=Вечна ранглиста на „А“ група |достъп_дата =2017-08-18 |труд=Крайни позиции |издател=bgclubs.eu |език=bg }}</ref> и вторият най-успешен отбор по спечелени точки в „А“ група (1948 – 2000 г. и 2003 – 2016 г.); Висша лига (2000 – 2003 г.) и Първа лига (2016-до сега).<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bgclubs.eu/ranking/points | заглавие=Вечна ранглиста на „А“ група |достъп_дата =2017-08-18 |труд=Спечелени точки |издател=bgclubs.eu |език=bg }}</ref>
 
[[Файл:Pfk cska sofia.JPG|300px|мини|дясно|ЦСКА (София), преди срещата от груповата фаза на [[Лига Европа]], срещу [[Бешикташ]] (Турция), [[2 декември]] [[2010]] г.]]
 
== История ==
=== 1923 – 1948 г. ===
{{основна|Атлетик-Слава `23|Атлетик (София)|Слава (София)}}
 
На [[28 октомври]] [[1923]] г. клубовете „[[Атлетик (София)|Атлетик]]“ (създаден през [[1910]] г.), „[[Слава (София)|Слава]]“ (създаден през [[1916]] г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко [[АС-23]] под патронажа на [[Министерство на войната|Министерството на войната]], което му осигурява екипировка.<ref name="CSKA-magazine">Сп. „ЦСКА“, брой 15, 2003 г.</ref> През [[1931]] г. отборът печели [[Първенство на България по футбол|първенството на България]], през [[1941]] г. – [[Национална купа на България по футбол|Националната купа]], а през [[1944]] г. – и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС-23, „Атлетик парк“ (завършен през [[1938]] г.) е на мястото на настоящия стадион „[[Българска армия (стадион)|Българска армия]]“.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 8, Димитър Пенев</ref>
 
{{основна|Чавдар (София)}}
[[Файл:Unifying protocol of Chavdar (Sofia).jpg|мини|300px|right|Препис на обединителният протокол на<br> [[Чавдар (София)]]]]
С дейното участие и по инициатива на [[Михаил Михайлов (военен)|Михаил Михайлов]] от ръководството на [[Шипка (София)|„Шипка“ (София)]], както и на други деятели на шипченци, [[АС-23]], [[Шипка (София)|„Шипка-Победа“]] и [[Спартак (Орландовци)|„Спартак“ (Орландовци)]] (бивш „Цар Борис III“) се обединяват и образуват клуб „[[Чавдар (София)|Чавдар]]“. Обединителният протокол е съставен на [[9 ноември]] [[1944]] г. в [[София]] от представители на временните ръководства на клубовете „АС-23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран [[генерал|ген]]. [[Владимир Стойчев]] от квотата на „АС-23“. Секретар и отговорник за футбола е [[Иван Башев]].<ref name="sport1-43745">[http://www.sport1.bg/sport1/node/43745 С рогите срещу историята, Sport1.bg]</ref>
 
„Чавдар“ играе с небесносини [[коприна|копринени]] екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в [[Борисовата градина]]. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от [[бокс]]ьора тежка категория [[Константин Николов (боксьор)|Константин Николов-Замората]], който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през [[1948]] година.<ref name="sport1-43745" />
„Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на [[Софийска област]], въпреки че печели плакета „Народна войска“ през [[1944]] година. През [[1945]] г. е шести, през [[1946]]-а заема 5-то място, а през [[1947]]-а завършва 10-ти и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в [[Министерство на отбраната|Министерството на отбраната]] (МО), към „Чавдар“ се присъединява [[Централен дом на войската|Централният дом на войската]] (ЦДВ) и от този момент нататък ([[15 февруари]] [[1948]] г.) МО започва да доминира в ръководството.<ref name="sport1-43745" /> Председател вече е началникът на [[Централен дом на войската|Централния дом на войската]] [[майор]] [[Иван Мирски]].
 
=== 1948 – 1984 г. ===
{{основна|Септември при ЦДВ}}
 
През 1947 година [[Чавдар (София)]] завършва 10-и в първенството на България и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в [[Министерство на отбраната|Министерството на отбраната]], към „Чавдар“ се присъединява [[Централен дом на войската|Централният дом на войската]] (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството. Председател вече е началникът на [[Централен дом на войската|Централния дом на войската]] [[майор]] [[Иван Мирски]].
 
След изпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със [[Септември (София)|„Септември“ (София)]], който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е [[5 май]] [[1948]] г., а името – „[[Септември при ЦДВ]]“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „[[ПФК Левски (София)|Левски]]“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.
 
В своя първи сезон в новосъздадената [[„А“ футболна група|„А“ Републиканска футболна група]] „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За [[треньор]] на отбора е назначен [[Крум Милев]]. През същата година започва реконструкцията на [[стадион]] „[[Българска армия (стадион)|Народна армия]]“, на който армейците играят своите мачове.
 
{{основна|ЦДНВ}}
 
През лятото на 1949 г. отборът на [[Септември (София)|Септември]] се отделя като самостоятелно дружество, а армейският отбор е преименуван на „ЦДНВ“ (Централен дом на народната войска). [[ПФК ЦСКА (София) през сезон 1950|Сезон 1949/50]] започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял, то е прекратено, заради реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950 в който първите 5 отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6-тото място. С решение на спортната секция на [[МНО]], на мястото на армейският [[Ботев (Пловдив)]] се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, Ботев, [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]], [[ОФК Сливен 2000|Сливен]] и др. Името на отбора е „Народна войска“. Отборът завършва на второ място след „[[ПФК Левски (София)|Динамо]]“.
 
От следващият сезон отборът е наследен от основният армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски отбори започват от по-ниски дивизии. Сезоните 1951 и 1952 са усшешни и „ЦДНВ“ взема и двете шампионските титли.
 
{{основна|Отбор на софийския гарнизон}}
 
През [[1953]] г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, като по-голямата част от титулярните му футболисти са задължени да играят само в[[Национален отбор по футбол на България|националния отбор]] на България, който през първия полусезон на вътрешното първенство участва в него с цел обиграване за предстоящите световни квалификации за Швейцария'54.
 
{{основна|ЦДНА (футбол)}}
 
През [[1954]] г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ ('''ЦДНА'''), а периодът [[1954]] – [[1962]] г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.
 
[[Файл:CSKA roots bg.png|right|thumb|250px|Схема на обединенията на отборите, предшестващи ЦСКА]]
 
{{основна|ЦСКА „Червено знаме“}}
 
На 9 октомври 1963 г. ''ЦДНА'' е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от [[Министерство на отбраната|Министерство на народната отбрана]].<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 51, Димитър Пенев</ref> ЦСКА остава на 3-о място след пловдивските „[[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак]]“ и „[[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев]]“.
 
През следващия сезон ([[1963]] – [[1964]] г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-то място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.<ref>[http://www.Bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/1963-64.html „А“ група сезон 1963/64]</ref><ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication Треньори на ЦСКА]</ref>
 
ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през [[1966]] година.
 
През сезона [[1966]]-[[1967|67]] г. ЦСКА достига до полуфинал на [[КЕШ]], където след две равенства с „[[Интер]]“ по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.
 
През лятото на [[1967]] г. отборът печели престижен международен турнир в чест на краля на [[Мароко]] [[Мохамед V]]. На ЦСКА е връчена огромна 100-килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната.
 
Следващите два сезона отново са лоши за армейците – в тях те завършват съответно на пето и второ място.
 
{{основна|ЦСКА „Септемврийско знаме“}}
 
През [[1968]] г. ЦСКА отново е обединен с формираното през [[1950]] г. [[Септември (София)|ДСО „Септември“ (София)]] като отборът приема името '''ЦСКА „Септемврийско знаме“'''. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен [[Петър Жеков]], който става [[голмайстор на България]] и печели „[[Златна обувка]]“.
 
От [[1971]] до [[1973]] г. армейците печелят 3 последователни титли. В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“,
 
[[Файл:CSKA Sofia team 1973.jpg|250px|right|thumb|Отборът на ЦСКА „Септемврийско знаме“ през 1973 г.]]
 
като в този период на европейско ниво отстраняват двукратния европейски шампион „[[Аякс (отбор)|Аякс]]“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от [[Байерн]], но на реванша побеждават с 2:1.
 
Сезон [[1980]]–[[1981|81]] г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „[[Нотингам Форест]]“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]“ в четвъртфинала за КЕШ.
 
През сезон [[1981]]-[[1982|82]] ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява [[Реал (Сосиедад)|„Реал“ (Сосиедад)]], „[[Гленторан]]“, и „[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]“ с общ резултат 2:1 от двете срещи ([[Стойчо Младенов]] вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща [[Байерн Мюнхен|„Байерн“ Мюнхен]]. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА губи с 4:0.
 
В първенството армейците сдават титлата едва през сезон [[1983]]-[[1984|84]].
 
През следващия сезон армейците отново не печелят титлата, а отборът е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата.<ref name="infocenter">[http://infocenter.bnt.bg/content/view/full/1523 Статия за футболното хулиганство, БНТ]</ref>
 
=== Разформироването ===
{{основна|Реформа на българският футбол (1985)|ЦФКА „Средец“}}
 
На [[19 юни]] [[1985]] г. се играе финал за [[Купата на България]] на [[Национален стадион „Васил Левски“|стадион „Васил Левски“]] между ЦСКА и „[[ПФК Левски (София)|Левски-Спартак]]“. Мачът е съпътстван от много спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. След отсъдено нарушение в полза на ЦСКА [[Борислав Михайлов]] сбутва рефера Аспарух Ясенов. Напрежението в мача ескалира към края на полувремето. След едно грубо влизане на [[Костадин Янчев (футболист)|Костадин Янчев]] в краката на [[Емил Спасов]] вторият започва да души футболиста на армейците. В схватката се включва и младата надежда [[Христо Стоичков]]. Заформя се малко меле сред футболистите, след което реферът дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели с 2:1 като при резултат 2:0 Армейците изпускат дузпа. Спортните журналисти започват кампания за наказване на футболистите, участвали в схватките. Последва решение на [[ЦК на БКП]], с което и двата отбора се разформироват. От футболистите на ЦСКА тежко наказание получават Христо Стоичков, който е отстранен от спорта завинаги, Васил Тинчев, наказан за 1 година и Костадин Янчев, който е наказан за 3 месеца. От отбора на Левски-Спартак са изгонени завинаги [[Борислав Михайлов]], [[Пламен Николов (футболист, р.1957)|Пламен Николов]], [[Емил Спасов]], [[Емил Велев]]. Наказани са ръководствата и треньорите и на двата отбора. Решението има голяма подкрепа на привържениците на другите отбори, както и на немалко спортисти. Впоследствие на мястото на старите отбори се създават нови – ЦСКА става '''„Средец“''', а „Левски Спартак“ става „Витоша“. Година по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера. През [[1987]] г. към името на „Средец“ е добавено определението ЦФКА.<ref name="infocenter" />
 
=== 1985 – 2008 г. ===
Като „Средец“ армейците завършват сезон [[1985]]-[[1986|86]] на 4-то място. През 1987 г. към името на отбора е добавено определението ЦФКА.<ref name="infocenter" />
 
През следващите 3 сезона '''ЦФКА „Средец“''' е безапелационен, печелейки титлите през 1987, 1989 и 1990 г. , като през сезон [[1988]]-[[1989|89]] достига до полуфинал в [[Купа на носителите на купи|Купата на носителите на купи]]. В четвъртфинала ЦФКА среща холандския гранд „[[Рода ЮК Керкраде|Рода (Керкраде)]]“. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „[[ФК Барселона|Барселона]]“ на [[Йохан Кройф]] с 2:4 и 1:2, където геният на холандския футбол забелязва [[Христо Стоичков]] и решава да го вземе в Барселона.<ref>[http://life.dir.bg/stars/1/star1310.html Кариера на Стоичков, DIR.bg]</ref>
 
През сезон [[1989]]-[[1990|90]] армейците си възвръщат името '''ЦСКА''' и отново печелят титлата.
 
