Витус Беринг: Разлика между версии

По време на [[Прутска война|Руско-турската война]] (1710 – 1713) участва в Прутския поход, като командва 22-оръдеен кораб и през 1715 е произведен в капитан IV ранг. Към края на [[Северна война|Северната война]] (1699 – 1721) е вече капитан на 90-оръдейна [[фрегата]]. След приключването на войната подава оставка, но през 1724 по заповед на Петър I се връща във флота, произведен е в капитан 1-ви ранг и е назначен за ръководител на Първата камчатска експедиция.

 

От 1725 до 1730 е водач на Първата камчатска експедиция. По замисъла на императора е необходимо ''„На [[Камчатка]] или на друго място да се построят два кораба. С тези кораби да се плава покрай земите на север, за да се стигне [[Америка]]“''.

 

В началото на септември 1727 с два малки кораба участниците се прехвърлят в [[Болшерецк]], на западното крайбрежие на Камчатка. От там значителна част от оборудването до началото на зимата е прекарано с лодки по реките [[Болшая (река)|Болшая]] и [[Камчатка (река)|Камчатка]] до [[Нижнекамчатск]], на източния бряг на полуострова, а през зимата останалите багажи са пренесени с [[Кучешки впряг|кучешки впрягове]].

 

Към средата на лятото на 1728 г., с неимоверни усилия и напрежение, е построен малък кораб „Свети Гавраил“, с който на 14 юли експедицията отплава на север покрай източния бряг на [[Азия]]. Заснема и картира около 600 км от северната половина на източното крайбрежие на п-ов Камчатка, в т.ч. п-ов Камчатски и п-ов Езерен, [[Карагинския залив]] и остров [[Карагински (остров)|Карагински]]. Беринг и Чириков грубо картират около 2500 км от бреговата линия на Североизточна Азия.

 

В началото на август, на {{coord|65|50|N|179|10|W|}}, вторично откриват залива [[Кръст (залив)|Кръст]] и южното крайбрежие на полуостров [[Чукотка]] до нос Чукотски включително ({{coord|64|15|N|173|15|W|}}), в т.ч. залива [[Провидения (залив)|Провидения]] (вторично,{{coord|64|25|N|173|15|W|}}) и остров [[Сейнт Лорънс (остров)|Сейнт Лорънс]] (10 август, най-големия остров в [[Берингово море]]). На 13 август корабът преминава през [[Берингов проток|Беринговия проток]] без да е видян на изток брега на [[Северна Америка]], на 15 август в [[Чукотско море]] достигат до 67º 18` с.ш. и поемат обратно, като в протока откриват остров [[Ратманов]] (Голям Диомид). Определят координатите на редица крайбрежни пунктове от нос [[Дежньов (нос)|Дежньов]] до нос [[Лопатка (нос)|Лопатка]].

 

След завръщането си участниците в експедицията провеждат ново зимуване в Нижнекамчатск. През лятото на 1729 Беринг прави нов опит за достигане на американския бряг, но на 8 юли, три дни след излизането му в открито море и след като изминава около 200 км на изток, поради силния насрещен вятър и мъглата, заповядва да се върнат обратно. Корабът заобикаля Камчатка от юг и на 24 юли акостира в Охотск. По време на това плаване руснаците описват и картират южната половина на източния и малка част от западния бряг на полуострова на протежение над 1000 км.

 

През февруари 1730 Беринг се завръща в [[Петербург]] след петгодишно отсъствие. Той не успява да разреши основната му поставена задача, но все пак завършва откриването на североизточното крайбрежие на [[Азия]]. Заедно с [[Алексей Чириков]] и [[Мичман|мичмана]] Пьотър Авраамович Чаплин съставя карта на Северизточна Азия, която е високо оценена от такива специалисти като [[Джеймс Кук]], която значително превъзхожда своите предшественици по точност и достоверност на изобразеното крайбрежие. Естествено, картата има и много неточности. Полуостров Камчатка е силно скъсен, [[Анадирски залив|Анадирския залив]] е много малък, неверни са очертанията и на [[Чукотка|Чукотския п-ов]].

 

След завръщане от първата си експедиция в Петербург, Беринг дава обширен отчет за извършеното през тези пет години и предлага грандиозен проект за нова експедиция, която да проведе всестранно изучаване на северното крайбрежие на [[Русия]], вътрешните райони на [[Сибир]] и плаване към бреговете на [[Америка]] и [[Япония]]. Проектът е одобрен и той е назначен през 1733 за ръководител на Втората камчатска експедиция, в която участват около 6 хил. човека, като към всеки отряд са прикомандировани и научни работници. По своите мащаби, размах и достигнатите от нея резултати няма равни в световната история на географските открития. Руските пътешественици и мореплаватели изследват и картират северните брегове на Русия от [[Архангелск]] до [[Чукотка]], достигат Америка и Япония, откриват [[Аляска]] и [[Алеутски острови|Алеутските о-ви]]. Половин век след Беринг великия английски мореплавател Джеймс Кук пише: ''„Отдавайки дължимото към паметта на Беринг, аз съм длъжен да кажа, че той много добре е обозначил тези брегове, а ширините и дължините на носовете е определил с такава точност, която трудно би трябвало да се очаква“''.

