'''Зебу''' (''Bos primigenius indicus''), познат още като „гърбаво говедо“ от семейството на едрия рогат добитък. За разлика от останалите представители на едрия рогат добитък като [[крави]], [[бизон]]и и [[як]]ове, зебу е много добре приспособено за живот към тропически климат.
Зебу е преживно животно, чийто родоначалник се предполага, че е [[ЗондскиТур бантенг(говедо)|зондския бантенгтурът]].<ref>http://ebooks.pensoft.net/book/8202/retracing-the-aurochs-history-morphology-and-ecology-of-an-extinct-wild-ox</ref> Живее в тропическа [[Азия]], откъдето е било пренесено в [[Европа]] и оттам в цяла [[Африка]] и на [[Мадагаскар]]. Индийското зебу е опитомено още в най-стари времена. Характерна особеност на това животно е гърбът в областта на [[холка]]та. Подобно на [[камила]]та зебу има една или две месести гърбици, които служат като хранително и водно депо. Те достигат до 5 - 8 kg, което се равнява на около 3% от общата им маса. При биците гърбицата е развита по-силно. Главата на зебуто е дълга и тясна, с изпъкнало [[чело]]. [[Уши]]те са увиснали, шията е голяма. Краката са средно дълги и право поставени. [[Рог]]ата са различни по големина и форма. Цветът на космената покривка е различен, но най-често се срещат черна, сива, червена и пъстра. Животните имат плътна и тлъста [[кожа]], която отделя силно миришеща [[лой]] (сало). Тя отблъсква [[кърлеж]]ите, преносители на [[бабезиоза|пироплазмидози]].
== Разпространение == Зебуто се развъжда в [[Индия]] и Африка, в тропическите и субтропическите области на [[Америка]], в [[Близък изток|Близкия изток]].
Жителите на [[Азербайджан]] ласкаво наричат зебуто „кърмачка“. Млечността на кравите зебу не е висока, но животните са много издръжливи, и по-добре от [[Говеда (род)|говедата]] се приспособяват към разнообразни климатични условия. През зимата хранят зебу с различни смески и комбинирани фуражи. А когато тревата едва що се покаже изпод снега, откарват животните на пасищата.
В Куба отглеждатсе отглежда кубинско зебу. При кръстосването му с местни сиви и червени степни говеда се получават хибриди — рекордьори по отношение на жизненост и пригодност към местните условия. Добри резултати са получени от такива кръстоски и в стопанството „[[Аскания Нова]]“ в бившия [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Хибридите тежат 400 - 450 kg, млеконадоят от най-добрите животни е 3000 - 3500 литра при масленост 4,2 - 4,5%.