През март [[1991]] г. на президентския пост на ЦСКА е избран [[Валентин Михов]]. ЦСКА купува някои от най-добрите български футболисти като [[Йордан Лечков]], [[Ивайло Андонов]], [[Стойчо Стоилов]] и др. Междувременно МО се отказва от сътрудничеството си с ЦСКА. В отбора цари хаос заради лобитата на ветераните, военните и феновете. Въпреки това армейците печелят титлата през [[1992]] г., но отпадат в квалификациите за [[Шампионска лига|Шампионската лига]]. Междувременно [[Валентин Михов]] става президент на [[БФС]], а на негово място е избран [[Петър Калпакчиев]]. Калпакчиев не успява да се справя с административните решения в клуба и няколко странни смени на треньори, една от които на [[Гьоко Хаджиевски]] – треньор, при който ЦСКА започва да се развива в положителна посока, му костват поста.<ref name="sport1-53705">[http://www.sport1.bg/sport1/node/53705 Как могъщият ЦСКА изпусна парата, Sport1.bg]</ref>
 
На [[1 юни]] [[1994]] г. шефът на „[[Мултигруп]]“ [[Илия Павлов]] печели председателското място на ЦСКА срещу [[Николай Гигов]], но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.<ref name="sport1-53705" /> Само за един сезон са сменени петима треньори на отбора, дори [[Цветан Йончев]] води отбора само за един ден.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 120, Димитър Пенев</ref> На европейска сцена армейците побеждават през [[1994]] г. „[[Ювентус]]“ с 3:2 в първия кръг на [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]], но победата е отменена заради ненавременно картотекиране на [[Петър Михтарски]] за [[евротурнир]]ите.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/ineurope/20030522_1700/viewpublication ЦСКА през сезон 1994/95, CSKA.bg]</ref>
 
През лятото на [[1995]] г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината младежки национален отбор на България. За треньор е назначен [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]], но след след разочароващ есенен полусезон той е заменен от [[Георги Василев (треньор)|Георги Василев]], който преди това е спечелил 3 титли (1 с [[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|„Етър“]] и 2 с [[ПФК Левски (София)|„Левски“]]). Василев успява да спечели дубъл с ЦСКА през сезон [[1996]]-[[1997|97]], но изключително странно<ref name="sport1-53705" /> бива освободен от отбора след победа над [[Спартак (Плевен)|„Спартак“ (Плевен)]] с 3:0 през [[1997]] г. В отбора се завръщат [[Христо Стоичков]], [[Емил Костадинов]] и [[Трифон Иванов]], за да се подготвят за предстоящото световно първенство. Тримата влизат в спор за капитанската лента, което влияе лошо на отбора.<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:sOrZ9K8KrZsJ:www.bgnews.bg/show_story.html%3Fissue%3D15118635%26media%3D10190876%26class%3D13523676%26story%3D89190417 Кеш на Гугъл, Вестник СЕГА, Брой 71 от 30.03.98]</ref> Точно в навечерието на 50-годишнината на отбора, през пролетта на 1998 г., ЦСКА (със Стоичков в резервите) губи катастрофално от Левски с 0:5. Съвпадението на цифрите от резултата с тези на юбилея създава повод за ирония. Стоичков играе само 4 мача и напуска точно преди вечното дерби с Левски, завършило 3:3, за да играе в отбор от [[Саудитска Арабия]]. След края на сезона Трифон Иванов и Костадинов също напускат.<ref name="sport1-53705" />
 
През лятото на [[1998]] г. за треньор на отбора е назначен [[Димитър Пенев]]. ЦСКА се представя силно в турнира за Купата на УЕФА и печели Купата на България, но остава едва на пето място в Шампионата. През този сезон в състава са наложени [[Мартин Петров]], [[Стилиян Петров]], [[Димитър Бербатов]], [[Владимир Манчев]].
 
През лятото на [[1999]] г. за председател на ФК ЦСКА е избран [[Любослав Пенев]]. Появяват се проблеми с картотекирането на футболистите заради неизплатени задължения на ЦСКА към „[[Нефтохимик]]“.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/04/04/footbg/d4287_6.htm Интервю с Димитър Пенев], „7 дни спорт“</ref> В първенството армейците разполагат едва с 16 футболиста, а на международна сцена играят и некартотекираните футболисти.<ref> [http://inside.cska.bg/cska/history/ineurope/20030612_1209/viewpublication ЦСКА в Европа, сезон 1999/00, CSKA.bg]</ref> В края на годината клубът е преобразуван в [[акционерно дружество]], а [[Васил Божков]] става [[мажоритарен собственик]].<ref name="sport1-53705" />
 
След първите два кръга на пролетния полусезон на 2000 г. [[Димитър Пенев]] е прогонен от отбора заради две поредни загуби, а на негово място за няколко часа е назначен [[Георги Димитров (футболист)|Георги Димитров – Джеки]], след което той е замемен от [[Спас Джевизов]]. След равенство 1:1 с [[Пирин (Благоевград)|Пирин]] у дома Джевизов подава оставка и за временен треньор е назначен [[Александър Станков]]. Въпреки че на моменти изостава на 9 т. от Левски, ЦСКА съкращава разликата на 2 т. преди решителния двубой за титлата на [[Георги Аспарухов (стадион)|стадион „Георги Аспарухов“]]. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като [[Димитър Бербатов]] прави няколко сериозни пропуска, но в последната минута гол на [[Георги Иванов - Гонзо]] осигурява титлата на Левски.
 
През лятото на [[2000]] г. е привлечен [[Италия|италианският]] треньор [[Енрико Катуци]], който успява да съживи отбора. Армейците играят атрактивен и резултатен футбол<ref>[http://www.Bulgarian-football.com/bg/archive/apfg/2000-01.html ЦСКА е втори по отбелязани голове в А група, Сезон 2000 – 01, Bulgarian-football.com]</ref>, но Катуци е уволнен през зимата, като официалното становище е че напуска поради семейни причини. На негово място е назначен отново Станков, който след две загуби от „[[Литекс]]“ за купата и за първенството е заменен отново от Катуци. Армейците остават втори, на 7 точки от „Левски“.
 
През лятото на [[2001]] г. на треньорския пост е назначен [[Аспарух Никодимов]]. ЦСКА играе много силно в турнира за Купата на УЕФА отстранявайки [[Шахтьор (Донецк)]] във втория кръг. В трети кръг ЦСКА отпада от италианският гранд [[Милан]]. На полусезона армейците изостават на 2 точки от „Левски“. Никодимов е уволнен, а на негово място е назначен италианецът [[Луиджи Симони]]. Симони не успява да постигне успех<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2002/05/18/footbg/indexcs.htm „Симони с отбора в Бургас“], „7 дни спорт“</ref> и отборът остава трети. Италианецът напуска преди края на сезона, а за няколко мача временен треньор е треньорът на вратарите [[Стоян Йорданов]].
 
През [[2002]] г. за треньор е назначен [[Стойчо Младенов]]. С него отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга в [[Първенство на България по футбол|първенството]]. Армейците за първи път стават шампиони от 1997 г. насам. Следващия сезон [[Стойчо Младенов]] е уволнен след отпадането от [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]]. Веднага след това двама нови играчи – [[Лео Лима]] и [[Родриго Соуса]], купени за 3 млн. [[долар]]а – напускат отбора под претекст, че не са им изплатени две заплати.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2003/10/22/cska/index.htm „Спират парите за Васко да Гама“], „7 дни спорт“</ref> [[ФИФА]] решава, че те са в правото си да напуснат, а ЦСКА трябва да изплати футболистите на бившия им клуб „[[Клуб де Регаташ Вашку да Гама|Вашку да Гама]]“.<ref>[http://www.dnes.bg/article.php?cat=66&id=15707 ЦСКА: „Вашку да Гама не може да ни спре трансферите“ DNES.bg]</ref> Временно за треньор е назначен [[Александър Станков]], а през зимата [[Ферарио Спасов]].
 
В края на [[2004]] г. [[Ферарио Спасов]] е заменен от [[Миодраг Йешич]], независимо че отборът води в първенството. Въпреки кадровите затруднения<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2005/05/23/forum/d3975_3.htm ''Възхитен съм от публиката на ЦСКА''], „7 дни спорт“</ref> армейците печелят 30-тата си рекордна титла.
 
До зимната пауза на [[Първенство на България по футбол 2005/06|сезон 2005 – 06]] на Шампионата на България отборът изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. В Европа ЦСКА играе срещу актуалния европейски шампион [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] като първият мач е загубен с 1:3, но втория ЦСКА печели с 1:0. В турнира за [[Купа на УЕФА|Купата на УЕФА]] армейците отстраняват [[Байер Леверкузен]] (с [[Димитър Бербатов]] в състава си) с две победи с по 1:0 и влизат в груповата фаза, където остават пети. През пролетта ЦСКА бързо губи преднината от 7 точки и остава на втора позиция. Президентът [[Васил Божков]] обвинява за това сръбския треньор [[Миодраг Йешич]] и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/04/05/ „Изритаха Йешич от ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref><ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/06/footbg/d4532_10.htm „Краят на любовната история в ЦСКА“], „7 дни спорт“</ref> Отборът завършва на второ място с 3 точки след „Левски“.
 
Божков обявява, че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември [[2006]] г. той продава акциите си в отбора на [[Индия|индийския]] бизнесмен и собственик на „[[Кремиковци (компания)|Кремиковци]]“ [[Прамод Митал]]. [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] става президент и обещава, че ЦСКА ще се бори за шампионската титла.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2006/12/08/footbg/index.htm Александър Томов: ''Митал не търси печалба в ЦСКА''], „7 дни спорт“, петък, 8 декември 2006</ref> След два равни мача в началото на пролетния полусезон през [[2007]] г. обаче ЦСКА изостава с 6 точки след „Левски“. В резултат на това треньорът [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] е заменен със [[Стойчо Младенов]], който се връща в ЦСКА след 3,5 години. В края на сезона ЦСКА завършва втори.
 
В началото на [[Първенство на България по футбол 2007/08|сезон 2007/08]] ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2007/11/02/footbg/d4853_6.htm Димитър Стефанов: ''Няма да продаваме нито един играч''] „7 дни спорт“, петък, 2 ноември 2007</ref> Отборът не показва добра игра, отпада от турнира за [[Купата на УЕФА]] в първия кръг от френския [[ФК Тулуза]] и от [[Купата на България]] в шестнадесетинафиналите от [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локо (Пд)]]. Мачът с Локомотив е съпроводен със скандал заради преостъпените на пловдивчани футболисти [[Стойко Сакалиев]], [[Александър Бранеков]] и [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]]. Играчите, според клаузите в договорите им, нямат право да играят в мача срещу армейците, но ръководството на Локомотив не спазва договора и използва футболистите в мача. В края на сезона армейците печелят предварително титлата 3 кръга преди края на първенството, което отборът завършва с 16 точки пред втория в класирането клуб – Левски.
 
От ръководството на ЦСКА организират пищни празненства по случай шестдесет годишнината на отбора. Изградена е алея на славата с имената на всички шампиони, избран е идеален футболен отбор от бивши и настоящи футболисти на ЦСКА. На 24 май се играе шоу мач между сегашния отбор и сборен отбор от български и чуждестранни звезди завършил 6:6.
 
=== Лиценз ===
{{основна|Лицензиране на ПФК ЦСКА (София) за сезон 2008/09}}
 
На 21 май 2008 г. Лицензионната комисия към [[БФС]] отказва лиценз на отбора заради 254 000 лв. задължения към Вихрен (Сандански) и 937 000 лв. задължения към [[НАП]]. От ръководството на ЦСКА обжалват решението, но апелативната комисия потвърждава отказа за лиценз на отбора. На 3 юни 2008 г. официално е оповестено, че отборът е изваден от [[Шампионска лига|европейските клубни турнири]] и е застрашен от изваждане от [[А група]]. На 5 юни 2008 г. президентът на ЦСКА [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] подава оставка, а временно за президент е назначен [[Емил Костадинов]]. На 26 юни Лицензионната комисия издава лиценз на ЦСКА за новия сезон, но поставя условия, които трябва да се изпълнят до 4 август с. г. В резултат от започналата на 11 юни с. г. проверка на [[ДАНС]] в ЦСКА е образувано досъдебно производство срещу Александър Томов и [[Александър Гарибов]] за присвояване на около 5 милиона [[лева]] от [[Кремиковци (компания)|Кремиковци]] през ЦСКА.
 
=== 2008 – досега ===
==== 2008/09 ====
{{вижте също|ПФК ЦСКА (София) през сезон 2008/09}}
ЦСКА започва лятната подготовка без част от титулярите. Последователно от клуба си тръгват футболистите [[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]], [[Велизар Димитров]], [[Илко Пиргов]], [[Роберт Петров]], [[Йордан Юруков]], [[Куидо Ланзаат]], [[Емил Гъргоров]], [[Ивайло Петров]], [[Флорентин Петре]] и [[Александър Тунчев]] (общо за 3,75 млн. <ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2008/07/08/footbg/index.htm Стойчо къса с ЦСКА, Костадинов избяга], 7 дни Спорт, 8 юли 2008 г.</ref> [[евро]] по неофициални данни), а впоследствие на 9 юли и треньорът [[Стойчо Младенов]], който обявява, че е недоволен от продажбата на толкова важни футболисти. За нов треньор е назначен заместник-председателя на надзорния съвет [[Димитър Пенев]].
 
Въпреки проблемите армейците изграждат млад състав който успява да победи Литекс за суперкупата на страната. На 5 август Лицензионната комисия дава лиценз на ЦСКА за участие в А група. Седмица преди началото на първенството напускат още 3-ма футболисти – [[Никола Вуядинович]], [[Ней (футболист)|Ней]] и [[Хосе Гарсес]] (общо за около 2 <ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2008/08/06/fb_a_grupa/index.htm ЦСКА продаде защитник на Удинезе], 7 дни Спорт 06.06.2008</ref><ref>[http://www.meridianmatch.bg/?id=22898 ЦСКА продаде двама за 1.4 млн. евро], Меридиан мач, 10.08.2008</ref> млн. евро). След започване на първенството армейците подписват договори с българските национали [[Здравко Лазаров]] и [[Владимир Манчев]]. ЦСКА остава без основен спонсор, след като договорът с [[Вивател]] е прекратен по взаимно съгласие. В 15 кръг армейците, които са лидери, отстъпват първото място на Левски след равенство с [[Локомотив (Мездра)]]. През целия полусезон се носят слухове за нови купувачи на отбора, като основното име, което се спряга, е това на украинския милиадер [[Константин Жеваго]]. През декември от ЦСКА обявяват, че се водят преговори с две фирми, едната от които е „[[Титан АС]]“, а другата е базирана в [[Абу Даби]]. В крайна сметка на [[24 декември]] [[2008]] г. официално е обявено, че е подписан предварителният договор за продажбата на отбора с „[[Титан АС]]“, като сумата, с която се спекулира в медиите, е от порядъка на 7 – 12 млн. [[евро]].
 
