Република Карелия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 41:
=== Релеф ===
Страната попада в източната част на Балтийския щит, като релефът ѝ представлява хълмиста равнина с ясно изразени следи (моренни валове, ози, езерни котловини и др.) от дейността на древния ледник, покривал днешната територия на Каралия. На запад и северозапад се простират източните части на възвишението Манселкя, започващо във [[Финландия]]. В северозападния ъгъл на страната, в близост до границата с [[Финландия]] се намира най-високата ѝ точка – връх '''Нуоруунен 577 m'''. Източно от възвишението Манселкя се намира Западно-Карелското възвишение – три реда ниски възвишения (ридове) с посока от северозапад на югоизток и смаксимална височина до 417 m. В пониженията между ридовете се намират малки езерно-ледникови равнини, заето от големи и малки езера и блата. Основните низини са три: Прибеломорска, Олонецка и Водлинска. Крайбрежието на [[Бяло море (Русия)|Бяло море]] (Поморски и Карелски бряг) е силно разчленено с множество, заливи, полуострови и острови.
=== Полезни изкопаеми ===
От полезните изкопаеми с промишлено значение са строителните материали (гранит, диабаз, кварцит,
=== Климат ===
▲От полезните изкопаеми с промишлено значение са строителните материали (гранит, кварцит и доломит), железните руди и слюдата.
Страната се намира в умерения климатичен пояс и съчетава умерено-континенталния и морския климат: сравнително мека и продължителна зима, прохладно лято, висока относителна влажност на въздуха, малка температурна дневна и годишна амплитуда. Средна февруарска температура от -9°С до -13°С, средна юлска 14 – 16°С. Средногодишната сума на валежите на югозапад е около 600 mm, а на север 400 – 500 mm с максимум през лятото. Продължителността на вегетационния период (с денонощни температури над 10°С) от 125 дни на юг до 70 дни на север.
=== Води ===
От изток на запад, а след това на северозапад през централната част на Карелия преминава Главния вододел между водосборните басейни на [[Северния ледовит океан]] ([[Бяло море (Русия)|Бяло море]], 60%) и [[Атлантическия океан]] ([[Балтийско море]], 40%). Речната мрежа е представена от около 27,6 хил. реки с обща дължина около 83 хил. km. В голямата си част тези реки са малки, съединяващи многочислените проточни езера и образуващи големи езерно-речни системи. Макар и малки те са многоводни, с прагове и водопади, със слабо врязани долини. Подхранването им е смесено – снежно-дъждовно (40% и 30% съответно) и са с характерно пролетно пълноводие и зимно маловодие. Поради това, че езерата през които протичат се явяват естествени регулатори на речния отток фазите на речния режим не са така ясно изразени. Карелските реки обикновено замръзват през ноември или декември, а се размразяват през април или началото на май. Най-големи реки са: Кем, Виг, Керет, вливащи се [[Бяло море (Русия)|Бяло море]], и Водла, Суна, Шуя, вливащи се в [[Онежко езеро|Онежкото езеро]].
==Население==
| |||