Република Карелия: Разлика между версии

Република Карелия е разположена в северозападната част на [[Европейска Русия]], в Северозападния федерален окръг и Северния икономически район. Заема територия от 180 520 km² (1,05% от територията на Руската федерация, 17-то място в държавата). На запад граничи с [[Финландия]], на север – с [[Мурманска област]], на изток – с [[Архангелска област]] и на юг – с [[Вологодска област|Вологодска]] и [[Ленинградска област]]. На североизток се мие от бреговете на [[Бяло море (Русия)|Бяло море]], а на юг в нейните предели попадат големи участъци от [[Ладожко езеро|Ладожкото]] и [[Онежко езеро|Онежкото]] езера.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article059057.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Карелия</ref>

Страната попада в източната част на Балтийския щит, като релефът ѝ представлява хълмиста равнина с ясно изразени следи (моренни валове, ози, езерни котловини и др.) от дейността на древния ледник, покривал днешната територия на Каралия. На запад и северозапад се простират източните части на възвишението Манселкя, започващо във [[Финландия]]. В северозападния ъгъл на страната, в близост до границата с [[Финландия]] се намира най-високата ѝ точка – връх '''Нуоруунен 577 m'''. Източно от възвишението Манселкя се намира Западно-Карелското възвишение – три реда ниски възвишения (ридове) с посока от северозапад на югоизток и смаксимална височина до 417 m. В пониженията между ридовете се намират малки езерно-ледникови равнини, заето от големи и малки езера и блата. Основните низини са три: Прибеломорска, Олонецка и Водлинска. Крайбрежието на [[Бяло море (Русия)|Бяло море]] (Поморски и Карелски бряг) е силно разчленено с множество, заливи, полуострови и острови.<ref name="bse"></ref>

От полезните изкопаеми с промишлено значение са строителните материали (гранит, диабаз, кварцит, мрамор, доломит), пегматити, желязна руда (железни кварцити – Костомукшко находище, титано-магнетити – Пудожгорско находище), слюда.<ref name="bse"></ref>

Страната се намира в умерения климатичен пояс и съчетава умерено-континенталния и морския климат: сравнително мека и продължителна зима, прохладно лято, висока относителна влажност на въздуха, малка температурна дневна и годишна амплитуда. Средна февруарска температура от -9°С до -13°С, средна юлска 14 – 16°С. Средногодишната сума на валежите на югозапад е около 600 mm, а на север 400 – 500 mm с максимум през лятото. Продължителността на вегетационния период (с денонощни температури над 10°С) от 125 дни на юг до 70 дни на север.<ref name="bse"></ref>

Основните почви в Карелия са: подзолисти, блатно-подзолисти и блатни. Горите заемат 1/2 от територията на страната, като експлоатационните им запаси съставлават над 600 млн.m³. 58% са запасите от бор, 38% – смърч и 4% широколистни (карелска бреза, елша, осика). Животинският сват е разнообразен – бял заек, речен бобър, андатра, кафява мечка, северен елен, лос и др. Важно промишлено значение имат морските и сладководни риби.<ref name="bse"></ref>