През зимата петима играча подават молби за разтрогване на договорите в отбора. Четирима от тях успяват да прекратят договорите си с ЦСКА, като най-големи полемики предизвиква португалският полузащитник [[Фелипе да Коща]] който въпреки твърденията си, че ще преговаря за нов договор с ЦСКА, преминава в [[ПФК Левски (София)|Левски]]. През зимата са привлечени голямо количество нови футболисти (националът [[Йордан Минев]] и голмайсторът [[Дормушали Саидходжа]] от [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]], бившият вратар на ЦСКА [[Ивайло Петров]], португалците [[Давид Мендес Силва]] и [[Руй Мигел]] от [[ПФК Локомотив (Мездра)|Локо (Мездра)]], както и [[Херман Пиетробон]], [[Веселин Стойков]] и [[Асен Георгиев]] от [[ПФК Пирин (Благоевград)|Пирин]]), като 2-ма от тях (Пиетробон и Стойков) са преотстъпени. В медиите често излизат съобщения за забавени плащания към бивши футболисти и треньори на ЦСКА. След, като ЦСКА падна в първият си мач за годината срещу [[Пирин (Благоевград)|Пирин]] за [[купата на България]] треньорът [[Димитър Пенев]] е освободен, а на негово място е назначен нов треньор, племенникът му, [[Любослав Пенев]]. На 6 март Димитър Борисов и Иво Иванов подписват договор за покупко-продажба на отбора с представителят на Прамод Митал Александър Томов. Официален собственик на отбора е фирма „Титан Спорт“ ЕАД, дъщерна на „Титан АС“.
 
С старта на пролетния полусезон армейците успяват да извоюват първото място с десет поредни победи. На [[12 април]] [[2009]] г. в Търговския регистър официално е публикувана информацията с новите собственици и новите управителен и надзорен съвети. Въпреки че води през по-голямата част от първенството в крайна сметка ЦСКА остава на второ място само на 1 точка от Левски. За следващият сезон от ръководството съобщават, че възнамеряват да направят селекция изцяло от български футболисти.
 
==== 2009/10 ====
{{вижте също|ПФК ЦСКА (София) през сезон 2009/10}}
През [[ПФК ЦСКА (София) през сезон 2009/10|новия сезон]] ЦСКА играе в турнира Лига Европа, като армейците започват участието си от трети квалификационен кръг срещу [[Северна Ирландия|североирландския]] [[ФК Дери Сити]], а в плейофите отстраняват и отбора на [[Динамо Москва]]. На жребия, изтеглен на [[28 август]] [[2009]] година в [[Монако]], ЦСКА попада в група „Е“ заедно със отборите на [[АС Рома]], [[ФК Фулъм]] и [[ФК Базел]]. Във вътрешното първенство армейците имат 4 поредни победи без допуснат гол и и общо 9 мача без загуба. На [[7 септември]] [[2009]] г. е свикана конференция, на която е обявено че ЦСКА има нов генерален спонсор – мобилният оператор [[Глобул]]. След загубите от [[ПФК Миньор (Перник)|Миньор]] и [[Литекс]] в [[„А“ група]] и Базел в [[Лига Европа]] треньорът на ЦСКА [[Любослав Пенев]] отстранява футболистите [[Давид Да Силва]], [[Иван Караджов (футболист)|Иван Караджов]], [[Йордан Тодоров]], [[Павел Виданов]], [[Кирил Котев]], [[Иван Иванов (футболист)|Иван Иванов]], [[Маркиньос]], [[Тодор Тимонов]], [[Светослав Петров (р. 1978)|Светослав Петров]] заради неспазване на режима<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2009/11/03/td_1temanadenia/index.htm Любо изгони къркачите след резила в Ловеч, 7 дни Спорт, 3 ноември 2009]</ref>. На следващия ден президентът на ЦСКА [[Димитър Борисов]] опрощава наказанията на Тодор Тимонов, Павел Виданов, Маркиньос и Давид Силва<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2009/11/04/td_1temanadenia/d5560_2.htm Шефът Борисов помилва четирима от наказаните], 7 дни Спорт, 4 ноември 2009 г.</ref>. След втория мач с Базел Пенев обявява, че ще подаде оставка заради намесата на ръководството в спортно-техническите решения<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2009/11/07/td_1temanadenia/d5563_5.htm Любо Пенев: Накърниха ми репутацията, затова си подавам оставката, 7 дни Спорт, 7 ноември 2009]</ref>. Въпреки, че е подал оставка, Любо Пенев води отбора в следващия кръг от „А“ група срещу [[ПФК Славия|Славия]]. След изразената подкрепа от страна на феновете и обещание от страна на ръководството за ненамеса в решенията му Пенев скланя да остане в отбора и оттегля оставката си<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?id=204978 Сагата приключи! Пенев: Оставам в ЦСКА]</ref>. Въпреки амнистирането на провинилите се футболисти, някои от тях не вземат участие до края на полусезона. В последните мачове ЦСКА записва три поредни равенства и остава на 2-ро място във временното класиране след изиграването на есенния полусезон, на 4 точки от първия Литекс. В [[Купата на България]] ЦСКА отстранява отборите на Свиленград и Литекс и участва на четвъртфинал през пролетта. В Лига Европа армейците остават на последно място в групата с 1 спечелена точка срещу Фулъм в София и 5 загуби.
 
В края на годината футболистите Иван Иванов и Иван Караджов са наръгани с нож, след кавга с охранител.<ref>[http://www.7sport.net/archive7ds/2009/12/20/fb_1footbg/index.htm Намушкаха с нож Ивановците от ЦСКА, 7 дни Спорт, 20 декември 2009]</ref>
[[Файл:Venzi zhivkov.JPG|thumb|left|180px|Интервю с Венцислав Живков, 14.11.2010 г.]]
[[Файл:Dimitar Dimitrov "The Cowboy".JPG|thumb|дясно|250px|Спортният директор на ЦСКА – Димитър Димитров-Каубоя, бивш български футболен съдия, 14.11.2010 г.]]
На [[13 януари]] [[2010]] [[Любослав Пенев]] е освободен, след събрания на НС и УС, заради разминаване в целите. <ref>[http://cska.gong.bg/view_article.php?article_id=112267 Борисов: Имахме разногласия с Пенев по отношение на целите, gong.bg, 13 януари 2010]</ref> На следващият ден е обявено, че новият треньор на ЦСКА ще е [[Миодраг Йешич]].<ref>[http://gong.bg/view_article.php?article_id=112359 Венци Живков: Йешич е треньор, gong.bg, 14 януари 2010]</ref> Йешич обаче не успява да прекрати договора си с либийският Ал Итихад.<ref>[http://www.novsport.com/news75597_1003.html Димитър Борисов пред Novsport.com: При тези обстоятелства е невъзможно Йешич да поеме отбора, novsport.com, 15 януари 2010]</ref> На 17 януари 2010 на пресконференция официално е обявено, че новият треньор на отбора е румънецът [[Йоан Андоне]]. След началото на полусезона ЦСКА записва лоши игри и от 5 мача печели само 2. В мача срещу [[Локомотив (Мездра)]] фенове на ЦСКА навлизат на стадиона за саморазправа с играчите и ръководството. Мачът е спрян и на ЦСКА е присъдена загуба с 3:0. На [[30 март]] официално е обявено, че Йоан Андоне напуска отбора, а на негово място е назначен [[Адалберт Зафиров]]. ЦСКА отпада от купата на България в мач срещу бъдещият носител [[Берое]]. На [[22 април]] за старши треньор е назначен [[Димитър Пенев]], който ще води отбора заедно с главният мениджър Зафиров, тъй като Зафиров няма лиценз УЕФА „Про“. До края на сезона част от чужденците напускат отбора по взаимно съгласие. ЦСКА завършва сезона на 2-ро място след новият шампион [[Литекс]] и ще играе от трети предварителен кръг в [[Лига Европа]] [[ПФК ЦСКА (София) през сезон 2010/11|следващият сезон]]. От ЦСКА заявяват [[Национален стадион „Васил Левски“|стадион „Васил Левски“]] за домашен, тъй като [[Българска армия (стадион)|Българска армия]] не покрива критериите за лицензиране. На [[13 май]] официално е обявено, че треньор на отбора от [[30 юни]] [[2010]] ще е [[Павел Дочев]].
 
==== 2010/11 ====
[[Файл:Boris galchev.JPG|мини|дясно|205п|[[Борис Галчев]] (в червен екип) в единоборство с капитана на [[ПФК Черно море (Варна)]] [[Георги Илиев (футболист)|Георги Илиев]]. Момент от мача за [[Купа на България по футбол|Купата на България по футбол]], завършил 2:0 за ЦСКА, [[4 април]] [[2011]] година.]]
{{вижте също|ПФК ЦСКА (София) през сезон 2010/11}}
Подготовката за [[ПФК ЦСКА (София) през сезон 2010/11|сезон 2010/11]] се води в [[Германия]], като червените записват противоречиви резултати, като побеждават [[Арминия Билефелд]] и [[ФК ПАОК|ПАОК]], но падат от [[ШК Рот-Вайс Оберхаузен|Рот-Вайс (Оберхаузен)]] и побеждават трудно младежкия отбор на [[Хановер 96]]. Представянето на отбора е срещу новака във вишата лига на Кипър [[Олимпиакос (Никозия)]], от когото ЦСКА губи катастрофално с 1:5. Загубата води до недоволството на публиката, част от която настоява за оставката на [[Павел Дочев]]. След много слаб старт в първенството и загуби от [[ПФК Левски (София)|Левски]] и [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец]] и равенство срещу [[ПФК Видима-Раковски (Севлиево)|Видима]] Дочев подава оставка. За нов треньор на ЦСКА е назначен македонецът [[Георге Йовановски]].
 
В [[Лига Европа]] червените успяват да се класират в групите след домашни победи срещу аутсайдерите северноирландския [[ФК Клифтънвил]] и уелския [[ФК Дъ Ню Сейнтс]] с по 3:0, а реваншите завършват съответно 1:2 за ЦСКА и 2:2. При жребия за групите ЦСКА попада в група „L“ с [[ФК Порто]], [[Бешикташ]] и [[ШК Рапид Виена]]. Под ръководството на Гьоре Йовановски отборът продължава със слабите резултати, а феновете засилват протестите си срещу ръководството му. На [[21 октомври]] [[2010]], след загуба от Рапид (Виена) с 2:0,
[[Файл:Cska with cup of bulgaria 2011.JPG|мини|ляво|220п|Футболистите на ЦСКА празнуват със спечелената [[Купа на България по футбол|Купа на България]], [[25 май]] [[2011]] година, [[Национален стадион "Васил Левски"|стадион „Васил Левски“]].]]
[[Файл:Supercup bulgaria 2011.jpg|200px|мини|дясно|Суперкупа на България 2011, спечелена след победа над Литекс.]]
Йовановски е освободен, а до края на сезона отборът се води от помощник-треньора [[Милен Радуканов]]. На 4 ноември ЦСКА записва първа победа в групите на [[Лига Европа]], като побеждава Рапид с 2:1 във Виена. В края на полусезона тимът заема 5-то място на 11 точки от водача Литекс. В Европа ЦСКА остава последен в групата само с 1 победа. За [[купата на България]] отстранява отборите на Сливен и Малеш и среща Черно море на четвъртфинала. Пролетният полусезон започва много силно за ЦСКА, който побеждават категорично силните отбори на [[ПФК Левски (София)|Левски]] и [[ПСФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]]. Отборът, ръководен от Милен Радуканов, продължава с добрите си игри, като допуска само две загуби до края на сезона. В крайното класиране е 3-ти след шампиона [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] и втория Левски. За [[купата на България]] ЦСКА отстранява [[ПФК Черно море (Варна)|Черно море]] и Литекс, а финалът срещу [[ПФК Славия (София)|Славия]] е спечелен с гол на Спас Делев през първото полувреме. Спечелването на купата изпраща ЦСКА в плейофите за Лига Европа за следващия сезон. Отборът спечелва и Суперкупата на България, като побеждава шампиона Литекс.
 
