Дуло: Разлика между версии

Въпреки, че са предложени множеството теории, значението и произходът на името Дуло и на рода остават неясни.<ref>The Early Medieval Balkans, John Van Antwerp Fine, The University of Michigan Press (2000), page 66.</ref> Голямата част от изследователите приемат, че той е от [[тюркски народи|тюркски]] произход,<ref>[https://books.google.bg/books?id=rcFGhCVs0sYC&pg=PA209&dq=dulo+clan+turkic&hl=en&sa=X&ei=pnvtVN6iKZP7ap6MgpAD&ved=0CB0Q6AEwADgK#v=onepage&q&f=false The Making of the Slavs: History and Archaeology of the Lower Danube Region, c.500 – 700, Florin Curta, Cambridge University Press, 2001, ISBN 1139428888, p. 209.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=hEuIveNl9kcC&pg=PA13&dq=dulo+clan+hunns&hl=en&sa=X&ei=g3XtVJW2HYX5ygPwqoLQDA&ved=0CCQQ6AEwAQ#v=onepage&q&f=false The Jews of Khazaria, KevinBrook, Rowman & Littlefield, 2006, ISBN 1442203021, p. 13.]</ref> като е тясно свързан с племената [[дулу]] от [[Западнотюркски хаганат|Западнотюркския хаганат]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=ST6TRNuWmHsC&pg=PA261&dq=dulo+western+turk&hl=bg&sa=X&ei=4bnuVITpLsjvUNSDgpgC&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false The Cambridge History of Early Inner Asia, Denis Sinor, Cambridge University Press, 1990, ISBN 0521243041, p. 261.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=EbIyAQAAQBAJ&pg=PA71&dq=dulo+western+turkic&hl=bg&sa=X&ei=WbvuVOa5N4XzUMXQgaAN&ved=0CDAQ6AEwAg#v=onepage&q&f=false Byzantium and Bulgaria, 775 – 831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 9004206965, p. 71.]</ref> [[Питър Голдън]] отбелязваНезависимо, че управляващатасъщо династияподкрепя Дулотюркския на българските племена които са включени в съставапроизход на Западния тюркски хаганатрода, е възможто да има хунски произход<ref>Peter B. Golden, Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs, Publisher: Ashgate/Variorum, 2003, ISBN 0860788857, стр. 71.</ref> и[[Питър Голдън]] счита връзката Дуло-дулу за спекулативна.<ref>OQ AND OĞUR ~ OĞUZ*, Peter B. Golden, бележка 37, "... but a Dulo-Dulu connection, however appealing as a legitimating source for Bulğar kingship, cannot be established on the basis of our current data." http://www.enu.kz/repository/repository2014/oq-and-ogur.pdf</ref> Друга теория за произхода на Дуло е [[хуни|хунската теория]]., <ref>http://www.promacedonia.org/en/sr/</ref><ref>http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_1.html</ref><ref>The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest, David Marshall Lang,стр. 49: "... and was the last of the great house of Dulo to occupy the throne, with him died out the lineage of Attila the Hun"</ref><ref>The Huns, Rome and the birth of Europe, Hyun Jin Kim, Cambridge University Press, стр. 59 : „Pritsak argues for a connection between the name Dulo and the name of the old Xiongnu ruling house Tu-ko(EMC Duo-klo“</ref> като самите хуни също дълго време са смятани за тюрки, но това виждане не е безспорно.<ref>Maenchen-Helfen, Otto J. (1973). The World of the Huns: Studies in Their History and Culture (Edited by Max Knight). University of California Press. ISBN 0-520-01596-7, стр. 441.</ref><ref>Grousset, Rene (1970). The Empire of the Steppes. Rutgers University Press. p.78. ISBN 0-8135-1304-9.</ref>

Според някои изследвания [[тотем]]ното животно на рода е [[Вълк (митология)|вълка]],<ref>Historia naturalis bulgarica, бр. 8, 1997, стр. 51 – 68, Българска академия на науките, Вълкът (Canis lupus L,) във вярванията, фолклора u бита на българина, Николай Боев.</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=kyOoPr7YJWYC&pg=PA103&lpg=PA103&dq=дуло+вълка&source=bl&ots=PwTLeuzRHw&sig=V8wcPi0fahvShBJXiD9iDN_h_zo&hl=en&sa=X&ei=VsruVOr4OKnvywP1tYGIDA&ved=0CFYQ6AEwCg#v=onepage&q&f=false Български светци и празници: Ритуали и забрани, гадания, предсказания и магии, метеорологични прогнози, обредни вещи, храни и символи, Лилия Старева, TRUD Publishers, 2005, ISBN 9545285419, стр. 103.]</ref> каквото е и значението на името на първия представител на рода, за чиято идентификация няма спорове – [[Кубрат]].<ref>[https://books.google.bg/books?ei=F_HuVOPROYrpUs6AhIAK&hl=bg&id=qrRhAAAAMAAJ&dq=кубрат+вълк&focus=searchwithinvolume&q=+вълк Съпоставително езикознание, том 6, Софийски университет „Кл. Охридски“, 1981 г. стр. 88.]</ref><ref>[https://books.google.bg/books?id=wCUXAQAAIAAJ&q=кубрат+вълк&dq=кубрат+вълк&hl=bg&sa=X&ei=A_nuVJXxNMitU8H0gpAO&ved=0CEMQ6AEwCDgK Българска етнография (етнология), учебник, Николай Колев, Gaberoff, 2000, стр. 63.]</ref> Вълкът е приеман също така и от други степни азиатски народи, като тюрките и монголите, за техен митичен прародител.<ref>Wink, André (2002). Al-Hind: The Making of the Indo-Islamic World. Brill Academic Publishers, p. 65. ISBN 0-391-04173-8.</ref>