Уикипедия

Джордже Симич: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 10:
'''Джордже Симич''' ({{lang-sr|Ђорђе Симић|Đorđe Simić}}) е сръбски политик и държавник.
 
Той е 2 пъти министър-председател на [[Кралство Сърбия]], и едновременно министър на външните работи, през периодите 24 януари – 3 април [[1894]] г. и 27 декември [[1896]] – 19 октомври [[1897]] г. Сенатор и председател на Държавния съвет на Сърбия (административен съд и административен орган) от 1901 г. Многократно заема ръководни дипломатически длъжности зад граница.
 
== Биография ==
Симич е роден в 1843 година в аристократическо семейство. След образованието си в Белград следва държавни науки в Берлин, [[Хайделберг]] и Париж.
Симич е роден в 1843 година. Многократно заема дипломатически длъжности, бил е посланик в Санкт Петербург и във Виена. От 1882 до 1884 година Симич е сръбски генерален консул в София.<ref>Вазов, Иван Минчов. Събрани съчинения, Том 21, Български писател, 1979, стр. 464</ref>
 
Постъпва в Министерството на външите работи, където е началник на политическия отдел от 1867 до 1882 г. От 1882 до 1884 година е генерален консул в София<ref>Вазов, Иван Минчов. „Събрани съчинения“, Том 21, изд. „Български писател“, 1979, стр. 464</ref>. Представлява родината си като [[пълномощен министър]] (ръководител на [[дипломатическа мисия]]): Санкт Петербург (1887-1890), Виена (1890-1894), Рим (1900-1901), Константинопол (1903-1906), Виена (1906-1912).
Докато е посланик в Русия, Симич участва в публичен диспут на 22 януари 1890 година, на който да се обсъди картата на славянските народи, издадена от [[Славянско благотворително общество|Славянското благотворително общество]].<ref>Историческо дружество „Българска орда“, Известия, томове 6 - 8, Орда, 2000, стр. 133</ref> Диспутът е организиран от Руското имперско географско дружество и има за цел да се установи южнославянската териториално-етническа карта на Балканите.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm | заглавие = Митрополит Методий Кусев - живот в дати. | достъп_дата = 5 май 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = Списание „Домино“, брой 37, 1998 година| издател = Цитирано по pravoslavieto.com | език = | цитат = }}</ref> Сред участниците са сръбският посланик Джордже Симич, видният археолог от хърватски произход [[Стефан Веркович]] и изтъкнатият български духовник [[Методий Кусев]], който води със себе си 14 семинаристи, българи от Македония. По време на диспута Симич изразява великосръбските шовинистични претенции върху Македония и западните български предели.<ref>[[Разум (списание)|Разум: Теоретично списание за политика и култура]], Броеве 1–4, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 161.</ref> Кусев се сблъсква със сръбския дипломат Джордже Симич, който настоява на картата на славянските народи, издадена от Славянското благотворително общество македонското население да е отбелязано като сръбско.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 435. ISBN 954321056X</ref> След изказванията на сърбина Кусев блестящо защитава българския етнически характер на Македония и разгромява сръбските претенции. В речта си Методий заключва:▼
 
▲Докато е посланик в Русия, Симич участва в публичен диспут на 22 януари 1890 година, на който да се обсъдиобсъжда картата на разселение на славянските народи, издадена от [[Славянско благотворително общество|Славянското благотворително общество]].<ref>Историческо дружество „Българска орда“, Известия, томове 6 - 8, Орда, 2000, стр. 133</ref>. Диспутът е организиран от Руското имперско географско дружество и има за цел да се установи южнославянската териториално-етническа карта на Балканите.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm | заглавие = Митрополит Методий Кусев - живот в дати. | достъп_дата = 5 май 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = Списание „Домино“, брой 37, 1998 година| издател = Цитирано по pravoslavieto.com | език = | цитат = }}</ref>. Сред участниците са сръбският посланик Джордже Симич, видният археолог от хърватски произход [[Стефан Веркович]] и изтъкнатият български духовник [[Методий Кусев]], който води със себе си 14 семинаристи, българи от Македония. По време на диспута Симич изразява великосръбските шовинистични претенции върху Македония и западните български предели.земи<ref>[[Разум (списание)|Разум: Теоретично списание за политика и култура]], Броеве 1–4, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 161.</ref>. Кусев се сблъсква със сръбския дипломат Джордже Симич, който настоява на картата на славянските народи, издаденаиздавана от Славянското благотворително общество, македонското население да е отбелязано като сръбско.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 435. ISBN 954321056X</ref>. След изказванията на сърбина Кусев блестящо защитава българския етнически характер на Македония и разгромява сръбските претенции. В речта си Методий заключва:
{{цитат|Македония в своите жители само сърби няма!<ref>Тошев, Светозар. Братски съдби, Издателство „Христо Г. Данов“, 1990, стр. 195.</ref>}}
В резултат на това Симич подава оставка като посланик и напуска Санкт Петербург, тъй като вече не може да предявява сръбските претенции към Македония пред руските държавници.<ref>[[Разум (списание)|Разум: Теоретично списание за политика и култура]], Броеве 1–4, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 162</ref>▼
 
Симич е министър-председател на Кралство Сърбия вза кратко през 1894 година и в периодапрез 1896 - 1897 година. Сключва краткотрайна [[Българо-сръбско споразумение (1897)|спогодба с България]] по [[македонския въпрос]].<ref>{{cite book | last = Попов | first = Радослав | coauthors = Елена Стателова, Василка Танкова | title = История на Българската дипломация 1879–1913 г. | publisher = Фондация „Отворено общество“ | year = 1994 | location = София | isbn = 954-520-038-3 | pages = 238-239 | url = http://lib.sudigital.org/record/19693/files/SUDGTL-BOOK-2013-664.pdf | accessdate = 26.04.2015}}</ref>.▼
▲В резултат на това Симич подава оставка като посланик и напуска Санкт Петербург, тъй като вече не може да предявява сръбските претенции към Македония пред руските държавници.<ref>[[Разум (списание)|Разум: Теоретично списание за политика и култура]], Броеве 1–4, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 162</ref>
 
▲Симич е министър-председател на Кралство Сърбия в 1894 година и в периода 1896 - 1897 година. Сключва краткотрайна [[Българо-сръбско споразумение (1897)|спогодба с България]] по [[македонския въпрос]].<ref>{{cite book | last = Попов | first = Радослав | coauthors = Елена Стателова, Василка Танкова | title = История на Българската дипломация 1879–1913 г. | publisher = Фондация „Отворено общество“ | year = 1994 | location = София | isbn = 954-520-038-3 | pages = 238-239 | url = http://lib.sudigital.org/record/19693/files/SUDGTL-BOOK-2013-664.pdf | accessdate = 26.04.2015}}</ref>
 
== Бележки ==
Ред 30:
{{СОРТКАТ:Симич, Джордже}}
[[Категория:Министър-председатели на Сърбия]]
[[Категория:Външни министри на Сърбия]]▼
[[Категория:Посланици на Сърбия]]
[[Категория:Посланици в Австро-Унгария]]
[[Категория:Посланици в Османската империя]]
[[Категория:Посланици в Италия]]
[[Категория:Посланици в Русия]]
[[Категория:Консули на Сърбия]]
Line 37 ⟶ 40:
[[Категория:Дейци на сръбската пропаганда в Македония]]
[[Категория:Родени в Белград]]
▲[[Категория:Външни министри на Сърбия]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Джордже_Симич“.