==== 2011/12 ====
{{вижте също|ПФК ЦСКА (София) през сезон 2011/12}}
[[Файл:Ademar Da Alessandra.jpg|мини|дясно|200п|Момент от срещата-реванш за влизане в Лига Европа ЦСКА – Стяуа (Букурещ) 1:1, София, 25 август 2011 г.]]
ЦСКА започва подготовката за сезон 2011/12 на [[23 юни]] [[2011]] г. в София, след което предстоят два лагера в [[Боровец]] и в [[Остербек]], [[Нидерландия]]. През трансферния прозорец ЦСКА се разделя с [[Емил Гъргоров]], [[Александър Тонев]], [[Килиан Шеридън]] и [[Маркиньош]], като на тяхно място са привлечени [[Адемар Жуниор]] от {{Черноморе-м}}, националът на Румъния и голмайстор на румънското първенство [[Янис Зику]], вторият в класирането за голмайсторския приз в Румъния [[Жуниор Мораеш]], словенският младежки национал [[Саша Живец]], бившият вратар на червените [[Райс М'Боли]], който идва под наем за 1 година от [[Криля Советов (Самара)]], словенецът [[Денис Халилович]] от холандския [[Вилем II]] и трима млади футболисти от разпадналия се [[Пирин (Благоевград)]]. На втория лагер ЦСКА изиграва 5 контроли, като допуска само 1 загуба. На [[26 юли]] изпълкомът на [[БФС]] блокира трансферите на ЦСКА заради задължения към [[ОФК Сливен]].<ref>[http://cska.gong.bg/view_article.php?article_id=215759 Трансферът на Маркиньос в Кипър блокиран], gong.bg, 26 юли 2011 г.</ref> От ръководството на ЦСКА обжалват решението, като представят документи, подписани от частен съдия-изполнител, който потвърждава за сключено споразумение между него и ЦСКА за разсрочено изплащане на дълга на Сливен, чиито банкови сметки са запорирани. На [[29 юли]] ЦСКА плаща дълга си към Сливен на частния съдия-изпълнител и получава картотека за новите си футболисти. <ref>[http://cska.gong.bg/view_article.php?article_id=216341 ЦСКА плати, картотекира новите за Литекс], gong.bg, 29 юли 2011 г.</ref> На [[30 юли]] ЦСКА печели [[Суперкупа на България 2011|Суперкупата на България]] срещу {{Литекс-м}}, които не играят с всичките си титуляри с 3:1, головете за армейците вкарват Спас Делев (2) и Янис Зику. Жребият за евротурнитире отрежда ЦСКА да играе срещу [[Румъния|румънския]] [[Стяуа]]. Първият мач е в [[Букурещ]] на [[18 август]] [[2011]] г. и румънците побеждават с 2:0. Втората среща се играе на стадион „Васил Левски“ в София на 25 август 2011 година и завършва 1:1 и ЦСКА отпада от турнира.
 
==== 2012/13 ====
Отборът започва сезона под ръководството на [[Стойчо Младенов]], като в началото проблемите в отбора са сериозни, като на му е забранено да картотекира играчи за един трансферен прозорец. Отборът отпада срамно в турнира на Лига Европа от словенския отбор Мура, резултатите в първенството са непостоянни.
 
През зимната пауза Стойчо Младенов е уволнен<ref>http://www.sportal.bg/news.php?news=404287</ref>, като официална причина е провалът в евротурнирите и лошите резултати в първенството.
 
От началото на 2013 г. треньор на ЦСКА е [[Миодраг Йешич]].<ref>[http://football.sportal.bg/news.php?news=404734 Ясно е кой е новият треньор на ЦСКА]</ref>. В турнира за Купата на България отстранява шампиона и носител на купата – Лудогорец, но на четвъртфинал отпада от ПФК Локомотив (София). Миодраг Йешич е уволнен на 11 март с. г. и за треньор отново е назначен [[Милен Радуканов]], който довършва сезона, а отборът се класира на трето място в шампионата, като спечелва право да играе в турнира на Лига Европа.
[[Файл:Stoichkov in CSKA 12-6-2013.JPG|355px|мини|вдясно|Христо Стоичков извежда отбора на ЦСКА на първа тренировка, 12 юни 2013 г., ст. „Българска армия“, София]]
 
==== 2013/14 ====
==== Завръщане на Христо Стоичков и опити за промяна на собствеността ====
На [[12 юни]] [[2013]] г. за треньор на отбора е назначен [[Христо Стоичков]]. Собствениците на ЦСКА Димитър Борисов и Иво Иванов водят преговори за продаване на отбора на [[Гриша Ганчев]]. На [[22 юни]] [[2013]] г. официално е обявено че Борисов и Иванов напускат отбора, като опрощават вътрешните заеми на отбора към техни дружества и прехвърлят собствеността на отбора на треньора Христо Стоичков <ref>[http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2932 Обръщение на собствениците за прехвърляне на собствеността на Христо Стоичков]</ref>.
 
==== Отказване от Евротурнири и напускане на футболисти ====
Непосредствено преди теглене на жребия за евротурнирите 2013/2014 от ЦСКА обявяват, че отборът се отказва от участие в турнира на Лига Европа<ref>http://www.sportal.bg/news.php?news=433735 „Окончателно: ЦСКА няма да играе в Европа – решават за Ботев непосредствено преди жребия“</ref>, а на жребия е изтеглен отбор с име N3 (Bul). Дни след това мястото на ЦСКА е заето от [[ПФК Ботев (Пловдив)]].
 
Този ход на ръководството на ЦСКА е продиктуван от предстоящо сливане на ЦСКА и Литекс. Сделката обаче пропада поради излизането наяве на още задължения на „червените“ и Гриша Ганчев се отказва официално от сделката<ref>http://football24.bg/novina/111366-grisha-ganchev-iskah-cska-da-zapochne-na-chisto „Гриша Ганчев: Исках ЦСКА да започне на чисто“</ref>. След отказа на Ганчев в медиите излизат опции за закупуване на лиценза на Нефтохимик от новосформирано дружество „ЦСКА 1923“, зад което стоят Аспарух Никодимов, Димитър Пенев и Стоян Йорданов.
 
Последват дни, в които играчи на ЦСКА масово напускат отбора или са преотстъпени в други отбори. Първо футболистът от мадагаскар [[Анисе Абел]] поема в посока [[ПФК Ботев (Пловдив)]] като преотстъпен, а по-късно [[Мишел Платини]] заминава за шампиона [[ПФК Лудогорец (Разград)]].
 
Също така договорите си прекратяват още [[Благой Макенджиев]], [[Апостол Попов]] и [[Костадин Стоянов]]<ref>http://www.sportal.bg/news.php?news=434001 </ref>, а по-късно и [[Спас Делев]], [[Михаил Венков]], [[Пламен Крачунов]] и [[Иван Бандаловски]]<ref>http://www.sportal.bg/news.php?news=434531</ref>.
 
Ядосани от неуредиците в отбора и по повод обръщение на БФС, че „ЦСКА 1923“ не може да придобие акциите на Нефтохимик, фенове на ЦСКА изпотрошават сградата на БФС. <ref>http://cska.gong.bg/view_article.php?article_id=355935 Фенове на ЦСКА изпотрошиха сградата на БФС</ref>
 
На 1 юли Христо Стоичков и треньорският му екип се отказват да водят отбора до изясняване на ситуацията временно на треньорския пост е назначен Сашо Борисов.<ref>http://cska.gong.bg/view_article.php?article_id=356497 ЦСКА пак сложи Сашо Борисов за треньор</ref>. Стоичков окончателно се отказва да води отбора на 7 юли.
 
На 5 юли група бизнесмени, наречени „Червени шампиони“, с представител бившия изпълнителен директор на ЦСКА Александър Тодоров, започват разговори за придобиване на акциите на клуба. Сделката е завършена на 10 юли след няколкодневни преговори.<ref>http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2946 Изявление в официалният сайт на отбора</ref>. След одобрението на сделката от [[Комисия за защита на конкуренцията|КЗК]] е подписан и окончателният договор на 5 август 2013 г. Собственик на ЦСКА става люксембургската компания „Лира Инвестмънт“. За треньор е назначен [[Стойчо Младенов]].
 
В отбора са привлечени куп футболисти, между които новият капитан на отбора [[Валентин Илиев]], [[Емил Гъргоров]], [[Апостол Попов]], [[Тодор Янчев]], [[Неманя Милисавлевич]] и др.
 
Със закъснялата селекция и подготовка отборът тръгва трудно в първенството, записвайки 3 поредни равенства и загуба в първите 4 мача. Постепенно обаче отборът набира инерция и след 1 равенство и 8 победи, последната от които с 3:0 срещу Левски, в края на полусезона заема 3-то място в класирането след на 4 точки от водачите Литекс и Лудогорец. За купата на България ЦСКА отстранява Хасково в 1/16 финала и отпада от Левски на 1/8 финала.
 
На 30 октомври договор с отбора сключва бившият национал [[Мартин Петров]].
 
До края на сезона армейците записват още 3 победи срещу Левски в първенството и завършват втори на 12 точки след шампиона Лудогорец.
 
През пролетта е опитано да се предложи публично акции на ЦСКА на фондовата борса за попълване на капитала на дружеството, но предлагането се оказва неуспешно. Над 5000 човека взимат участие в публичното предлагне на акции.
 
==== 2014/15 ====
През лятото армейците правят нова голяма селекция, след като поради различни причини отбора са напуснали основни футболисти като прекратилият кариерата си Мартин Петров, напусналите заради забавени заплати Емил Гъргоров и Джаксън Менди. Армейците привличат румънския нападател [[Серджиу Буш]] и още няколко чуждестранни футболиста. През есента армейците успешно водят в класирането записвайки 2 победи над Левски (2:0 и 0:3).
 
Преди пролетния кръг армейците водят на шампиона Лудогорец с 3 точки разлика и имат най-добро нападение и защита, допускайки само една загуба. По време на зимната пауза е продаден голмайсторът Серджиу Буш, който дотогава води в таблицата за голмайстори на А група с 10 вкарани гола. От отбора си тръгва и [[Антон Карачанаков]] заради неразбирателство с треньора [[Стойчо Младенов]]. През зимата са привлечени нови футболисти в отбора за засилване на конкуренцията.
 
Армейците започват втория дял на първенството много тежко и от 5 мача имат 4 загуби и едно равенство, без вкаран гол. Треньорът Стойчо Младенов подава оставка, а на негово място е назначен бившият футболист на ЦСКА и треньор в ДЮШ [[Галин Иванов (р. 1975)|Галин Иванов]].
 
В края на март 2015 г. миноритарните акционери в клуба [[Ивайло Манджуков]] и [[Юлиан Инджов]] заявяват в пресконференция, че ще купят дялове за придобиване на мажоритарен дял в клуба. Няколко дни по-късно се отказват от тази си идея, заявявайки че не им е даден достъп до счетоводните книжа. До края на март чрез заеми и дарителска кампания за събиране на средства, президентът на НС Александър Томов се опитва да спаси лиценза. На 30 март отборът подава документи за лицензиране. В началото на април Манджуков и Инджов прехвърлят акциите си на [[Милко Георгиев]] и [[Борислав Лазаров]], избрани от част от фенклубовете на отбора. На 6 април Александър Томов също прехвърля своите акции на двамата. На 24 април Ивайло Манджуков придобива мажоритарния пакет акции на отбора, а междувременно Юлиан Инджов и Петър Манджуков се отказват от спонсориране на отбора. На 28 април е сменен старши треньорът на отбора, като на мястото на Галин Иванов се завръща [[Любослав Пенев]]. В края на май Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора за Европа и „А“ група, на 1 юни и апелативната комисия отказва лиценз за „А“ група. Феновете провеждат множество срещи със настоящите собственици, с бившия собственик на отбора [[Васил Божков]] и с [[Гриша Ганчев]], за да молят за подкрепа от тях. В медийното пространство се появяват множество идеи за оставане на ЦСКА в „А“ група, сред които сливане с [[ПФК Литекс (Ловеч)|Литекс]] или плащане на задълженията и сливане с [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив София]], който също няма лиценз за професионалния футбол. След срещите с феновете Васил Божков решава да помогне на отбора, като след допълнителни обсъждания се решава да се създаде ново дружество, което да започне от „А“ областна група София. На 24-ти юни [[Гриша Ганчев]] обявява в интервю, че ще поеме издръжката на отбора, без да се създава ново дружество. Няколко дни по-късно Васил Божков се отказва от своя проект. За треньор на отбора е назначен бившият футболист на ЦСКА [[Христо Янев]].
 
==== 2015/16, „В“ група, обявяване в несъстоятелност ====
Преди началото на сезона се прави селекция от изцяло български футболисти играли в А и Б професионалните групи както и юноши на ЦСКА. От състава, състезавал се през миналия сезон, остават Стоян Колев, Борис Галчев и Анатоли Господинов. Сред привлечените футболисти са известни имена като [[Костадин Хазуров]], [[Преслав Йорданов]], [[Момчил Цветанов]], [[Самир Аясс]], [[Иво Иванов (футболист, полузащитник)|Иво Иванов]], [[Александър Бранеков]] и [[Ангел Грънчов]]. ЦСКА започва силно сезона във Югозападната „В“ аматьорска футболна група, като до 9-ия кръг записват 9 победи без инкасиран гол с голова разлика 43:0. За Купата на България ЦСКА побеждава последователно [[ФК София 2010]], [[Септември (София)]], [[ФК Сарая]], [[Ботев (Ихтиман)]]. На 1/16 финалите червените печелят срещу [[Нефтохимик (Бургас)]]. В осминафиналите армейците ще играят със [[Спартак (Плевен)]].
 
В края на септември се гледа делото по несъстоятелност, а на 5 октомври 2015 г. съда излиза с решение че клуба е в неплатежоспособност от 31 декември 2014 г. и назначава Радослав Тонев за временен синдик. На 4 октомври 2015 г. се провежда среща между [[Гриша Ганчев]], известни фенове на ЦСКА и фенове от страната, като на срещата на стадион „Българска армия“ присъстват около 4 – 5 000 човека. Представят се две идеи за спасение на ЦСКА – ново дружество да продължи на мястото на старото във В група или „купуване“ на лиценз на друг отбор. Правната комисия на БФС отказва да приеме новото дружество за правоприемник на старото. Идеята за сливане с друг отбор също пропада, защото е против правилника за статута на футболните клубове – членове на БФС да печелят несъстезателно предимство.
 
Радослав Тонев свиква Общо събрание на кредиторите на 22 октомври. Постоянен синдик не се избира сред трима кандидати и се назначава служебен от съда – Дора Милева.
 