 

В началото на 1734 цялата експедиция начело с Беринг се събира в [[Тоболск]]. Оттам той изпраща няколко сухопътни отряда от [[Геодезист|геодезисти]] за картиране на бреговете на [[Северния ледовит океан]] и заминава за [[Якутск]], където пристига в края на октомври. Цели три години Беринг пребивава в Якутск, като организира строителството на няколко ковашки и въжарски работилници, събирането на смола и изработването на такелажа за корабите, оказва помощ на попадналия в тежко положение отряд на [[Мартин Шпанберг]], обезпечава транспортирането на оборудването и припасите до [[Охотск]]. В Якутск се събират около 800 участници от различни отряди на експедицията – [[Офицер|офицери]], научни работници, [[Топография|топографи]], майстори, [[Матрос|матроси]], войници и заточеници за превозване на товарите. В отговор на настойчивите му молби за помощ бездействащите местни власти започват да пишат доноси в столицата и всячески се опитват да възпрепятстват набавянето на продоволствия и оборудване. Въпреки всичко Беринг напуска Якутск и заминава за Охотск едва тогава, когато се убеждава, че всички отряди са оборудвани и обезпечени с провизии. В Охотск пристига през есента на 1737 и отново цели три години се бори с множество трудности по организацията на експедицията, много от които са по вина на местния комендант. Построени са два нови, големи кораба „Свети Петър“ и „Свети Павел“ с водоизместимост около 200 т. В началото на септември 1840 отплава за [[Камчатка]]. На източния бряг на полуострова, в залива [[Авача (залив)|Авача]] експедицията провежда последното си зимуване в новооткрития прекрасен [[Петропавловски залив]], кръстен по името на двата кораба.

 

На 4 юни 1741, осем години след отпътуването си от [[Петербург]], Беринг и Чириков се отправят на изток. Всеки от тях командва по един от двата кораба и с екипаж от 75 човека. На 20 юни в гъстата [[мъгла]] двата кораба се разделят завинаги. Беринг на „Свети Петър“ поема на североизток. На 17 юли, на 60º 20`с.ш., открива планината [[Сейнт Елаяс]] (Свети Илия; връх [[Кенеди (връх)|Кенеди]], 5488 м) и спускащият се от нея ледник [[Беринг (ледник)|Беринг]], а на [[20 юли]], на {{coord|59|55|N|144|25|W|}} – остров [[Каяк (остров)|Каяк]]. На 22 юли, на {{coord|60|05|N|147|25|W|}}, открива остров [[Монтагю (Аляска)|Монтагю]], разположен на изток от полуостров [[Кенай]], на {{coord|56|33|N|154|06|W|}} – остров [[Ситкинак]], разположен на юг от остров [[Кодиак]], а на 26 юли – големия остров Кодиак. На 2 август открива остров [[Чириков (остров)|Чириков]] ({{coord|55|50|N|155|40|W|}}). На 4 август открива един от върховете на полуостров [[Аляска (полуостров)|Аляска]], а на 14 август, на {{coord|56|10|N|156|45|W|}} – островите [[Симиди (острови)|Симиди]]. На 29 август открива о-вите [[Шумагин (острови0|Шумагин]] ({{coord|55|00|N|160|0|W|}}), на 24 септември – остров [[Атха]], на 25 септември – част от [[Андреяновски острови|Андреяновските о-ви]], в т.ч. на {{coord|51|32|N|179|00|E|}} – остров [[Амчитка]], а на 28 и 29 октомври – [[Близки острови|Близките о-ви]] ({{coord|52|40|N|173|30|E|}}), в т.ч. остров [[Киска (остров)|Киска]]. На 4 ноември, на {{coord|55|00|N|166|15|E|}}, открива остров [[Беринг (остров)|Беринг]] (1660 км²) от групата на [[Командорски острови|Командорските о-ви]].

 

* залив Беринг (Якутат, {{coord|59|44|N|139|45|W|}}) – в северната част на [[Тихи океан|Тихия океан]], [[Аляска]];

* ледник Беринг ({{coord|60|13|N|143|18|W|}}) – в [[Аляска]];

* нос Беринг – в [[Магаданска област]], [[Русия]];

* нос Беринг ({{coord|65|00|N|175|53|W|}}) – на п-ов [[Чукотка]], [[Русия]];

* остров Беринг ({{coord|55|00|N|166|18|E|}}) – в [[Берингово море]], [[Командорски острови]], [[Русия]];

* полуостров Беринг – в [[Магаданска област]], [[Русия]];

* река Беринг – в [[Аляска]], от басейна на залива [[Аляска (залив)|Аляска]];

* село Беринговски ({{coord|63|05|N|179|21|E|}}) – на п-ов [[Чукотка]], [[Русия]].