Киликийска порта: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+конкр изт |
|||
Ред 18:
По византийско и османско време, охраната на Киликийската порта е била поверена на [[дервентджии]] – [[българи]], специално заселени в областта, откъдето носи и името си близката планина. За тях разказва [[Караманска хроника|Караманската хроника]].
В края на 19 век започва проект за прокарване на пряка [[Багдадска железопътна линия|ж.п. връзка между Цариград и Багдад]], по чието трасе най-голяма пречка се оказва Киликийската порта. Благодарение на германската инженерна мисъл тя е успешно преодоляна с изключително сложни от инженерна гледна точка [[виадукт]]и и тунели<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.trainsofturkey.com/pmwiki.php/Network/CilicianGates | заглавие=The Cilician gates |достъп_дата =22 декември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език=en |цитат= }}</ref>. През нея преминава [[Тавър експрес]], продължение на [[Ориент експрес]]. Теснолинейната първоначално ж.п. линия е открита през 1918-а година по време на [[Първата световна война]], като през нея са превозени османските войски към [[Месопотамия]].
== Източници ==
| |||