На осминафиналите от Купата на България армейците побеждават Спартак Плевен с 2:0. Жребият отрежда домакинство срещу Созопол в мач от четвъртфиналите на турнира на 10 декември.
 
Междувременно ЦСКА продължава без грешка в първенството, като завършва полусезона без загубена точка и зимува на първото място в Югозападната В група.
 
Червените побеждават Созопол с 3:0 и продължават в полуфиналите на турнира през пролетта. Междувременно синдика Дора Милева приема и обработва документи на кредиторите на ЦСКА. Решение ще вземе съдът кои задължения отпадат и кои остават, за да се определи окончателната сума на задълженията.
 
На полуфинала за Купата на България ЦСКА играе с Берое два мача на разменено гостуване. И двата завършват с резултат 2:0 за армейците, които се класират за финала срещу Монтана.
 
В първенството ЦСКА записва предимно победи с изключение на един равен мач срещу Сливнишки герой 2:2.
 
На 24 май 2016 г. се играе финал за купата на България. На националния стадион „Васил Левски“ пред 33 345<ref>http://m.btvnovinite.bg/article/sport/triumfat-na-cska-v-cifri.html</ref><ref>http://gong.bg/bg-football/kupa-na-bulgaria/multimedia/video/33-345-sa-gledali-finala-bez-porazii-na-stadiona-379637
</ref> души ЦСКА печели с 1:0 купата на България срещу Монтана, с гол на [[Станислав Маламов]].
 
На 26 май съдът обявява решението си, че дълговете на „ПФК ЦСКА“ АД са 23 897 878,48 лева.
 
ЦСКА завършва сезона с победа в последния си мач във „В“ група. Армейците побеждават Миньор Перник с 6:1, мачът се играе на стадион „Славия“ в Овча купел. ЦСКА записва 31 победи, 1 равенство, вкарва 146 гола и допуска 10 при голова разлика 136, печелейки Югозападната „В“ група с 94 точки актив.
 
==== 2016/2017 - Завръщане в професионалния футбол ====
На 2 юни 2016 г. юридическото лице, представляващо [[ПФК Литекс (Ловеч)]], променя юридическата си структура от „Професионален футболен клуб Литекс – Ловеч“ АД на „Професионален футболен клуб ЦСКА – София“ ЕАД. На същия ден юридическото лице на [[ПФК Чавдар (Етрополе)]] – „ПФК Чавдар“ АД се преструктурира на „ПФК ЦСКА – 1948“ АД, като то е вписано като едноличен собственик на „ПФК ЦСКА – София“ ЕАД. Като собственици на „ПФК ЦСКА – 1948“ АД са вписани Христо Стоичков, Юлиян Инджов и Гриша Ганчев. На 7 юни Българският футболен съюз обявява, че това юридическо лице е подало документи за участие в новосформираната [[Първа професионална футболна лига]] като ПФК ЦСКА (София). Старото дружество на отбора „ПФК ЦСКА“ АД преустановява дейност, а по-късно е и окончателно обявено в несъстоятелност на 9 септември 2016 г.<ref>http://bnr.bg/post/100736164/pfk-cska-ad-oficialno-be-obaven-v-nesastoatelnost-s-reshenie-ot-9-septemvri</ref>
 
На 29 юни Лицензионната комисия на [[Български футболен съюз|Българският футболен съюз]] издава лиценз на новото дружество „ПФК ЦСКА – София“ ЕАД за сезон 2016/2017 в [[Първа професионална футболна лига]].
 
На 13 юли [[Министерство на младежта и спорта на България]] (ММС) със заповед от министъра [[Красен Кралев]] прекратява едностранно договора си с „ПФК ЦСКА“ АД за безвъзмездно ползване на базите – [[стадион Българска армия]] и тренировъчната база в Панчарево, и ги предоставя за възмездно ползване от „ПФК ЦСКА – София“ АД. Като причина за това се посочва, че отначало при откриване на производството по несъстоятелност на „ПФК ЦСКА“ АД ММС е включено в списъка с кредитори с вземане в размер на 929 109,14 лв неизплатени задължения към Столична община за двете бази за периода 2012 – 2015 г., които според договорите трябва да бъдат заплатени от ползвателя на базите. Впоследствие ММС е изключено от списъка и не се предвижда изплащане на задълженията. На 12 юли 2016 г. „ПФК ЦСКА – София“ ЕАД писмено иска от ММС да ползва възмездно стадион „Българска армия“ и база „Панчарево“. Решението е, че на търг ще се обяви кой ще вземе базите под наем, като в цената ще бъде включено и задължението на „ПФК ЦСКА“ АД към министерството. <ref>[http://gong.bg/bg-football/a-grupa/multimedia/video/dogovorite-na-pfk-cska-ad-za-bazite-biaha-prekrateni-387610? Договорите на ПФК ЦСКА АД за базите бяха прекратени!], gong.bg, 17:31 ч. на 13 юли 2016 г.</ref>
 
На 29 юли ЦСКА печели с 2:0 домакинството си срещу Славия пред над 10 000 <ref>[https://topsport.bg/a-group/golyamoto-zavrashtane-na-tsska-razvoy-na-derbito-sas-slaviya-po-minuti.html Голямото завръщане на ЦСКА http://www.topsport.bg]</ref><ref>[http://www.sportlive.bg/bgfootball/cska/Pred-nad-10-hilqdi-na-Armiqta-cSKA-izpusna-da-razmazhe-Slaviq-(VIDEO)-553685.html Пред над 10 хиляди на „Армията“ ЦСКА изпусна да размаже Славия (ВИДЕО) http://www.sportlive.bg]</ref> свои привърженици на стадион „Българска Армия“, следват няколко слаби мача срещу новака Верея (Стара Загора) и Пирин (Благоевград), след които старши-треньорът на ЦСКА [[Христо Янев]] подава оставка, която е приета от ръководството на клуба и няколко дни по-късно за наставник на „армейците“ е назначен синът на легендарния румънски футболист и треньор Ангел Йорданеску, [[Едуард Йорданеску]]. Преди официалната си пресконференция пред медиите, той е представен първо на феновете на „червените“. В дебюта си начело на ЦСКА Йорданеску записва победа с 2:0 над Локомотив (Горна Оряховица). След серия лоши резултати Йорданеску подава оставка на 27 ноември и до зимната пауза е заменен от [[Стамен Белчев]], който дотогава е треньор на втория отбор. Под ръководството на Белчев отбора се стабилизира и показва най-добри резултати от всички отбори в Първа лига и завърши на второ място след Лудогорец. Във вечното дерби отборът допуска пълен обрат за първи път от 13 години от Левски на 4 март 2017 г. с 1:2, пред 18 000 на националния стадион, но по-късно записва две категорични победи над „сините“ с по 3:0.
 
На 29-и май от БФС заявяват, че са получили отказ за участие на ЦСКА в европейските клубни турнири за следващите два сезона.
 
На 30-и май представителите на „Сектор Г“, подкрепени от собствениците, печелят търга за активите на ПФК ЦСКА АД с оферта от 8 милиона лева.
 
== Имена ==
През годините отборът е носил различни имена<ref>[http://bgclubs.eu/teams/CSKA(Sofia) ЦСКА в Български клубове]</ref>:
* [[Септември при ЦДВ]] през пролетта на сезон 1947/48 и сезон 1948/49 след обединение със Септември;
* [[Ц.Д.Н.В.]] от есента на 1949 до сезон 1952;
* [[Отбор на Софийския гарнизон]] през 1953;
* ЦДНА от сезон 1954 до сезон 1961/62;
* [[ЦСКА „Червено знаме“]] от 1962/63 до 1967/68 след обединение с ДФС Червено Знаме;
* [[ЦСКА „Септемврийско знаме“]] от 1968/69 до 1984/85 след обединение с ДФС Септември;
* [[ЦФКА „Средец“]] от 1985/86 до 1988/89 след разформироването на отбора;
* ЦСКА от 1989 г. до днес
 
== Успехи ==
[[Картинка:CSKA-24-08-performance-bg.png|mini|right|250px|Представяне на ЦСКА и неговите предшественици в топ дивизиите на българското първенство]]
 
; [[„А“ футболна група|„А“ група]]
 
* '''Шампион''' (31 пъти) – [[1948]], [[1951]], [[1952]], [[1954]], [[1955]], [[1956]], [[1957]], [[1958]], [[1959]], [[1960]], [[1961]], [[1962]], [[1966]], [[1969]], [[1971]], [[1972]], [[1973]], [[1975]], [[1976]], [[1980]], [[1981]], [[1982]], [[1983]], [[1987]], [[1989]], [[1990]], [[1992]], [[1997]], [[2003]], [[2005]] и [[2008]] г.
 
; [[Национална купа на България по футбол|Национална купа на България]]
 
* '''Носител''' (20 пъти) – [[1951]], [[1954]], [[1955]], [[1961]], [[1965]], [[1969]], [[1972]], [[1973]] и [[1974]], [[1983]], [[1985]], [[1987]], [[1988]], [[1989]], [[1993]], [[1997]], [[1999]], [[2006]], [[2011]] и [[2016]] г.
 
; [[Суперкупата на България]]
 
* '''Носител''' (4 пъти) – [[1989]], [[2006]], [[2008]] и [[2011]] г.
 
; [[Купа на Съветската армия]] като второстепенен турнир
 
* '''Носител''' (4 пъти) – [[1985]], [[1986]], [[1989]], [[1990]] г.
 
; [[Купа на Народна република България]] като второстепенен турнир
 
* '''Носител''' (1 път) – [[1981]] г.
 
; [[„В“ група]] – Югозападна
 
* '''Шампион''' (1 път) – [[2016]] г.
 
ЦСКА е най-успешният български отбор в европейските клубни турнири със своите достигнати 2 полуфинала за [[КЕШ]] ([[1967]], [[1982]]) и 1 полуфинал за [[КНК]] ([[1989]]). Отборът има и 4 четвъртфинала за [[КЕШ]].
 
Добил е прозвището ''„убиец на европейски шампиони“''.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/info/events/2007/05/20070505_1832/view ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЦСКА!, CSKA.bg]</ref> В историята си отборът се изправя срещу четири първенци на [[Европа]], като в три от случаите [[европейски шампиони|европейският шампион]] е детрониран. Първият от тях е „[[Аякс Амстердам]]“ през [[1974]] г. (2:0 и 0:1), [[Нотингам Форест]] през [[1981]] г. (1:0 и 1:0) и „[[ФК Ливърпул|Ливърпул]]“ през [[1982]] г. ([[Ливърпул - ЦСКА „Септемврийско знаме“ (четвъртфинал за КЕШ 1982)|2:0 и 0:1]]). През [[2005]] г. ЦСКА отново срещна европейския шампион [[ФК Ливърпул|„Ливърпул“]]. Въпреки че не го отстранява, ЦСКА успява да го победи (1:0) на известния стадион „[[Анфийлд]]“.
 
ЦСКА е отстранявал и отбори като [[Динамо (Букурещ)|„Динамо“ (Букурещ)]] (8:1 и 2:3), „[[Ювентус]]“ (4:1 и 0:2), „[[Партизан]]“ (2:1 и 4:1), „[[Олимпиакос]]“ (3:1 и 0:1), „[[Панатинайкос]]“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „[[Реал Сосиедад]]“ (1:0 и 0:0), „[[Монако]]“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), [[Спарта (Прага)|„Спарта“ (Прага)]] (2:2 и 3:0), „[[Рода]]“ (2:1 и 1:2, 4:3 след дузпи), „[[Парма]]“ (0:0 и 1:1), [[Шахтьор (Донецк)|„Шахтьор“ (Донецк)]] (3:0 и 1:2), [[Байер (Леверкузен)|„Байер“ (Леверкузен)]] (1:0 и 1:0). ЦСКА е побеждавал и „[[Атлетико Мадрид]]“ (1:0), „[[Байерн Мюнхен]]“ (2:1, 4:3), [[Борусия Дортмунд|„Борусия“ (Дортмунд)]] (4:2), „[[Валенсия (клуб)|Валенсия]]“ (2:1), [[Аустрия (Виена)|„Аустрия“ (Виена)]] (3:2), но не е успял да ги отстрани.
 
Общата равносметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири ([[КЕШ]], [[УЕФА]] и [[КНК]]) (към края на август [[2010]] г.) е 214 мача, 83 победи, 46 равни и 85 загуби при голова разлика 308:291.
 
* „Купата на съюза на спортните журналисти“ в [[Сплит]] ([[Югославия]]) за феърплей на турнира „[[Трофей Марян]]“ (1984)
 
== Стадион Българска армия ==
{{основна|Българска армия (стадион)}}
[[Image:Stadion-Bg-armia.jpg|thumb|стадион „Българска армия“]]
Стадион „Българска армия“ е клубният [[стадион]] на ПФК ЦСКА (София). Намира се в [[Борисова градина|Борисовата градина]], в центъра на [[София]].
 
Построен е през периода [[1965]] – [[1967]] г. на мястото на старото игрище на [[АС-23]] и е основно реконструиран през [[1982]] г., когато му е поставено и електрическо осветление. От [[1923]] до [[1944]] г. стадионът се казва „АС-23“, от [[1944]] до [[1949]] г. – „Чавдар“, в периода [[1949]] – [[1990]] г. носи името „Народна армия“, а от [[1990]] досега – „Българска армия“.
 
