Разлика между версии на „Република Крим“

редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
|--
| [[Площ]]<br>
| 26 081 кмkm²
|--
| [[Население]] (20162017)<br>
| 1 908912 322168 души<br>
|--
| [[Гъстота на населението|Гъстота]]<br>
В хода на политическата криза в Украйна от 2013 – 2014 г. на 2 март 2014 г. [[Административно деление на Украйна|градът със специален статут]] [[Севастопол]] се обръща към [[Автономна република Крим]] с предложение да бъде включен в нейния състав като град с особен статут. На 11 март с.г. Върховният съвет на АР Крим и Севастополският градски съвет приемат съвместна Декларация за независимост на Автономна република Крим и на град Севастопол. На територията на АР Крим и Севастопол е проведен референдум за статута на полуостров Крим на 16 март 2014 г.
 
В съответствие с резултатите от референдума е провъзгласена '''Република Крим''' със статут на [[суверенна държава]] на 17 март 2014 г. на територията на Автономна република Крим и града със специален федерален статут [[Севастопол]].
 
На 18 март 2014 година между Република Крим и Русия е сключен ''Договор за приемане в състава на Руската федерация на независимата суверенна Република Крим''.
В съответствие с подписания договор за присъединяване на Крим са образувани 2 субекта на Руската федерация в състава на новосъздадения само за тях [[Кримски федерален окръг]]<ref>(по [[s:Федеральный конституционный закон от 21.03.2014 № 6-ФКЗ|Федералния конституционен закон на Руската федерация № 6-ФКЗ от 21 март 2014 година „О принятии в Российскую Федерацию Республики Крым и образовании в составе Российской Федерации новых субъектов – Республики Крым и города федерального значения Севастополя“]], 11 април 2014 г.)</ref>:
* Република Крим – на територията на Автономна република Крим;
* [[град от федерално значение на Руската федерация|град от федерално значение]] [[Севастопол]] – на територията на града със специален статут Севастопол<ref>[http://crimea.gov.ru/news/17_03_2014_1 Крым провозглашен независимым суверенным государством – Республикой Крым]</ref>.
 
Кримският ФО е закрит на [[28 юли]] [[2016]] година с президентски указ № 375, като Република Крим и градът от федерално значение Севастопол са включени в състава на [[Южен федерален окръг|Южния федерален окръг]]<ref>[http://publication.pravo.gov.ru/Document/View/0001201607280046?index=0&rangeSize=2 Указ Президента Российской Федерации от 28.07.2016 № 375 „О Южном федеральном округе“]</ref>.
 
На 27 март 2014 година [[Общото събрание на ООН]] приема резолюция 68/262 за своята привързаност към териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници. Резолюцията е приета с мнозинство – за нея гласуват 100 от всичко 193 члена на [[ООН]]<ref>[http://www.un.org/russian/news/story.asp?newsID=21375#.UzUeE_mSztM Генеральная Ассамблея ООН призвала уважать территориальную целостность Украины]</ref>.
 
== Геаграфска характеристика ==
Република Крим обхваща целия полуостров [[Крим]], който на север чрез тесния (8 km) Перекопски провлак се свързва с Източноевропейската равнина. Тук преминава сухоземната граница на Републиката с [[Украйна]]. На североизток се мие от водите на [[Азовско море]], а на югоизток, юг и запад – на [[Черно море]]. В източната част на полуострова между [[Азовско море|Азовско]] и [[Черно море]] е разположен Керченският полуостров, а на запад – Тарханкутския полуостров. На югозапад Република Крим има сухоземна граница с [[град от федерално значение на Руската федерация|града от федерално значение]] [[Севастопол]].
 
На североизток, между полуострова и дългата пясъчна коса Арабатска стрелка се простира системата от плитки заливи Сиваш. Северната, голяма част от полуострова представлява степна равнина (Степен Крим), а южната, малка по площ е заета от Кримските планини, които се простират от [[Севастопол]] на запад до [[Феодосия]] на изток. Те се състоят от три паралелни хребета с полегати северни и стръмни южни склонове. Южният най-висок хребет е разположен непосредствено до брега на [[Черно море]] и в него се намира най-високата точка на Република Крим – връх '''Роман Кош 1545 m'''. По южното му подножие се простира крайбрежната полоса носеща името ''Южен бряг на Крим''. На места по него се срещат открити магмени скали във вид на лаколити (връх Аюдаг) и древни вулканични масиви (връх Карадаг).
 
По-важните полезни изкопаеме са: железните руди край град [[Керч]], морската сол и лечебната кал в солените езера, мрамори, глини и мергели.
 
Климатът в северната част на полуострова е умерено топъл. Зимата е мека (средна януарска температура 1 – 2°С), а лятото горещо (средна юлска температура 24°С). По южния бряг на [[Крим]] климатът е средиземноморски: много топло лято (средна юлска температура 24°С) и мека зима (средна януарска температура около 4°С). Годишната сума на валежите по западните склонове на Кримските планини са около 1000 – 1200 mm, в източната част на полуострова 500 – 700 mm, а на север 300 – 500 mm.
 
С изключение на река Салгир, течаща през централната част на полуострова, всичките останали 1656 реки в Република Крим са малки реки и ручеи с обща дължина 5996 km. Речната сестема е развита неравномерно и се поделя на равнинна и планинска. Планинската речна система е добре развита, докато равнинната е рядка и много от реките пресъхват за няколко месеца. Реките течащи в Кримските планини са с дълбоки , на много места каньоновидни долини, а тези които текат на юг към [[Черно море]] са много къси, пълноводни и с много голям наклон. В района на град Ялта на река Учансу се намира едноименният водопад с височина 98 m. Най-голямата река на полуострова е река Салгир, вливаща се в залива Сиваш, която обаче има съвсем слаб отток, а в отделни години пресъхва до 10 месеца. На реката е изградено най-голямото водохранилище в Републиката – Симферополското. Най-пълноводната река е Белбек, вливаща се в [[Черно море]] в района на град [[Севастопол]]. Други по-големи реки са:Черна, Кача, Алма. Подхранването на кримските реки е смесено като преобладава дъждовното, а в северните степни райони – снежното. За разлика от останалите руски реки пълноводието на кримските реки не а през пролетта и началото на лятото, а през зимно-пролетния период – от ноември до април, когата преминава над 80% от речния отток.
 
На територията на Крим има над 300 езера, като с малки изключения всички са солени и са разположени в близост до крайбрежито на полуострова. Те са предимно от лиманен и лагунен тип. Най-големи са: Червено, Старо, Сакско, Акташко, Тебечикско и др.
 
Почвите в северната част са кафяви, в комплекс със солончаци, в централната част – предимно южни черноземи, в предпланините и планините – кафяви горски, а по най-високите заравнени била – черноземновидни планинско-ливадни.
 
Северната равнинна част на Крим почти на 100% се обработва и тук-таме се среща степна растителност. По северните склонове на планините има дъбови, буково-гобърови, а на места и борови гори, а по южните склонове растителността е от средиземноморски тип.
 
== Градове ==