Стефан Бранкович: Разлика между версии

[[Файл:Stefan Branković, Esphigmenou charter (1429).jpg|thumb|Стефан Бранкович в ''ЕсфигменскеЕсфигменската повељеграмота'' (1429)]]

'''Стефан III Бранкович''' ({{lang-sr|Стефан Бранковић; Стефан Слепи}}, * ок. 1417 в [[Белград]], † [[9 октомври]] [[1476]] в замък [[Вармо|Белградо ди Вармо]], близо до [[Удине]], погребан в [[Купиново]]) от династията [[Бранкович]] е [[деспот (титла)|деспот]] на [[Смедеревско деспотство|Смедеревското деспотство]] от 19 януари 1458 до 21 март 1459 г. Той е известен и като ''Стефан Слепи''. ТойВ [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]] е известенпочитан като '''Свети Стефан Слепи''' в [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]].

Той е син на деспот [[Георги Бранкович]] († 1456) и втората му съпруга [[Ирина Кантакузина]] († 1383), внучка на византийския император [[Йоан Кантакузин]]. Той е внук по баща на деспот [[Вук Бранкович]]. Брат е на Тодор,[[Гъргур ГригорБранкович]], [[Лазар Бранкович (деспот)|Лазар Бранкович]], на [[Мара Бранкович]], съпруга на султан [[Мурад II]], и на [[Катерина Бранкович]], съпруга на граф [[Улрих II Целски]].

През 1439 г. султан [[Мурад II]] превзема [[Смедерево]], пленява и през 1441 г. ослепява Стефан и брат му Григор (Гъргур). Стефан въпреки това помага на баща си. Той става деспот след смъртта на по-малкия му брат [[Лазар Бранкович (деспот)|Лазар Бранкович]] († 1458), който няма мъжки наследник. Заради наследствени конфликти той бяга от моравските земи в [[кралство Унгария]].