Към 2005 г. има 22&nbsp;015 седящи места, разпределени в 4 сектора – Сектор А (6417 места), Сектор Б (4889 места), Сектор В (5689 места) и Сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 [[метър|метра]] и ширина 66 [[метър|метра]]. Освен [[футболно игрище|футболното игрище]], спортният комплекс има [[тенис корт]]ове, [[баскетболна зала]] и [[лекоатлетическа писта]], зали за пресконференции и за ветераните и [[Музей на славата]].
 
През [[2000]] г. стадионът е оборудван с нова за времето си озвучителна уредба „[[озвучителна уредба "Динакорд"|"Динакорд“]] – 48 [[Ват|киловата]]. Осветеността на точка от игровото поле може да бъде до 2100 [[лукс]]а. По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 [[телефон]]ни връзки.
 
През лятото на [[2016]] г. изцяло е подменено тревното покритие и са изградени нови поливна и дренажна система.
 
== Емблема ==
Емблемата на [[АС-23]] е съставена от типичния български символ – изправен [[лъв]] и [[кръг]], символизиращ безкрайността, вечността и божественото.<ref>[http://margaritta.dir.bg/06kluch.htm Символите: Кръста], електронно списание „Маргарита“</ref>
 
При обединенията през [[1944]] г. е сменен основният цвят на емблемата от черен на [[червен цвят|червен]].
 
Червеното символизира творческата сила и плодородието.<ref>[http://warlock-design.net/bul/inside.html Психология на цветовете] – Аманда Влахакис</ref> То е класически хералдически цвят, различен от пурпура. Свързва се с [[любов]]та и [[агресия]]та. [[Марс (планета)|Червената планета]] е на [[Марс (бог)|бога на войната]], червен е цветът на униформата на римските легиони.<ref>[http://www.evgenidinev.com/mind/2001/11/22/ Символика на цветовете]</ref> В контекста на обществено-политическата и културната обстановка на това време червеното може да се свърже с комунистическата идеология, чиито символи са още [[сърп и чук]], житните класове и [[Червена звезда|петолъчка]]та.<ref>[http://www.blogger.com/feeds/4221310151711037252/posts/default Символи на социализма], Тодор Станчев, Етнология 2007</ref><ref>[http://www.savanne.ch/svoboda/issue/2/symbols.html Анархистическата символика]</ref> Червените знамена са тези на [[Френската революция]], а по-късно и на [[Октомврийска революция|Октомврийската]] като символ на борбата на онеправданите и свободата.<ref>[http://vhod.awardspace.com/articles.php?lng=bg&pg=40 Френската революция]</ref>
 
Нова емблема се създава при обединението на „ЦДВ“ и „Септември“: 3 кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени [[жито|житни класове]], които са символ на плодородието и успеха.<ref>{{икона|en}} [http://www.irishsurnames.com/plants.htm Heraldic plants]</ref> В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната.<ref>[http://www.symbols.com/encyclopedia/28/2824.html The fivepointed star]</ref> В емблемата присъства и прегъната на четири места лента с надпис „ЦДВ“ ([[1948]] – [[1949]]), „ЦДНВ“ ([[1950]] – [[1953]]), „ЦДНА“ ([[1954]] – [[1962]]). В периода [[1948]] – [[1962]] единствено е сменяно името на отбора.
 
След обединението с '''ДФС Червено знаме''' в емблемата са заменени житните класове с [[дъб]]ови листа, символ на силата и издръжливостта.<ref>[http://www.zeleno.bg/?action=view&docid=206&catid=76 Легенди и символика на дърветата], zeleno.bg</ref> В зеления кръг е добавен [[Национално знаме на България|българският трибагреник]], а под лентата е добавено съкращението ЧЗ (''Червено знаме''). В лентата името ЦДНА е заменено с ЦСКА.
 
През [[1964]] г. се появява вариант на емблемата на ЦСКА Червено знаме, в който липсва съкращението ЧЗ, дъбовите листа са по-големи, а лентата се извива в полукръг в двата края на който пише ''ЧЕРВЕНО'' и ''ЗНАМЕ''
 
През [[1968]] г. е направена нова промяна в емблемата след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, на негово място са сложени дъбовите листа, а на тяхно място е сложен червен (или бял) полукръг, вътре с надпис „*СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ*“. Червената лента вече завършва с българския трибагреник.
 
За евротурнирите се използва друга емблема, представляваща червен щит с петолъчка в горния край. В средата на щита пише „ФК ЦСКА“, а под надписа стоят четири вертикални червени райета и футболна топка.
 
След разформироването на отбора е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с [[крепост]]ни бойници в горната част. В горната му част е сложен надпис „Ф. К.“, а в долната – надписът „*СРЕДЕЦ*“. В центъра на емблемата има голяма буква „С“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Емблемата официално е използвана до [[1989]] г.
 
През [[1987]] г. се появява нова емблема на СК ЦСКА, използвана неофициално и от футболния клуб ЦФКА „Средец“, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „ФУТБОЛЕН КЛУБ“.<ref>„Това е ЦСКА!“, стр. 105, Димитър Пенев</ref><ref name="zlaten">Златен Албум на ЦСКА, стр. 3, стр.102</ref> Най-отдолу 2 изправени лъва поддържат футболна топка. В краката им стоят надписите „СОФИЯ“ и „1948“. През [[1989]] г. след отделянето на Септември се появява нова емблема, стилизирана от предишните с изключение на тези от [[1985]] и [[1987]] г.<ref name="zlaten">Златен Албум на ЦСКА, стр. 3, стр.102</ref> В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг шест дъбови листа, обграждащи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червена лента, прегънат на 4 места и завършващ с българския трибагреник. В лентата има надпис „ЦСКА“, а под нея – годината 1948.
 
След смяната на режима в България е решено да се използва моделът от 1987 г., тъй като червената петолъчка в нея тогава се свързва с комунистическото управление.
 
През [[1999]] г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в [[Акционерно дружество|АД]] временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема се използва създадената през [[1989]] г., която става официална за всички отбори членуващи в [[ЦСКА (София)|ОСК ЦСКА (София)]]
 
През [[2005]] г. след спечелване на 30-та титла към емблемата са добавени 3 златни звезди.
 
През [[2017]] г. по случай 70-тата годишнина емблемата е обновена с юбилеен дизайн.
<gallery>
Картинка:Black_lion_rampant_in_a_circle.svg|„Атлетик-Слава `23“ (1923 – 44)
Картинка:Chavdar_CDV.svg|„Чавдар (от 1948 – ЦДВ)“ (1944 – 48)
Картинка:Septemvri pri CDV logo.png|„Септември при ЦДВ“ (1948 – 49)
Картинка:CDNV logo.png|„ЦДНВ“ (1950 – 1953)
Картинка:CDNA logo.png|„ЦДНА“ (1954 – 1962)
Картинка:CSKA Cherveno Zname logo.png|„ЦСКА Червено знаме“ (1962 – 1968)
Картинка:CSKA Cherveno Zname alternative logo.png|„ЦСКА Червено знаме“ вариант (1964 – 1968)
Картинка:CSKA Cherveno Zname logo variant 2.png|„ЦСКА Червено знаме“ вариант (1965 – 1968)
Картинка:CSKA Septemvriysko Zname logo.png|„ЦСКА Септемврийско знаме“ (1968 – 1985)
Картинка:CSKA Septemvriysko Zname red logo.png|„ЦСКА Септемврийско знаме“ вариант (1968 – 1985)
Картинка:CSKA Septemvriysko Zname alternative logo.png|„ЦСКА Септемврийско знаме“ вариант за Евротурнирите (1968 – 1985)
Картинка:CFKA Sredets logo.png|„ЦФКА Средец“ (1985 – 1989)
Картинка:CSKA old-2.png|„ЦСКА“ (1987 – 1988) и (1990 – 1998)
Картинка:CSKA 98-99.png|„ЦСКА“ (1999)
Картинка:CSKA 99-05.png|„ЦСКА“ (1989) и (1999 – 2005)
Картинка:CSKA Sofia logo.svg|„ЦСКА“ (2005 – 2017)
Картинка:CSKA Sofia logo for 70th anniversary.png|„ЦСКА“ (2017+)
</gallery>
 
== Състав за сезон 2017/2018 ==
{{ПФК ЦСКА (София) - разширен състав}}
 
=== Трансфери {{Футболен сезон}} ===
{{Шаблон:ПФК ЦСКА (София) - трансфери 2017/18}}
 
=== Треньори ===
{{ПФК ЦСКА (София) - треньори {{Футболен сезон}}}}
 
[[Картинка:Cska team 07.jpg|дясно|270px|мини|Отборът на ЦСКА преди домашният мач с Омония, Есен 2007]]
 
== Настоящ сезон ==
{{Основна|ПФК ЦСКА (София) през сезон {{Футболен сезон}}}}
 
== Управници ==
=== Треньори ===
{{основна|Треньори на ПФК ЦСКА София}}
Сред най-успешните треньори на ЦСКА са [[Крум Милев]] (рекордьор по спечелени титли в българското първенство – 11), [[Стоян Орманджиев]], [[Манол Манолов]], [[Аспарух Никодимов]], [[Димитър Пенев]].
 
=== Председатели на СК ЦСКА ===
* генерал-лейтенант [[Георги Дамянов]] (почетен)
* генерал-майор [[Боян Българанов]]
* генерал-лейтенант [[Иван Кинов]]
* армейски генерал [[Добри Джуров]]
* генерал-полковник [[Георги Моменков]]
* генерал-полковник [[Здравко Георгиев (генерал-полковник)|Здравко Георгиев]]
* генерал-лейтенант [[Стою Стоев]]
* генерал-лейтенант [[Ангел Пенков]]
* генерал-лейтенант [[ген. Иван Иванов|Иван Иванов]]
* професор полковник [[полк. Георги Христов|Георги Христов]]
* генерал-лейтенант [[Тако Кръстев]]
 
==== Началници на ФК ЦСКА (1948 – 1991) ====
* майор [[Александър Николов]] ([[1948]] – [[1952]])
* капитан [[Мишо Микулаш]] ([[1952]] – [[1954]])
* майор [[Петко Дудов]] ([[1954]] – [[1959]])
* полковник [[Любомир Константинов]] ([[1960]] – [[1961]])
* полковник [[Петко Дудов]] ([[1961]] – [[1963]])
* полковник [[Александър Николов]] ([[1963]] – [[1965]])
* полковник [[Мишо Микулаш]] ([[1965]] – [[1975]])
* полковник д-р [[Стефан Божков]] ([[1976]] – [[1978]])
* полковник проф. [[Георги Христов (професор)|Георги Христов]] ([[1979]] – [[1986]])
* полковник [[Господин Чолаков]] ([[1986]] – [[1991]])
 
=== Собственици на ЦСКА ===
* [[Борис Станков]] (1990 – март 1991)
* [[Валентин Михов]] (март 1991 – 29 юни 1993)
* [[Борис Станков]] (29 юни 1993 – декември 1993)
* [[Петър Калпакчиев]] (декември 1993 – 1 юни 1994)
* [[Илия Павлов]] (1 юни 1994 – юли 1999)
* [[Васил Божков]] (1999 – декември 2006)
* [[Прамод Митал]] (декември 2006 – декември 2008)
* [[Димитър Борисов]] и [[Иво Иванов (бизнесмен)|Иво Иванов]] (декември 2008 – юли 2013)
* „Лира Инвестмънт“ и миноритарни собственици сред които [[Петър Манджуков (бизнесмен)|Петър Манджуков]], [[Ивайло Манджуков]] и [[Юлиан Инжов|Юлиан Инджов]] (юли 2013 – май 2015)
* [[Гриша Ганчев]], [[Христо Стоичков]] и [[Юлиян Инджов]] (юни 2015 –)
 
=== Президенти на ЦСКА ===
* [[Любослав Пенев]] (юли 1999 – 22 юни 2001)
* [[Васил Божков]] (2001 – ?)
* [[Прамод Митал]] (2001 – ?)
* [[Стефан Орманджиев]] (? – 5 декември 2006)
* [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] (5 декември 2006 – 5 юни 2008)
* [[Емил Костадинов]] ''(и.д.)'' (5 юни 2008 – 2 юли 2008)
* [[Димитър Пенев]] ''(и.д.)'' (2 юли 2008 – 10 юли 2008)
* [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] (юли 2008 – 9 април 2009)
* [[Димитър Борисов]] (9 април 2009 – 5 март 2012)
* [[Димитър Пенев]] (5 март 2012 – 10 юли 2013)
* [[Лорънс Дейвис]] (2013 – 2014)
* [[Александър Томов (политик)|Александър Томов]] (2014 – 6 април 2014)
* [[Димитър Пенев]] (2015 –)
 
=== Настоящо ръководство ===
* Собственици – [[Гриша Ганчев]], [[Юлиян Инджов]] и [[Христо Стоичков]]
* Председател на надзорния съвет – [[Христо Стоичков]]
* Членове на надзорния съвет – [[Димитър Пенев]], [[Аспарух Никодимов]], [[Петър Жеков]], [[Димитър Якимов]], [[Велизар Димитров]]
* Председател на УС – [[Димитър Пенев]]
* Членове на борда на директорите – [[Гриша Ганчев]], [[Димитър Пенев]], [[Юлиян Инджов]] , [[Трифон Попов]] , [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]] , [[Милко Георгиевя|Милко Георгиев]] , [[Емил Димитров (политик)|Емил Димитров]] и [[Искра Григорова]]
* Изпълнителен директор – [[Трифон Попов]]
* Директор на Академия – [[Стефан Яръмов]]
* Международен отдел – [[Стоян Петков]]
* Главен скаут – Първи отбор – [[Велизар Димитров]]
* Главен скаут – Академия – [[Георги Велинов]]
* Отговорник по сигурността – [[Ген. Стоян Томчев]]
* Директор музей – [[Александър Манов]]
* Абонаментни карти и билети – [[Кристина Димитрова]]
* Счетоводител – [[Мариета Пенкова]]
* Пресаташе – [[Атанас Атанасов]]
* Редактор – [[Ина Кръстовчева]]
* Видеооператор – [[Виктор Костов]]
* Видеомонтажист – [[Атанас Стефанов]]
 
=== Технически щаб ===
* Спортен директор – [[Пламен Марков (футболист)|Пламен Марков]]
* Старши треньор – [[Стамен Белчев]]
* Помощник-треньор – [[Стефан Генов]]
* Помощник-треньор – [[Даниел Моралес]]
* Треньор на вратарите – [[Ивайло Иванов (футболист)|Ивайло Иванов]]
* Фитнес треньор – [[Томас Нойбер]]
* Фитнес треньор – [[Кирил Динчев]]
* Администратор – [[Димитър Вутов]]
* Физиотерапевт – [[Димко Пантев]]
* Физиотерапевт – [[Георги Пешев]]
* Физиотерапевт – [[Иван Христов]]
* Физиотерапевт – [[Станимир Стоев]]
* Домакин – [[Добри Димов]]
* Видеооператор – [[Орландо Морера]]
 
=== За контакти ===
*'''Адрес''': София, бул. „Драган Цанков“ №3
*'''Телефон''': +359 02 9633477
*'''Факс''': +359 02 9633902
 
== Известни футболисти, играли в ЦСКА ==
{{Основна|Футболисти, играли в ЦСКА}}
 
ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на [[България]] огромни успехи, както във вътрешни, така и в международни първенства. Четвъртото място в света през [[1994]] г. е невъзможно<ref>[http://www.fifa.com/worldcup/archive/edition=84/statistics/players/topgoals.html Голмайстори на Световното първенство 1994]</ref> без участието на армейските футболисти и старши треньора [[Димитър Пенев]]. Участие взимат [[Христо Стоичков]], [[Емил Костадинов]], [[Йордан Лечков]], [[Любослав Пенев]], [[Трифон Иванов]], [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев]] и [[Ивайло Андонов]].
 
На олимпийските игри в [[Мексико]] през [[1968]] г. българският олимпийски отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти в отбора тогава са [[Стоян Йорданов]], [[Иван Зафиров]], [[Кирил Станков]], [[Петър Жеков]] и [[Аспарух Никодимов]].
 
На олимпийските игри в [[Мелбърн]] през [[1956]] г. българският отбор печели бронзовите отличия. В него участват футболистите на ЦДНА [[Георги Найденов (футболист)|Георги Найденов]], [[Кирил Ракаров]], [[Манол Манолов]], [[Никола Ковачев (футболист)|Никола Ковачев]], [[Стефан Божков]], [[Гаврил Стоянов]], [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]], [[Георги Димитров]] (Червения), [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]], [[Крум Янев]] и [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]].
 
В класацията на футболните специалисти (треньори, играчи и журналисти) за [[Най-добър футболист на България за 20 век]] сред първите 10 са петима играчи на ЦСКА: Христо Стоичков (2), [[Димитър Якимов]] (4), Иван Колев (7), Димитър Пенев (8) и Емил Костадинов (9). Трима от тях са в челната десетка и в класацията на футболните фенове: Стоичков (2), Якимов (3) и Костадинов (10).
 
Наградата „[[Футболист № 1 на България]]“ от 1939 до 2015 г. е давана 15 пъти на футболисти, играли през сезона в ЦСКА: Георги Найденов (1959, 1961), Иван Колев (1956, 1962), Димитър Пенев (1967, 1971), Христо Стоичков (1989, 1990), Стефан Божков (1955), Манол Манолов (1958), [[Георги Велинов]] (1981), [[Радослав Здравков]] (1982), [[Стойчо Младенов]] (1983), [[Георги Димитров (футболист)|Георги Димитров – Джеки]] (1985) и Любослав Пенев (1988). Някои от тях са я печелили и като играчи на други клубове.
 
== Спонсори ==
{| class="wikitable"
|-
! От
! До
! Спосор
! Забележка
|-
| 1948
| 1989
| без спонсор
|-
| 1989
| 1990
| [[COMCO]]
| Транспортна фирма подразделение на [[Willi Betz]]
|-
| 1990
| 1996
| [[Sintofarm]]
| Италианска фармацевтична компания
|-
| 1996
| 1999
| [[Мултигруп]]
| Собственост на председателя на ЦСКА по това време [[Илия Павлов]]. Изписвано на екипите ''Multigroup''
|-
| colspan="2"| есен 2001
| [[Sintofarm]]
| за Купата на УЕФА
|-
| colspan="2"| есен 2003
| [[Transimpex]]
| За Шампионска лига и Купата на УЕФА. Фирма за маркови облекла.
|-
| септември 2005
| май 2008
| [[vivatel]]
| Мобилен оператор.
|-
| юни 2008
| август 2009
| без спонсор
|-
| септември 2009
| септември 2013
| [[Глобул]]
| Мобилен оператор. Изписвано на екипите ''GLOBUL''
|-
| септември 2016
|
| [[Мобилтел ЕАД|Mtel]], WINBET
| Мобилен оператор.
|}
 
== Екипи на ЦСКА ==
{{Основна|Екипи на ЦСКА}}
 
[[Файл:Tengarinya in Sofia.JPG|мини|дясно|300px|Изпълнителният директор на ЦСКА [[Венцислав Живков]] представя новото попълнение [[Бернардо Тенгариня]]. Този мач се явява и представяне на новата екипировка, която е с марка LEGEA, [[14 юли]] [[2012]] г., [[София]].]]
 
От обединението на [[Чавдар (София)|Чавдар]] със [[Септември (София)|Септември]] е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.<ref>[http://inside.cska.bg/cska/history/champions/1948/viewpublication История на ЦСКА: 1948 – Първа шампионска титла], CSKA.bg</ref> Втори цвят с течение на времето става бялото, като през определени периоди то временно замества червеното като основен.
 
През годините е използван и черният цвят (предимно като втори цвят в екипа или за трети екипи). Други цветове, които могат да се видят на екипите на ЦСКА, са сив, жълт, оранжев и зелен, но само в отделни случаи и предимно в цветовата гама на третите екипи.
 
След като през сезон 2011/2012 ЦСКА използва екипировка на италианската компания [[Kappa (company)|Kappa]], от месец юни 2012 година отборът има нов доставчик на екипировка, отново компания от Апенините – [[Legea]]. ЦСКА за първи път играе с новата екипировка на [[26 юни]] [[2012]] година, в контролата срещу [[Москва|московският]] [[ФК Торпедо Москва|Торпедо]], завършила 1 – 2, като екипите са мостра и се различават по мястото, на което е разположена емблемата на отбора. Официално предствяне на екипите става преди контролата с македонския тим Дрина на 14 юли 2012 година (2 – 0), играна на стадион „Българска армия“.
 
През сезон 2016/2017 ЦСКА се връща към [[Адидас]], а моделът на екипите е изработен специално за „червените“.
 
== Рекорди ==
=== Рекорди на ЦСКА ===
*'''Най-много пъти шампион на „А“ група''': 31 пъти (Рекорд за България)
*'''Най-много пъти носител на Суперкупата на България''': 4 пъти (Рекорд за България)
*'''Най-много поредни шампионски титли''': 9 (от 1954 до 1962) (Рекорд за България)
*'''Най-много победи в един сезон в „А“ група''': 26 (от 34 срещи през сезон [[1971]]/[[1972]])
*'''Най-малко загуби в един сезон в „А“ група''': 0 (от 30 срещи в сезон [[Първенство на България по футбол 2007/08|2007/08]], Рекорд за България), 0 (от 11 срещи през сезон [[1958]])
*'''Най-много поредни мачове без загуба в „А“ група''': 33 (от [[20 май]] [[2007]] до [[10 август]] [[2008]]) (Рекорд за България)
*'''Най-много поредни мачове без загуба''': 45 (от [[23 май]] [[2015]] до [[29 юли]] [[2016]]) (в „А“ група, Югозападна „В“ група и Купата на България, Рекорд за България)
*'''Най-много поредни победи в „А“ група''': 13 (от [[10 август]] [[2002]] до [[23 февруари]] [[2003]]) (Рекорд за България)
*'''Най-много поредни победи''': 37 (от [[31 май]] [[2015]] до [[24 април]] [[2016]]) (в „А“ група, Югозападна „В“ група и Купата на България, Рекорд за България)
*'''Най-много мачове без победа в един сезон в „А“ група''': 12 (от [[1 март]] [[2015]] до [[31 май]] [[2015]])
*'''Най-много спечелени точки за един сезон в „А“ група''': 79 (от 30 срещи през сезон [[2004]]/[[2005]]) (Рекорд за България, споделен с Левски)
*'''Най-голям точков актив края на сезон в „А“ група''': 79 (от 30 срещи през сезон [[2004]]/[[2005]]) (Рекорд за България, споделен с Левски)
*'''Най-много вкарани голове в един сезон в „А“ група''': 95 (в 34 срещи през сезон 1971/1972)
*'''Най-много вкарани голове в един сезон в за първенство''': 146 (в 32 срещи през сезон 2015/2016)
*'''Най-много вкарани голове в един сезон във всички официални турнири''': 180 (в 42 срещи през сезон 2015/2016)
*'''Най-малко допуснати голове в един сезон в „А“ група''': 7 (в 22 срещи като през сезон 1951) (Рекорд за България, споделен със Спартак София)
*'''Най-много мачове без гол в един сезон в „А“ група''': 10 (от [[1 март]] [[2015]] до [[16 май]] [[2015]])
*'''Най-голяма победа в „А“ група''': 12:0 (през сезон 1951 срещу Торпедо Русе) (Рекорд за България)
*'''Най-голяма победа в официален мач''': 15:0 (през ноември 1968 срещу Свобода Пещера в 1/16 финал за Купата на съветската армия)
*'''Най-много зрители на мач''': около 70000 (на 7 април 1982 срещу Байерн, на националния стадион)
*'''Златен кудрабъл за 1988 – 89''' : Шампион на България, Купа на България, Купа на Съветската армия, Суперкупа на България (и републиканската Спартакиада).
*'''Златни дубли''': 11 (1951, 1954, 1955, 1961, 1969, 1972, 1973, 1983, 1987, 1989, 1997)
*'''Най-голяма победа в КЕШ''' – 8:1 през сезон 1956/57 срещу Динамо Букурещ
*'''Най-голяма победа в Купата на УЕФА''' – 8:0 през сезон 2000/2001 срещу Шериф Тираспол
*'''Най-голяма победа в КНК''' – 9:0 през сезон 1970/71 срещу Хака
*'''Най-много участия в Европейските турнири''' – 52 пъти (Рекорд за България)
*'''Най-много победи в Европейските турнири''' – 84 (Рекорд за България)
*'''Най-много отстранени отбори в Европейските турнири''' – 49 (Рекорд за България)
*'''Най-много поредни мачове без загуба в Европейските турнири''' – 10 мача (от [[28 септември]] [[2006]] до [[1 октомври]] [[2009]]) (Рекорд за България, споделен с Ботев Пд)
 
=== Индивидуални рекорди на футболисти на ЦСКА ===
*'''Най-много пъти шампион''': [[Манол Манолов]] – 12 пъти (Рекорд за България)
*'''Най-много мачове в „А“ група''': [[Марин Бакалов]] – 454 срещи (за {{БотевПд-м}} – 353/58, за {{ЦСКА-м}} – 46/8, за [[ПФК Спартак (Пловдив)|Спартак Пд]] – 26/2, за [[ПФК Марица (Пловдив)|Марица]] – 15/0, за [[Олимпик (Тетевен)]] – 14/1) (Рекорд за България)
*'''Най-много голове за ЦСКА в „А“ група''': [[Петър Жеков]] – 144 гола
*'''Най-много голове в „А“ група''': [[Петър Жеков]] – 253 гола (8 за [[ФК Димитровград]], 101 – {{Берое-м}}, 144 – {{ЦСКА-м}}) (Рекорд за България)
*'''Най-много мачове за ЦСКА в „А“ група''': [[Иван Зафиров]] – 340 мача
*'''Най-много мачове за ЦСКА в европейските турнири''': [[Тодор Янчев]] – 42 мача
*'''Най-много мачове в един сезон на в „А“ група''': 34 мача – [[Борис Гаганелов]] (1971/72, 1972/73), [[Божил Колев]] (1972/73)
*'''Най-много голове в един сезон на „А“ група''': [[Христо Стоичков]] – 38 гола (сезон 1989/90) (Рекорд за България)
*'''Най-много голове в една среща в „А“ група''': 6 гола – [[Петър Михайлов (футболист)|Петър Михайлов]] (срещу [[ПФК Дунав (Русе)|Торпедо Русе]] през сезон [[1951]]) (Рекорд за България, споделен с [[Иво Георгиев]], [[Тодор Праматаров]] и [[Цветан Генков]])
*'''Най-скъпо продаден футболист на ЦСКА''': [[Христо Стоичков]] на Барселона за 4,5 млн. долара <ref>при цена на златото $423.80 за унция</ref>
*'''Най-скъпо закупен футболист от ЦСКА''': [[Лео Лима]] от Вашку да Гама за 1,8 млн. долара <ref>при цена на златото около $500 за унция</ref>
*'''Най-възрастен футболист на ЦСКА''': [[Стоян Колев]], 40 години и 116 дни на 29 май 2016 г.
*'''Най-млад футболист дебютирал в първия отбор на ЦСКА''': [[Валентин Антов]], 14 години и 286 дни на [[19 август]] [[2015]] г.
*'''Най-бърз гол на футболист на ЦСКА''' : [[Момчил Цветанов]], 13 секунда срещу [[Септември (София)]] на [[27 февруари]] [[2016]] г., в 19 кръг на В група
*'''Най-бърз гол на футболист на ЦСКА в Евротурнирите''' : [[Ней (футболист)|Ней]], 17 секунда срещу [[Омония (Никозия)|Омония]] във втори предварителен кръг, реванши на [[Купата на УЕФА]] [[Купа на УЕФА 2007-08|сезон 2007]]
 
=== Индивидуални рекорди на треньори на ЦСКА ===
*'''Най-много пъти шампион''': [[Крум Милев]] – 11 пъти (Рекорд за България)
*'''Най-много купи''': [[Димитър Пенев]] – 9 (4 Купи на България, 3 Купи на Съветската армия, 2 Суперкупи на България)
*'''Най-дълго треньор на отбор''': [[Крум Милев]] – 15 години (Рекорд за България)
*[[Димитър Пенев]] е обявен за '''„Треньор на 20 век“''' за България
 
== Детско-юношеска школа ==
{{основна|Детско-юношеска школа на ПФК ЦСКА (София)}}
 
Детско-юношеската школа развива млади таланти за попълване на мъжкият отбор на ПФК ЦСКА (София). В школата тренират 450 деца от всички възрасти. От ДЮШ на ЦСКА са излезли таланти като [[Стоян Йорданов]], [[Иван Методиев (спортист)|Иван Методиев]], [[Емил Костадинов]], [[Любослав Пенев]], [[Методи Деянов]], [[Ивайло Иванов (футболист)|Ивайло Иванов]] и др. Директор на школата е бившият футболист на ЦСКА [[Георги Георгиев (футболист)|Георги Георгиев (Гецата)]]
 
== Втори отбор ==
{{основна|ПФК ЦСКА (София) II}}
 
Отборът е създаден през [[1999]] за участие в дублиращото първество през сезон [[1999]]/[[2000]]. От 2008 играе редовно в дублиращата група. Гръбнакът на отбора са футболисти, които не вземат участие в официалните мачове на първият отбор и футболисти от старшата възраст на ДЮШ. От сезон 2016/2017 отборът е възстановен и играе във [[Втора професионална футболна лига|Втора лига]].
 
== Международни приятелски турнири ==
През годините футболният отбор на ЦСКА е печелил множество реномирани приятелски международни турнири.
 
=== Успехи – мъже ===
*1-ви турнир [[УЕФА Купа на Пего]] – 2008
*[[Купа „Плейстейшън“]] – 2002, 2005, 2006, 2007
*5-ти международен турнир „[[Коста Азул]]“ в [[Сетубал]] – 1991
*3-ти международен турнир „Коста Азул“ в Сетубал – 1989
*[[Футболна купа на RTL]] – 1989
*Златна купа „[[Перлата на Италия]]“ – 1984
*XI-ти турнир в Севиля (Испания) – 1982
*Международен турнир „[[Купа на мира]]“ в [[Кот д`Ивоар]] – 1979
*Седми международен турнир „[[Реал Сарагоса (турнир)|Реал Сарагоса]]“ в [[Испания]] – 1977
*Турнир „[[Валенсия (турнир)|Валенсия]]“ [[Испания]] – 1976
*Трети международен турнир „Реал Сарагоса“ в Испания – 1973
*Международен турнир „[[Палма де Майорка (турнир)|Палма де Майорка]]“ – 1971
*Международен турнир „Палма де Майорка“ – 1970
*Турнир в чест на краля на [[Мароко]] [[Мохамед V]] – 1967
*Международен футболен турнир в [[Пхенян]] ([[Северна Корея]]) – 1963
*Турнир в чест на 35-годишнината от основаването на [[Сао Паоло]] ([[Бразилия]]) – 1971
*Първа [[лятна спартакиада на Спортения комитет на дружеските армии|лятна спартакиада на СКДА]] в [[Лайпциг]] – 1957
 
=== Успехи – ветерани ===
*31-ви [[международен турнир за ветерани по футзал в Саарбрюкен|международен турнир в зала в Саарбрюкен]] ([[Германия]]) – 2003
*30-ти международен турнир в зала в Саарбрюкен (Германия) – 2002
*[[Балкански турнир за ветерани в Коринто]] – 2002
*29-ти международен турнир в зала в Саарбрюкен (Германия) – 2001
 
== Почетни листи в [[Първа професионална футболна лига|Първа лига]] и „А“ РФГ ==
{| class="wikitable" align=left
!Място!!Име!!Мачове
|-
|1||{{флаг|България}} [[Борис Гаганелов]]||350
|-
|2||{{флаг|България}} [[Иван Зафиров]]||340
|-
|3||{{флаг|България}} [[Димитър Пенев]]||329
|-
|4||{{флаг|България}} [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||304
|-
|5||{{флаг|България}} [[Аспарух Никодимов]]||296
|-
|6||{{флаг|България}} [[Панайот Панайотов (футболист)|Панайот Панайотов]]||294
|-
|7||{{флаг|България}} [[Тодор Янчев]]||290
|-
|8||{{флаг|България}} [[Димитър Якимов]]||287
|-
|9||{{флаг|България}} [[Георги Велинов]]||271
|-
|10||{{флаг|България}} [[Божил Колев]]||254
|}
 
{| class="wikitable" align=right
!Място!!Име!!Голове
|-
|1||{{флаг|България}} [[Петър Жеков]]||144
|-
|2||{{флаг|България}} [[Димитър Якимов]]||141
|-
|3||{{флаг|България}} [[Никола Цанев]]||118
|-
|4||{{флаг|България}} [[Спас Джевизов]]||96
|-
|5||{{флаг|България}} [[Иван Колев (футболист)|Иван Колев]]||92
|-
|6||{{флаг|България}} [[Димитър Миланов (футболист)|Димитър Миланов]]||87
|-
|7||{{флаг|България}} [[Ивайло Андонов]]||85
|-
|8||{{флаг|България}} [[Христо Стоичков]]||83
|-
|8||{{флаг|България}} [[Любослав Пенев]]||83
|-
|10||{{флаг|България}} [[Стойчо Младенов]]||80
|}
{{clear}}
* Данните са до 20 юли 2017.
 
== Привърженици ==
[[Файл:Ultras CSKA Sofia.jpg|мини|дясно|250п|Запалянковци на ЦСКА]]
 
=== Фен-клубове ===
ЦСКА е един от най-популярните клубове в [[България]], като привържениците му са организирани във Фен клуб „Сектор Г“ и над 798 <ref>[http://www.gol.bg/nachalo/2007-12-23/otkrit-be-fenklub-nomer-798-na-cska ЦСКА откри фенклуб №798, Gol.bg]</ref> фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фен клубове на ЦСКА има в [[Австрия]], [[Англия]], [[Аржентина]], [[Армения]], [[Беларус]], [[Германия]], [[Испания]], [[Италия]], [[Канада]], [[Китай]], [[Република Македония|Македония]], [[Румъния]], [[Русия]], [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Сърбия]], [[Уругвай]], [[Франция]], [[Хонконг]], [[Швейцария]], [[Швеция]].
 
Седалището на официалния фен клуб на ЦСКА е в [[София]].
 
=== Известни привърженици ===
{{колони|3|
* [[Георги Първанов]]
* [[Стефан Данаилов]]
* [[Цецка Цачева]]
* [[Цветан Цветанов]]
* [[Волен Сидеров]]<ref>[http://dnes.dir.bg/news/cska-partii-bsp-gerb-shampion-15332917 ”ЦСКА шампион” обедини ГЕРБ, БСП, ДПС и ”Атака”.] „dir.bg“
</ref>
* [[Мая Манолова]]
* проф. [[Огнян Герджиков]]
* [[Слави Трифонов]]
* [[Ники Кънчев]]
* [[Светла Петрова]]
* [[Йорданка Христова]]
* [[Николай Александров (журналист)|Николай Александров]]
* [[Тодор Кирков]]
* [[Георги Коритаров]]
* [[Иван Гарелов]]
* [[Недялко Йорданов]]
* ген. [[Любен Петров]]
* ген. [[Добри Джуров]]
* [[Валя Ахчиева]]
* [[Елин Рахнев]]
* [[Мария Илиева]]
* [[Спенс (рапър)|Спенс]]
* [[Гергана Полежанова]]
* [[Кольо Гилъна]]
* [[Лия]]
* [[Христо Гърбов]]
* [[Добрин Векилов|Дони]]
* [[Момчил Колев|Момчил]]
* [[Йоанна Драгнева|Йоана]]
* [[Юлиян Вергов]]
* [[Борис Борисов - Бобсан]]
* [[Иво Андреев]]
* [[Васил Василев - Зуека]]
* [[Долорес Арсенова]]
* [[Станимир Илчев]]
* [[Иво Атанасов]]
* [[Тодор Шабански]]
* [[Гълъбин Боевски]]
* [[Румен Леонидов]]
* [[Стоян Александров]]
* [[Константин Коцев]]
* [[Мими Иванова]]
* [[Павел Поппандов]]
* [[Велко Кънев]]
* [[Виолета Гиндева]]
* [[Румен Луканов]]
* [[Иван Такев]]
* [[Милен Велчев]]
* [[Калин Катев]]
* [[Стойко Пеев]]
* [[Никола Анастасов]]
* [[Здравко Желязков|Здравко от „Ритон“]]
* [[Вежди Рашидов]]
* [[Сашка Васева]]
* [[Ирен Онтева]]
* [[Бойко Василев]]
* [[Део]]
* [[Николай Камов]]
* ген. [[Михо Михов]]
* [[Ивайло Христов]]
* акад. [[Благовест Сендов]]
* [[Никола Филчев]]
* [[Васил Михайлов]]
* [[Евтим Милошев]]
* [[Радо Шишарката]]
* [[Елена Гаврилова]]
* [[Григор Вачков]]
* [[Станислав Стратиев]]
* [[Любомир Шарланджиев]]
* [[Невена Коканова]]
* [[Ива Екимова]]
* [[Видин Даскалов]]
* [[Румен Петков (политик)|Румен Петков]]
* [[Ваня Щерева]]
* [[Каризма|Галя и Миро от Каризма]]
* [[Румънеца]]
* [[Веселин Маринов]]
* [[Маша Илиева]]
* [[Мадлен Пенева]]
* [[Елена Гърбева]]
* [[Тончо Токмакчиев]]
* [[Весела Лечева]]
* [[митрополит Кирил]]
* [[Орлин Горанов]]
* [[Румен Радев]]
* [[Таня Боева]]
* [[Устата]]
* [[Азис]] <ref>[http://football24.bg/novina/78648-azis-stana-fen-na-cska Азис стана фен на ЦСКА.] „football24.bg“ 30.5.2012.
</ref>
* [[Мая Нешкова]]
* [[DJ Happy Fine]]
* [[Неофит Български]]<ref>[http://www.sportal.bg/news.php?news=420155 Новият патриарх – фен на ЦСКА]</ref>
}}
 
== Вижте също ==
* [[ПФК ЦСКА (София) - „Б“ отбор]]
* [[АС-23]]
* [[Шипка (София)]]
* [[Чавдар (София)]]
* [[Септември при ЦДВ]]
* [[Ц.Д.Н.В.]]
* [[Отбор на Софийския Гарнизон]]
* ЦДНА
* [[ЦСКА "Червено знаме"]]
* [[ЦСКА "Септемврийско знаме"]]
* [[ЦФКА "Средец"]]
* [[Спортна тренировъчна база „Панчарево“]]
* [[Спортен комплекс „Червено знаме“]]
* ЦСКА – значения
* [[ВК ЦСКА (София)|Волейболен Клуб ЦСКА]]
* [[БК ЦСКА (София)|Баскетболен Клуб ЦСКА]]
* [[Купа „Плейстейшън“‎]]
* [[Футболисти, играли в ЦСКА]]
* [[Треньори на ПФК ЦСКА София]]
* [[ПФК ЦСКА (София) през сезон 2007/08]]
* [[Българска армия (стадион)]]
* [[Екипи на ЦСКА]]
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://www.cska.bg/ Официален сайт]
* [http://forum.cskasofia.com/ Официален форум]
* [http://www.cska.net/ Първият фен сайт на ЦСКА]
* [http://www.cskasofia.com/ Фен сайт на ЦСКА]
 
{{fb старт}}
{{Първа професионална футболна лига}}
{{fb край}}
{{fb старт}}
{{ПФК ЦСКА (София) сезони}}
{{fb край}}
 
{{Избрана статия|1035045|24 юни 2007}}
 
{{СОРТКАТ:ЦСКА София}}
[[Категория:ПФК ЦСКА (София)| ]]
[[Категория:Български футболни отбори|ЦСКА]]
[[Категория:Софийски футболни отбори|ЦСКА]]
[[Категория:Основани в България през 1948 година]]